Протестите на медицинските сестри: хроники на една борба за всички нас

Първо ги игнорираха…
Беше януари 2019 г., а медицинските сестри започнаха да задават неудобните въпроси към властта и бизнес елита: Защо медицинската сестра се грижи за десетки пациенти на смяна, а заплатата ѝ е колкото минималната? Защо се преработва до степен, че вреди дори и на собственото си здраве? Защо има недостиг на сестри и защо те масово емигрират на Запад? Защо медицинската сестра е принизена до работеща беднячка? Защо болниците са търговски дружества, заинтересовани от печалбата, а не от здравето на болния? Защо всички сме равни, но едни се лекуват в уредени частни клиники, а други гният в държавни и общински отделения с течащи покриви и без парно?

Темата за състоянието на общественото здраве трябваше да проглушава ушите ни във всички централни емисии, а беше изтикана в периферията на медийното внимание. Не се даде достатъчно гласност на въпроса за условията на труд на сестрите, нито за парещите проблеми в българското здравеопазване като затваряне на болници, хронично недофинансиране на държавни и общински такива, порочните практики в частните клиники да си “подбират” само случаи, които са по-добре платени по клиничните пътеки, а останалите да препращат към държавните болници. Дойдоха първите колективни оставки на сестри в Пловдив и Карлово, а на този фон съсловната им организация БАПГЗ (Българска асоциация на специалистите по здравни грижи), която трябва да ги защитава и която съществува от членския им внос, ги изостави и отказа да защити исканията за достойни условия на труд и заплащане, какво остава за промяна на финансирането на болниците.
Но сестрите не се отказаха. Самоорганизираха се във фейсбук и на работните си места, единични протести започнаха да се провеждат в множество градове, започнаха да готвят първи национален протест на 1 март.
… после им се подиграха…
Един ден преди първия национален протест представителните организации и правителството ги призоваха към търсене на “диалог’ и заклеймиха протестните действия на улицата. Подигравка! Какъв диалог, когато не се спазват елементарни договорки от колективните трудови договори за стартиращи заплати между 700 и 900 лв., обещавани от години? Нали с диалози са постигнати тези догoвори и въпреки това не се спазват!
Правителството предложи 30 млн. лв. повече в бюджета за здраве за цялата година за всички 171 болници. Смях! За какво ще отидат по-напред тези 30 млн., запитаха сестрите – за погасяване на натрупани дългове, за порутената инфраструктура, за добавки към мизерните заплати на персонала? А и борбата на медицинските сестри не е само за мижави увеличения – тя е срещу целия модел на финансиране в здравеопазването, което оставя печалбата в частни ръце, а дълговете – да бъдат покривани от общите данъци и осигуровки.
Само във въображението на самозабравили се технократи протестът и стачката не са легитимен метод за оказване на политически натиск. Исторически най-големите работнически успехи са постигани със стачки и протести – заедно, солидарно, на улицата.
И национални протести имаше – не един, а няколко! Колективните връзки укрепнаха, медийното мълчание започна да се пропуква, започна да се говори повече за проблемите в българското здравеопазване. Започнаха срещи на правителствено ниво, с президента, с омбудсмана, някои болници действително увеличиха заплатите на сестрите, макар и с малко – набра се инерция.
… после се бориха срещу тях….
Но когато някой стане неудобен, бързо се опитват да му затворят устата. Започна шантаж на работните места – заплахи за уволнение от шефовете, настройване на протестиращите една срещу друга от ръководствата на болниците, за да замлъкнат, да ги прекършат.
Самият Бойко Борисов заплаши, че ще започне масово гонение по болниците, тъй като, видиш ли, най-големият проблем на здравеопазването са “фалшивите болнични”. Министър Кирил Ананиев си направи устата да се премине към частни осигурителни фондове по “американски модел” точно в момент, когато именно търговията със здравето бива яростно критикувана от стачката на медицинските работници. Имаше дори наглостта да обясни на сестрите, че трябва да си “заработват” парите!
На 3 август, събота, беше дисциплинарно уволнена една от водещите борбата – медицинската сестра от ТОКУДА и синдикалистка от КНСБ Мая Илиева. Докато дуднат за недостиг на сестри, директно уволняват неудобни такива! Скандал, подсилен многократно от факта, че КНСБ и частният работодател си стиснаха ръцете, за да отстранят една от водачките на протеста. По този повод протестиращата в Сливен медицинска сестра Надежда Маргенова написа във Фейсбук:
Това е прецедент в демократична страна, синдикат и работодател да действат в екип, за да изпълняват поръчка за отстраняване на неудобен човек, човек, който има смелостта да казва истината на висок глас, да се бори за човешки права, за достоен труд и възнаграждение. Това са искания, от които синдикатът е абдикирал от своята функция да се бори, да подкрепя и защитава своите членове и активисти. Всеки, който членува в КНСБ трябва да знае, че срещу членския си внос получава едно НИЩО. Може да бъде кротък и послушен работник без да е необходимо да плаща и издържа една огромна структура, която служи на всеки друг, но не и на работника. Повдигам въпроса, какъв е смисъла от съществуването на КНСБ и не е ли време да се разпусне и закрие? […] Ясно и високо искам закриването на “Аджибадем сити клиник“. Частните болници са много за малка България и тежат на бюджета на НЗОК. Парите за достойно заплащане на работещите плебеи в здравеопазването отиват в печалбата на частните болници. За това държат и натискат властимащите чрез своите лобита да няма реформа, да няма промени в начина на финансиране на болниците, да продължават да съществуват като търговски дружества, защото ако са под друга юридическа форма и се финансират по друг начин, няма ПЕЧЕЛБА!
Но който си мисли, че така се прекършва едно движение и кауза, му е крива сметката. В момента сестрите са на път да изградят свой Синдикат на българските медицински специалисти (СБМС) и Асоциация на българските медицински сестри (АБМС). Това ще са сдружения, които истински застават зад тях и се борят за трудовите им права. Синдикализъм и сдружаване от и за работещите, протест и стачка, борба и солидарност – това са пътищата напред!
… накрая ще победим?
Краят на тази история е отворен и не зависи само от медицинските сестри, а и от всички нас като общество. Победата на техните искания ще е победа за всички нас като пациенти – всички ние имаме право и нужда от достъпно и адекватно лечение, наместо животът и здравето ни да бъдат излагани на риск, защото не сме били достатъчно “съобразителни” да се разболеем по “доходоносна” клинична пътека.
Нещо повече – сестрите са пример за всички работници и работнички. Пример за дух, за солидарност, за борбеност. Ножът отдавна е опрял до кокал за всички ни и стискането на зъби няма да помогне. Колко повече могат да бъдат унижавани работничките и работниците в България? Кого и от какво пазим? Защото със сигурност не е себе си и интересите си на работещи, ако мълчим и търпим!
За да има историята на сестрите победен край, трябва ясно да си дадем сметка, че всички сме свързани в това общество и всичко касае всички ни. През последните десетилетия се опитват да ни убедят, че всеки си е по-добре сам, че няма по-хубаво от конкуренцията, че поединичното спасяване е пътят напред. Но сами на себе си работничката или работникът никога не са в силна позиция под ударите на работодатели и политически елити. Работниците разполагат с труда и телата си, нямат възможностите за натиск и връзките на бизнес и политическите сили на деня, нашето предимство е в бройката и организираността ни. Борбата на медицинските сестри не е протест на едно съсловие, а протест за правото на всички ни на живот и здраве. Това е протест, който поставя ребром на масата най-важния въпрос: как и в какво общество искаме да живеем?