Какво се случи на първия Прайд извън София? Летният лагер на Младите европейски социалисти 2019

Стойо Тeтевенски от мястото на събитията

От известно време насам се задълбочават противоречията между прогресивните социалдемократически и социалистически партии в Европа, от една страна, и БСП, от друга, по основни социални въпроси. БСП е многократно критикувана от социалистическото семейство за позициите, които заема по въпросите за миграцията, малцинствата, Истанбулската конвенция, права на жените и ЛГБТИК хората. Едно от звената, което води до най-голямото разцепление, касае именно половото равенство и ЛГБТИК права. Години наред част от членовете и ръководството в БСП или напада куиър хората в България, или се прави, че не съществуват. Членове на Младите европейски социалисти решиха да отговорят на лицемерието и да защитят социалистическите ценности, противопоставяйки се на хомо- и трансфобията. Необходимо е прикриването на проблема да приключи веднъж завинаги.

От 30 юли до 4 август 2019 г. Младежко обединение – БСП (МБСП) бе домакин на летния лагер на Младите европейски социалисти (YES) в Албена, реализиращ се под крилото на Партията на Европейските Социалисти (ПЕС). Програмата включваше редица срещи и събития, посветени на половото равенство, взимайки под внимание актуалните проблеми на жените и ЛГБТИК хората. По време на лагера бе организиран и Прайд, което е първото по рода си шествие на българска територия извън София. Предвид проповядвания от Корнелия Нинова „консервативен социализъм“, не е изненада, че БСП не желаеше организацията да бъде свързана със събитието в публичното пространство. Бяха предприети някои конкретни стъпки от страна на ръководството за ограничаване на видимостта му.

Въпреки че МБСП в редица медийни участия се представиха като организатори и домакини на целия лагер, те избягваха темите, които бяха във фокуса на тазгодишната програма, а именно онези за половото равенство и сексуалността. МБСП реши да изтъкне като основна част от програмата една (от над 30) работилница – тази за Русия, вероятно търсещи сензация и отказ от разговори за неудобни теми.

Шествието не само не беше разгласено по медиите, но то беше планирано така, че в голямата си част да премине през гора, за да бъдем скрити. Когато стигнахме плажа, където най-накрая имахме някаква видимост, бързи съобщения ни уведомиха, че трябва да скрием плакатите си, тъй като няма налична охрана за по-далечен маршрут.

МБСП организира волейболен турнир, който да протече паралелно на провеждащия се Прайда. Турнирът беше рекламиран от YES и по този начин утвърден като официално събитие. Така обаче едно много по-значимо мероприятие по време на лагера, а именно шествието за ЛГБТИК права, се оказа обект на опитите на МБСП да го заметат под килима.

Разбира се, никой от присъстващите куиър хора нямаше да мълчи. Още на първия ден успях да изоблича хомофобията и ксенофобията на Корнелия Нинова и заедно с други активисти успяхме да организираме малък протест срещу лидерката на БСП, която трябваше да говори на церемонията по откриването. Нинова не се появи, но ние осъществихме акцията срещу нейния заместник-председател Деница Златева. По-късно разбрахме, че YES са осъдили акцията и са инструктирали ръководителите на отделните делегации да разпространят позицията на ръководството.

Исканията на куиър общността не бяха взети под внимание нито веднъж, а Нинова се яви изненадващо в половинчасов панел, където въпроси не бяха позволени.

Часове преди Прайда станах свидетел на конфискуването на част от изработените за шествието плакати. Причината: съдържаха послания срещу Нинова и други, призоваващи БСП да се бори за ЛГБТИК права. Нинова, уведомена за плакатите, заплаши YES с прекъсване на финансирането и тайно забрани на представителните на МБСП да участват в Прайда. Това поставя в нова светлина и събитията от 2018 година, когато тя излезе с публично писмо срещу Прайда и ЛГБТИК правата, но твърдеше, че всеки в партията е свободен да отиде.

Самият Прайд протече, въпреки че много от куиър участниците се почувстваха застрашени, бяха осмивани на няколко пъти, а охрана след шествието нямаше. Обезверени от действията на ръководството, впуснало се да “издирва” автора на плакатите (авторът бях аз) и разстроени от опитите ЛГБТИК проблемите да бъдат пренебрегнати, куиър хората решихме да действаме радикално, в традицията на истинските социалистически движения и движенията за куиър и женско освобождение.

На политически лагер, след десетки разговори за нуждата от решителност в духа на международната солидарност, към нас се присъединиха и много национални делегации. Организирахме операция „Стоунуол” в Албена – на закриващата церемония решихме да щурмуваме сцената и да се… целуваме.

Това, което се случи в резултат, беше революционно. Организациите ни убеждаваха да „решим” проблема с ЛГБТИК-фобията тихо, за да не навредим на политическото семейство – сякаш имиджът има значение, когато лидерката на БСП е заета да се бори с „джендър идеологията”. От нас поискаха невъзможното и получиха неизбежното. Моменти преди началото нашата група куиър активисти окупира сцената. В знак на протест се целувахме и прегръщахме, след което изчетохме декларация, с която осъдихме опитите за цензура и липсата на безопасност и призовахме участниците да напуснат събитието с нас и вместо него заедно да изготвим харта за ЛГБТИК права. Един по един ръководителите на мнозинството от делегациите се изправиха да заявят, че напускат събитието заедно с делегациите си в знак на солидарност с куиър протеста. Организирахме свое пространство, в което се разделихме на малки групи с осигурено куиър и ФЛИНТ (жени, лесбийки, интерсекс, небинарни и транс хора) присъствие във всяка. На хоризонтален принцип групите подготвихме отделни искания и ги обединихме в едно.

Тези така необходими действия бяха оправдани от дългото незачитане и пренебрегване на куиър проблемите, които, оставени неадресирани, ескалираха. Ние избрахме да не отстъпим нито милиметър от постигнатия през годините прогрес. Дойде време да кажем: Равенство сега!

Целувките са приятно нещо. Нинова няма да успее да ги забрани. Десният завой на БСП бива поставен под въпрос не единствено от вътрешната опозиция в партията, но и от все повече хора, които не са официални членове.