„Съжалявам, че се налага дъщерите ни да се борят за нещо, което ние грешно сме възприемали за даденост“

Мили момичета от Левфем,

Аз съм родена и израснала в тоталитарна социалистическа държава. Признавам, че когато онзи режим приключи, бях радостна, защото много ме потискаше отсъствието на свободата на движението, забраната да видим красотите на този свят, ако ли не се намират в правилната част на света. Живях в Братислава, на границата с Австрия и вярвайте, че гледката към бодливата тел на един километър от нас, поставена от нашите комунисти, а не от вражеските империалисти, беше доста депресираща и всекидневно ни напомняше за нашата несвобода.

Част от ограничаващата ни тогава политика беше и оскъдна информация за онези действителности, които сега се изправят пред нас с неподозирана сила. Това е една от причините, поради които моето поколение не беше за тях никак подготвено и твърде дълго не сме могли да ги осъзнаем. Неравенството, в това число основано на пола, е един от тези, меко казано проблеми. Макар че в онзи тоталитарен социализъм патриархатът никак не е бил отсъстващ, а и преборване му не се смятало за актуална задача, и макар че половото равенство беше до голяма степен формално, чак днес мога да оценя, че даже тази формалност означаваше някакъв прогрес. В сравнение с днешната ситуация си беше направо прогресивно даже обръщението „другарко“, което тогава възприемахме с присмех. Чак сега осъзнавам, че поне не съдържаше информация относно семейния статут на жената, нещо, което не се прилага спрямо мъжа, защото той нали има собствена стойност, а не е стока, за която трябва още при представянето й да декларираш, дали е вече нечия собственост, или е още на пазара.

Мили момичета,

никоя от нас, майките на дъщери, не ви е раждала с представа, че някой ден полът ви, който не е следствие на вашия свободен избор, ще бъде определящ за вашия живот. Всяка майка иска детето й да има свободата само и свободно да избира как ще живее живота си. Да може да се съобразява не с друго, а със своите способности и желания и никой да не му втълпява, че животът му е по някакъв тайнствен, божествен, чак фантасмагоричен начин обусловен от пола, който, ó чудо, диктува само и единствено на жените ограничаване на тяхната свобода и на техния начин на живот и даже по напълно загадъчен и ненаучен, сигурно пак божествен път, намалява на първо място интелектуалните, но също така и всичките им други способности, с изключение на размножителните. Същинско чудо божествено!

Нямам думи, които да изразят моето огорчение от подобни мнения, изплували от някакво първобитно и далечно минало покрай обсъждането на Истанбулската конвенция и започнали да се разпространяват агресивно. За мен омразата, изсипала си върху нас, беше толкова неочаквана и шокираща и поради това, че в онази социалистическа система беше просто невиждана. Не съм свикнала. Но може би и затова днес нямам никакво разбиране към жени, особено от моето поколение, познавали друг свят, които приемат и даже подкрепят подчиняването на собствения си пол на подобни мракобесни щения, вредни не само за жените, но за цялото общество.

Всъщност много съжалявам, че се налага умните и кадърните ни дъщери да влагат силите си в борба за нещо, което ние грешно сме възприемали за даденост и което пак ние сме изпуснали. Съжалявам, че още при първите прояви на женомразство, при първите реклами през 90-те, превърнали жените в стока, докато вие бяхте още деца, не сме взели сопи и лопати и не сме се разправили с когото трябва и както подобава. Не знам, дали фактът, че не сме разпознали опасността, може да ни извини.

Мили момичета от Левфем,

Вярвам, че ще ставате все повече, ще бъдете силни и единни и че към вас ще се присъединят и онези свестни мъже, които разпознават в полово основаното неравенство онази несправедливост и потисничество, към които и те имат непоносимост. Просто на мъжете им е нужно повече време и сила, защото да се откажеш от подарена, макар и несправедлива привилегия за мъжкото господство изисква морална висота. Но нали тя трябва да е присъща на левите!

Аз съм и ще бъда с вас не само духом, но ако трябва и телом. Прегръщам ви.

Мама Т.В.

 

Заглавно изображение:

Снимката е взета от блога на Лалю Метев. Годината е 1989, а очакванията високи.