Аз не съм грешка. Любовта няма пол.

Послание
Винаги, когато започвам да пиша, най-трудно ми е началото. Затова ще започна от самото начало. Роден съм в ромско семейство, в малко консервативно градче, наброяващо 24 000 души. Родителите ми от малък ме водеха на църква и ме направиха религиозен, което до голяма степен сформира характера ми. За да е всичко още по-хубаво, съм гей и музикант и много чувствителна личност.

Дълги години се криех и опитвах да се променя, тъй като навсякъде около мен чувах, че това не е нормално. Хомосексуалните ще горят в ада. Това е избор. Това е парадиране. Това е мода. Те са гнусни. Разбира се, медиите показваха само лоши хомосексуални личности, което още повече допринасяше за омразата към нас. Молех се дълги години на Бог. Плачех, страдах и не споделях, защото не получавах разбиране. Споделих на няколко християни, които уж ме подкрепяха, но после се отдръпнаха от мен. Ако сте сред приятели-християни – НЕ СПОДЕЛЯЙТЕ С ТЯХ. Казвам ви го от личен опит.
В момента се определям като агностик. Не ми се връзва да си Бог и да си любов, много да обичаш хората и да искаш да ги спасяваш, но едновременно с това да искаш да ги хвърляш в ада.
Тъй като съм личност, която обича да чете, да се информира, аз започнах да чета хомосексуална литература, история на хомосексуализма. Тогава разбрах, че в миналато преди християнството да стане религия хората са го приемали и е била нормална част от обществото. След навлизането на християнството са започнали затворите, екстрадирането, електрошоковете и всички опити да се промени хомосексуалната личност, което, разбира се, не е имало успех. Гадно е, че има толкова християни, които са сложили край на живота си от това, че не са ги приемали и са опитвали да ги променят.
Животът ме срещна с приятели, на които се разкрих, и въпреки че ме приемаха донякъде, те пак не смятаха, че е нормално. Хората, които ме приемат напълно, или са хора като мен, или са живели в чужбина и са много, много начетени. Всички други са хомофоби, не знам защо не я обичам тази дума. Не обичам да лепя грозни етикети на хората.
Да си ром и гей е абсолютно много трудно. Голяма част от ромите са необразовани, зле информирани, религиозни. Женят се малки. Изключително много държат на семейството и традициите. Най-трудно ми е да споделям на роми и най-трудно се разбирам с тях, въпреки че съм ром. И затова не ги обвинявам. Аз имах щастието и късмета да се интегрирам, затова при мен е различно.
Майка ми не знае за мен.Т я събира пари за моята сватба. И всеки път ме пита кога ще се женя, но аз избягвам да говоря за това. “Ожени се! Искаш да станеш най-долният ли?” Най-долните не се женят. “Кой ще те гледа на старини? Кой ще се грижи за нас?” Това са думите й. Тя ме обича изключително много.
Веднъж майкa ми сънува, че съм гей. Толкова много плака, толкова много. И аз ѝ казах да не се притеснява, че не съм. Може би много от вас ще си помислят, че не съм прав, че трябва да ѝ призная. Но тя знае! Тя не иска да го приеме. Аз доста пъти с мълчанието си съм им подсказвал, че съм гей. Баща ми се напи веднъж и скочи срещу мен “Трябва да те женим. Тази година или ти си избираш жена, или аз те женя.” Попита ме гей ли си. Аз замълчах и се разплаках. И той отговори “Той е гей. Какво ще правим? Има ли лекари? Трябва да го скрием.” Извика майка, почнаха да се карат. Тогава отново отрекох. Тогава осъзнах, че на тях и Бог не може да им промени мнението. Въпреки, че с мълчанието си им бях казал истината. Те не видяха сълзите ми. Те мислеха, за “какво ще кажат хората”… Тяхната любов е користна.
Обичам България, но смятам, че ще бъда щастлив на някое друго място, където хората не ме осъждат, няма да се срамувам да държа гаджето си и да се крия от всички. Няма да се срамувам да се покажа кой съм. Знам, че и в България все някой ден ще се случи това. И ако мълчим, проблемът няма да се реши. И ще ни третират като грешка. Или пък с наизустената фраза “приемам ви, ама не парадирайте.”
Хора, приемете различните. На тях самите им е трудно да се приемат поради хетеронормативността. Вече ни наричат джендъри. Нищо, че не знаят смисъла на тази дума. Всеки път, когато се опитвах да се променя, ставах нещастен. Ти не можеш да избягаш от себе си и своята същност. Това си ти! Да сложиш снимка и билборд на гей не е парадиране, а показване на реалност. Ако ставаше така, досега щях да стана хетеро.
Парадиране беше едно време, когато се показваха само хетеро филми и не се говореше за нас. Това време свърши.
Радвам се и ви поздравявам за трудната кауза, зад която заставате. Аз съм с вас!
Аз не съм грешка. Любовта няма пол.
Авторът е пожелал анонимност. ЛевФем гарантира, че всички автор(к)и, които пожелаят такава, ще я получат.
Писмото е част от кампанията на ЛевФем „Аман от зюмбюли, искаме равенство!“, с която искаме да съберем възможно най-много от гнева на босите, голите, бедните, работещите, безработните, гладните, затворените, изпъдените от страната и да хвърлим този гняв в лицето на властта и елитите по случай 8 март. Пращайте ни Вашите истории на levfembg@gmail.com или на месинджъра ни във Фейсбук. А на 8 март всички излизаме на улицата.