Куиър гордост по време на пандемия от неравенства

Честит Прайд месец! 51 години минаха, откакто чернокожи транс жени се вдигнаха на бунт срещу полицейското насилие и системния тормоз над куиър* хора. През юни честваме тяхното наследство, както и борбите на всички други хора, които са се борили и продължават да се борят за куиър освобождение. Този Прайд е по-различен от всички досега – далеч отвъд клишетата, ние сме изправени пред безпрецедентна здравна криза, която оголи ужасяващата структура на настоящата социално-икономическа система и стовари най-тежките си последствия върху най-уязвимите сред нас.

В този момент е важно да обърнем внимание на всички други кризи, които световната пандемия разкри или задълбочи – епидемията от домашно насилие и насилие над жени; жилищната криза; структурните насилия на бедността, расизма, ксенофобията, сексизма и куиърфобията; подценяването и ниското финансиране на извършвания най-често от жени и прекаризиран труд на медицинските работници, учителите, грижовните и домашните работници и санитарните работници; експлоатацията и колониализма на световната икономическа система над коренните народи, мигрантите и бедните държави; последиците от екологичната криза и пр. Всички тези системни проблеми днес излизат на преден план: те са не само неразривно свързани помежду си, но и афектират живота на куиър хората и куиър общностите по специфичен и болезнено видим начин. В месеца на гордостта е време да погледнем към борбите, които съставляват нашето куиър наследство – борбите за освобождение на телата и преживяванията ни, борбите срещу насилието и потисничеството във всичките му форми, борбите за солидарност и справедливост – за да посмеем още веднъж да се изправим с гордост и да развеем знаме. На борба!

За много от нас, домът и семейството са поле на отстояване на себе си и противопоставяне на опитите за смачкване на нашата куиър идентичност. Във време, в което голяма част от живота ни е ограничен до жилището, което споделяме понякога с хора, които не ни приемат, трябва спешно да обърнем погледите си към проблемите на насилието в дома. Много куиър хора, особено младежите, са системно тормозени или принуждавани да крият своята идентичност от страх от семейството. Много от нас, които сме преживели това, не забравяме и няма да оставим тези, които продължават да се намират в такива семейства. Ние в куиър общността добре знаем белезите от домашното насилие – затова дейно участваме във феминисткото движение в България, в което противопоставянето на насилието е централна тема. Днес се изправяме в солидарност с всички жени и деца, включително тези от тях, които са куиър, за да заявим, че проблемът с полово базираното насилие и домашното насилие е политически проблем и обществена криза, която ние се борим, за да изкореним.

 

Заставаме в солидарност с всички тези, които се борят за правото на телесна автономия. Патриархалните норми на обществените отношения все още са убийствена преграда пред правото на аборт, правото на хирургическо затвърждаване на пола за трансджендър хората, правата на интерсекс хората, правото на изразяване на пола, защитата от сексуално посегателство и свободата на сексуалните работнички. Телата ни повече от всякога са поле на съпротива срещу сексистките структури – няма да се предадем!

 

Коронавирус пандемията в контекста на системното разрушаване и приватизиране на социалните и здравните системи остави безработните, работещите бедни и пенсионерите на произвола на съдбата, докато цели болници бяха затваряни, за да гарантират здравето на милионери. В България и по света, жените, куиър хората, мигрантите и етническите малцинства са несъразмерно по-уязвими към икономическите неравенства, а до 40% от бездомните младежи са част от ЛГБТИ+ спектъра. Ширещата се бедност задейства неоконсервативна вълна, която засяга представените като „други“ и „различни“ по много материален начин и стеснява възможността да намират или остават на работа, наличността на социална солидарност и подкрепата от обществото. Това означава само едно нещо и за куиър хората: повече икономическа зависимост от семейства и работодатели, по-малко свобода и автономия на решенията. Подкрепата за борбата за социална справедливост е солидарността, от която се нуждаем всички като общество – да започнем да преодоляваме различията, които ни разделят, за да градим по-честно и добро настояще. Ние трябва да заявим мястото си в движението за разрушаване на социалните и икономическите неравенства в името на солидарността с останалите и за всички куиър хора, които са жертва на бедността и мизерията на съвременния капитализъм.

 

Икономическото насилие е особено видимо във време на криза, когато хиляди са изпратени на първата линия на борбата за мизерни заплати, а милиардерите увеличиха богатството си с над 434 милиарда долара за последните два месеца. В солидарност с всички куиър хора, чиито живот, здраве и благоденствие са разсипвани от капиталистическата система, ние трябва решително да отхвърлим опитите на огромни корпорации и империалистични държави да „изперат“ своя имидж чрез цветни реклами и претенции за включващи политики. Трябва да помним и да напомняме, че няма как H&M да се бори за ЛГБТИ права, когато условията на труд на техните шивачки в България ги обричат на глад и изтощение. Няма как да посочваме Израел за пример за подкрепа на ЛГБТИ хора, когато всички палестинци, включително куиър хората сред тях, живеят в пълна окупация, много от тях стават мишени на насилие от страна на израелските органи на сигурност, а достъпът им до вода, територии и работа е постоянно ограничаван. Няма как да приемем, че тазгодишният София Прайд е спонсориран от Американското посолство: този „жест“ няма да изтрие над 100 000 смърти от пандемията, нито отменянето на множество политики, подобряващи околната среда и живота на транс хората, чернокожите, латиноамериканските мигранти, мюсюлманите, жените и пр. от администрацията на един расистки, мизогинен и трансфобски президент.

 

Движението за куиър освобождение знае не едно и две неща за съпротивата срещу институционалното насилие. Стоунуолските бунтове през 1969 г. са директен отговор срещу расизма, хомофобията и трансфобията на полицията. Пресечеността на тези опресии ражда нови, специфични такива. Затова гласовете на хора, чиито идентичности се пресичат, са особено важни за адресиране на системните проблеми, с които се срещат ЛБТ жените, цветнокожите и бедните куиър хора. Марша П. Джонсън и Силвия Ривера дават глас на своята болка, за да поведат цялото движение срещу репресивната машина на институционализираната опресия – за куиър освобождение, но и за сексуално освобождение и освобождение от расизма. В светлината на ескалиращото полицейско насилие срещу роми и мигранти в България и чернокожи и латино хора в САЩ, както и на цветнокожи хора навсякъде по света, ние трябва да адресираме специфичните проблеми, с които се сблъскват куиър хората с различен произход и цвят на кожата. Тази борба включва както солидарност с жертвите на полицейския терор и системния расизъм, така и критичен поглед и изкореняване на расизма вътре в нашите общности.

 

Коронавирус пандемията е болезнено напомняне за раните, които настоящата капиталистическа система нанася на природата. Човекоцентричният поглед на господство над природата е подкрепен от същата система от науки, която е използвана в миналото за оправдаването на робството и другите форми на институционализиран расизъм и за потисничеството на жените. Същата тази система продължава да оправдава насилието над куиър хора, като ни отказва пълноценен контрол върху телата ни, а конверсионната терапия и криминализирането на сексуалността са бич за куиър хората по света. Хомофобията и трансфобията по света са в голяма степен наследени от колониалните практики на белия мъж, които изтриват разбиранията на коренните народи за сексуалността и множеството полове, за връзката с природата и животните и пр. – и ги заместват с единна хетеронормативна и империалистична концепция за йерархия и експлоатация. Настоящата пандемия демонстрира повече от всякога нуждата от съпротива срещу колониалната капиталистическа патриархална и хетеронормативна система, фокусираща се върху идеите за йерархизирано господство, които служат на малък кръг богати, основаващи състоянието си на експлоатация на хора, животни и природа за сметка на благосъстоянието ни и физическото ни оцеляване.

 

Най-сетне, за нас здравната криза е дълбоко вкоренена в опитността и историята ни. Куиър хората днес са особено уязвими към депресия и тревожност, докато чувствителността по проблематиката на психичното здраве и достъпът до грижи са силно ограничени и привилегия за тези, които могат да си ги позволят. Пандемията от ХИВ/Спин продължава да наранява нашите общности както физически, така и със стигмата, която носи със себе си. Няма място за сравнение между ХИВ и коронавируса – но именно куиър историята учи, че когато една здравна криза е оставена да ескалира поради съществуващите опресивни системи, тя заплашва много животи на най-уязвимите от нас. Дължим истинска солидарност на медицинските работници, учителите, боклукчиите, грижовните и домашните работници, касиерите, почистващия персонал, куриерите – особено на тези от тях, които принадлежат на куиър общността и се сблъскват с хомофобия и трансфобия, докато излагат собствените си животи на риск, за да можем ние да продължим да функционираме като общество. Когато ограничителните мерки от пандемията приключат, ние не може и не трябва да се върнем към business as usual, към предишния ни начин на живот. Ние трябва, вдъхновени от цялата куиър история на съпротивата на групи като ACT UP, да извоюваме по-справедлив социален ред за всички ни.

Честит Прайд! Както казва Лесли Фейнбърг, „солидарността се гради върху разбирането за това как и защо потисничеството съществува и кой печели от него“. Време е за революционни промени, които да изведат на преден ред гласовете на потиснатите, за да може заедно да превъзмогнем неравенствата във всичките им форми.

 

През юни, ние от ЛевФем ще публикуваме избрани разкази и коментари на различни куиър хора, за да отбележим както подобава историята на нашите разнообразни общности.

 

* „Куиър“ за мен означава повече от сексуална ориентация и полова идентичност, защото включва в себе си политическото значение на живота и телата ни и обхваща целия спектър на ненормативните и антинормативните сексуални и джендър идентичности и политики.