Солидарност с борещите се срещу фашисткото насилие в Чили

“Неолиберализмът се роди в Чили и ще умре в Чили”. Посланието е от плакат на една от над милион и половина, излезли на протест по улиците на Сантяго, Чили срещу неолибералните политики на правителството.

Страната, в която през 1970-те фашисткото правителство на Аугусто Пиночет прегърна икономическата доктрина на тотална приватизация на обществените услуги, дерегулация на пазара и всевъзможни облекчения за големите корпорации и свръхбогатите, днес е една от държавите с най-големи социално-икономически неравенства, зле финансирани публични услуги и население, което масово работи по дванадесет часа на ден за мизерни надници. Ако ви звучи познато, не е случайно – неолибералните политики, приложени за първи път в Чили, бързо бяха възприети от политическите елити на държави по целия свят, включително и в България след 1989 г.

От няколко седмици насам в Чили има ежедневни масови протести срещу същите тези политики и сегашните им носители: дясноцентристкото правителство на един от най-богатите хора в държавата – милиардера Себастиан Пинйера. Полицията уби вече над 20 протестиращи, над 100 протестиращи са със извадени от полицейски куршуми очи, над 7000 бяха арестувани, десетки биват ежедневно пребивани и брутално изнасилвани от силовия апарат на държавата. Това са най-жестоките сблъсъци между цивилно население и полиция от времето на фашистката диктатура на Пиночет. При тази диктатура, осъществена с чуждестранна намеса от САЩ и други евро-атлантически държави, и преврат срещу демократично избраното социалистическо правителство на Салвадор Алиенде, загиват над три хиляди души, а под репресия попадат над четиридесет хиляди. Десетилетия наред страната е потопена в терор, свободата на медиите и изборите са суспендирани, а конституцията – важаща и днес – е променена за да даде огромни права на силите на реда и на едрия капитал за пълна власт над страната.

Сред най-активните протестиращи днес са жени, хора от етническите малцинства и куиър хора. Това не е учудващо – именно те са сред най-големите губещи от настоящата икономическа доктрина, удряща предимно онези, които и без това нямат много. Снимки на брутално пребити от полицията в Чили жени обикалят световните медии. Само 20 дена преди Международния ден за борба с насилието над жени, в Чили те биват хулени, пръскани със сълзотворен газ, ритани, удряни, влачени, изнасилвани и дори убивани, защото са се осмелили да се възползват от демократичното си право на протест. Женски тела за пореден път минават през месомелачката на мачисткото насилие – в случая облечено в полицейски униформи. Институциите и органите, които в други времена най-често бездействат при случаи на насилие над жени и с това допускат да бъдем убивани, изнасилвани и пребивани, сега стават преки участници в тези процеси, нанасяйки сами ударите с палки и ритниците. 

Чили, разбира се, не е изключение: тези дни сме свидетели на нарастващо насилие над жени по целия свят, а в страни като Аржентина, Мексико, Испания и Индия жените повеждат все по-безстрашно движения срещу насилието. Времето на мълчание и подчинение свърши – всички сме жертви на насилието на капитала и патриархалния му ред, с техния държавен апарат, обут в полицейски ботуш. 

Заставаме в пълна солидарност с протестиращите в Чили! Техният гняв е справедлив, тяхната борба е и наша борба – всички ние страдаме от същите ужасяващи икономически и институционални несправедливости, родени от съюза между неолиберализма, капитализма, патриархата и расизма. Няма да се примирим с полицейското насилие, няма да оставим нашите сестри да бъдат смлени от униформени фашисти – отпор ще има! #NiUnaMenos #ChileDesperto