Към нова феминистка стачка в Испания 2019

от Стоянка Енева

На 8 март 2018 г. стотици хиляди жени излязоха на улиците на 120 испански града, за да протестират срещу насилието и дискриминацията, на които са подложени ежедневно в домовете си, на улицата, в работата или в университета/училището. Дотук това е най-масовият феминистки протест в страната, осъществен благодарение на месеци организация.

8 март 2018 г., протестът в Мадрид блокира голяма част от центъра
Различното от предишни шествия е, че за този ден беше обявена и феминистка стачка, която, вдъхновена от начина на организация на аржентинските феминистки , призова не само към спиране на работа, ами се отнасяше и към три други сфери: потребление, грижи и образование. Целта беше да се включат в стачката не само работещите жени, а и студентките, ученичките и домакините, както и да се привлече внимание върху това, че домакинската работа и грижите за семейството се възприемат като естествена отговорност на жените. Призивът да не се купува, от своя страна, изразяваше широка критика към икономическите неравенства.
Изградените връзки и механизми за мобилизация, които направиха възможно огромното шествие на 8 март, трябваше да се активират отново след по-малко от два месеца. На 26 април се обяви присъдата за жесток случай на групово изнасилване, който разтърси страната, и, подобно на случая на Лусия Перес в Аржентина, предизвика огромен обществен дебат относно връзката между патриархат и правосъдие. Петимата изнасилвачи, наричащи сами себе си „ Глутницата“, са осъдени единствено за блудство, въпреки че планират изнасилването, записват го с телефоните си и открадват телефона на жертвата, за да не може да поиска помощ. Един от тримата съдии по случая гласува „невинни“ и изразява особено мнение в размер на 200 страници, в които обяснява как на записа на изнасилването не личи страдание по лицето на жертвата. До момента на присъдата 18-годишното момиче е подложено на натиск и тормоз от всевъзможни страни: упрекват я, че не се е съпротивлява (срещу петима!, единият от които военен), личните ѝ данни изтичат в жълтите вестници, а защитата на обвиняемите наема частен детектив, който я следи и докладва, че се забавлява с приятелки. Докладът е приет като доказателство. По този начин правосъдието не само стоварва цялата вина върху жертвата, а и затвърждава идеята, че не трябва да има живот след изнасилването.
Но на това се противопоставиха повече от 30 000 души, които излязоха на улицата на същия ден, в който се обяви присъдата с призиви „Ние ти вярваме“.
Плакат „Повече сексуално образование и по-малко порно, включително и за съдията“ на фона на Министерството на Правосъдието (записът от изнасилването беше един от най-гледаните клипове в различни порно сайтове).
Случаят с „Глутницата“ извади на показ за пореден път мащабите на насилието над жени в страната. До момента убитите жени за 2018 г. са 44 (става дума за насилие, основано на пола), а от деня, в който започва да се води този тип статистика, 01.01.2003 г., броят им е 972 – повече от убитите от официално признатите видове тероризъм за този период. Както и в други държави, в Испания най-често насилникът е от близкото обкръжение на жертвата, неин настоящ или бивш партньор.
Въпреки тежкото наследство на Франкистката диктатура и влиянието на Католическата църква, които заедно проповядват подчинението на жената, феминистките движения в Испания са силни и добре организирани. Но за съжаление опасността не идва само от призрака на миналото, а и от новите крайнодесни партии, които печелят позиции с програма, предлагаща отмяна на Закона за насилието, основано на пола; борба с „радикалния феминизъм“ и с „нелегалните имигранти“.
От своя страна, организаторките на феминистката стачка и протест, която се подготвя за 8 март 2019 г., отказват да приемат това разделение между „радикални“ и „умерени“ феминистки, между „законни“ граждани и „незаконни“ имигранти. В манифеста, който посочва причините за протеста и стачката, се говори за нуждата от обединение, въпреки различията и въпреки че сме подложени на различни степени и видове насилие. В Аржентина, в Италия, а също така и в скорошния протест срещу насилието над жени в България, виждаме способността на феминистките движения да обединяват каузите на различни общности.
Следващият 8 март се планира от месеци, но към организацията и до днес се присъединяват все повече и повече жени. На 11 декември в Мадрид се проведе асамблея за „добре дошли“, на която присъстваха повече от 60 жени, които се самоопределят като феминистки, ходили са на различни протести, но за първи път се включват в колективната организация. Фактът, че все повече от нас изпитват нуждата не само да изразят подкрепа, но и да бъдат активна част от организацията на феминистките движения, дава надежда за още по-големи успехи през 2019 г.