Солидарност с медицинските сестри: здравето не е бизнес!

от ЛЕВФЕМ 
Козлодуй, Казанлък, Карлово, Враца – медицинските сестри в цялата страна стачкуват или са в стачна готовност заради мизерните заплати и унизителни условия на труд в общинските болници. Трудът им е тежък и отговорен, на техните грижи ежедневно разчитат десетки болни, а заплащането им е минималното за страната. 580 лв. (с увеличението!) за грижи за умиращи хора, за безсънни нощи, за претоварване и нерви! Как при тази подигравка въобще са останали медицински сестри у нас, а не са се изнесли всички да работят в чужбина, както все по-често се случва, е цяло чудо. Тези протести оголват още повече жестоката реалност на българското здравеопазване, в което общинските болници са хронично недофинансирани и оставени на бавна, но сигурна смърт.

На грижите в общински болници разчитат близо 2 млн. души годишно – предимно възрастни и социално слаби пациенти, много от тях трудноподвижни или неможещи да си позволят финансовото бреме на пътуването до областен град, за да се лекуват. Това са най-вече нашите възрастни родители, нашите баби и дядовци, хората от изолирани и потискани малцинства.
Всяка година се отделя все по-голям бюджет за здраве, но те не отиват за тези, които наистина се нуждаят от безплатно или леснодостъпно здравеопазване, за да помагат на обществени болници и пациенти, защото голяма част от тях биват насочвани към частни клиники и заведения, работещи “на печалба”. А че те не приемат и не лекуват най-нуждаещите се, няма значение.

В последните години се закриха десетки общински болници, а останалите са принудени непрекъснато да трупат дългове, неизплащането на които застрашава съществуването им, заради системата на финансиране на тези заведения. В България когато една болница оперира в обезлюден регион и лекува хора, които нямат възможност да доплащат от собствения си джоб за скъпоструващи лекарства и терапии, то тази болница е обречена да трупа дългове, а в един момент и да бъде закрита. Защото се е държала като болница, а не като търговското дружество, в което иска да я превърне здравната система, която се подчинява на пазарна логика и трупането на печалба.

Методично и последователно здравната система у нас скъсява живота на някои от най-големите групи болни – сърдечно и бъбречно болните, онкоболните, диабетиците – като непрекъснато въвежда нови и нови лимити за броя процедури, които покрива, нови и нови изисквания за доплащане на лекарства и терапии, които доскоро са били покривани изцяло за болните. Т.нар. реформи са просто пореден предлог да се орязват още повече средства за лечението на най-уязвимите.

Зад пазарно звучащи думи като “ефективност” и “целесъобразност” в здравеопазването стои не желанието лечението да е ефективно и да спасява и съхранява нечий живот. Не! Ефективността е изцяло икономическа – по кой начин ще се намалят разходите и увеличат приходите от болните и умиращите.

Здравната система е най-явният пример за смазващите ефекти на пазарната логика, която се вкарва на всяко обществено и социално ниво в България – в образованието, здравето, социалната система и редица други. Тези системи не могат и не трябва да функционират като търговски дружества. Те трябва да са солидарни, социални и добре финансирани, а работещите в тях – достойно обезпечени за труда и усилията си, без които обществото не може да функционира нормално.

Затова изказваме пълна солидарност с борбите на медицинските сестри – стачките в отделните градове са отлично начало, следващата стъпка е национална браншова стачка.

 

Аман от печалбари, искаме достоен живот!