Компрометиращо уведомление: разказ на една затворничка

Много неща могат да се изложат за корупцията в затвора Сливен. Мафиотски похвати, които са ненаказани.

Да започнем с кражбите, които л.св. [лишената от свобода – бел. ред.] Хизвършва и е ненаказана. Макар че може да се сложи принудително на работа и 4-месечната ѝ заработка ще покрие щетата, която е нанесла над 200 лева на други затворнички. Но началникът прикрива това и нехае.

Пращайки със запис пари вкъщи на децата ми, те се получават след 22 дни. А да не говорим за пенсиите; записите; пари пратени по банков път – всичко това закъснява с 18 до 20 дни. Защото се работи с тези суми. Излизайки на прекъсване счетоводството не може да събере 100-те лева, с които затворничката иска да си тръгне. Всъщност в картата си тя има 230 лв. – това си е пълна низост.

На лавка цените са баснословни, като в първокачествен бутик, а стоките, които се предлагат, са брак и не стават за нищо. Нямайки къде да пазаруваме сме принудени да ги купуваме. Непушачка съм и цигари не ме интересуват, но с цигари е тъпкано. Асортиментът на лавката е беден, а цените – дискриминационно високи. Бельо и долнища анцуг не са доставени във всички размери, няма разновидност на прежда, която оползотворява свободното време, за да плетем дрехи за близките ни. Канцеларски принадлежности като брокатени химикали и лепило, обикновено течно лепило и химикалки различни цветове обикновени също има.

Храната в столовата е ужасна – надзорът си хапва добре приготвеното, а за нас остава помията. Не ни позволяват малки котлончета или фурничка, където можем да си приготвяме каквото ни се яде. Въпреки че има помещение за това, спъва се всяко начинение и порив към добро. Дискриминирани сме в сравнение с лишените от свобода от мъжки пол, които си приготвят лично храна на котлон и фурна.

В най-студените дни в помещението, в което се намираме, килия У на Сливенския затвор, няма парно [подчертано] и е адски студ. Ужасът си е пълен и се намираме в по-лоши битовизми от концлагер.

Расизъм относно искането ни на работа, грамотните хора, които имаме образование, ни пренебрегват. Защото си търсим правата; кръстчета [отброяване на отработените дни за целите на намаляване на срока на наказанието – бел. ред.] пари; не можейки да ни лъжат долнопробно. Докога блюстителите на ГДИН [Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- бел. ред.] ще и изтезават по този начин.

Когато имаме починал близък не ни пускат да го изпратим в последния му път, защото не си плащаме – предлагаме пари за това. Управата директно си иска парите за това. Ако трябва да ни пуснат предсрочно (УПО), ще се сбъдне това като си плащаме с хиляди левове.

Унижение е голият тараш, жените се събличат, да не са скрили „нищото“ [подчертано].

Преходния тип и открития тип общежитие “Рамануша” [затворническо общежитие от открит тип – бел. ред. ] е под всякаква критика – по-зле от „каменната ера“ (подчертано). И ни се бълват едни заблуди, на които няма да повярва 2-месечно дете.

Но засега това, а има още гнусотии, които ще изложа по-късно.

Цивилни служители – следователя Y и Z (който беше техник към цеха) вършеха насилствен секс спрямо затворнички и ги принуждаваха да мълчат по унизителен начин.

Не изтърпяваме присъдите си по адресна регистрация, за да сме по-близко до семействата си. И тъй като по досие прекрасно знаят семейното ни положение, се мъчат да унижават и изтезават деца; възрастни родители; съпрузи, за да ни причинят дискомфорт и самите нас тероризират.

Дискриминирани сме по пол поради факта, че има само един женски затвор и сме възпрепятствани да изтърпяваме присъдите по местна адресна регистрация и да провеждаме редовни свиждания с близките ни.

Текстът ни беше предоставен в ръкопис, за което любезно благодарим на автора. Включваме го в кампанията на ЛевФем „Аман от зюмбюли, искаме равенство!“, с която искаме да съберем възможно най-много от гнева на босите, голите, бедните, работещите, безработните, гладните, затворените, изпъдените от страната и да хвърлим този гняв в лицето на властта и елитите по случай 8 март.

Пращайте ни Вашите истории на levfembg@gmail.com или на месинджъра ни във Фейсбук.

А на 8 март всички излизаме на улицата.