Джеймс Болдуин: Моята тъмница се разтресе

„Години наред и поради хиляди причини на тях им е трябвало да вярват, че черните хора са по-нисши от белите. Много от тях всъщност знаят истината, но както ще разбереш сам, на хората им е много трудно да действат според това, което знаят. Да действаш значи да си отдаден, а да си отдаден значи да си в опасност.”

Това е част от писмото на Джеймс Болдуин до неговия племенник. Самият Болдуин (1924 – 1987) е чернокож, хомосексуален и един от великите американски писатели, поети и активисти. Болезнено съвременен, искрен и прям. Мощен. Думите му са тежки като планини, но през планината от болка, винаги минава една река от любов, която с решимост отмива всяко озлобление. Тези от вас, които са гледали интервютата на Болдуин, няма как да не са останали поразени от харизмата му, от достойнството и непоколебимостта, с които говори, защото знае, че истината е на негова страна. (За тези, които не са – препоръчвам филма на Раул Пек за него – „I Am Not Your Negro“.)

Писмото по-долу е писано по повод стогодишнината от обявяването на еманципацията в САЩ. Написано е през 1963 г., като сто години преди това Линкълн обявява всички поробени над 3.5 милиона афроамериканци за свободни хора. Тъй като отнема години законът да се приложи във всички съпротивляващи се южни щати, за истинския край на робството се приема 19-ти юни 1866 г., когато и последният човек е бил освободен. Това е и датата, която отбелязваме с това писмо.

 С оглед на случващото се днес в САЩ, написаното през 1963 г. за съжаление не е остаряло с нито един ден. Болката и жертвите, които чернокожите дават не са намалели, единствено сега са заснемат с телефон. Корените на расизма са вплетени дълбоко в системата и са все още здрави благодарение на бялото съучастие и пасивност. Или бялата американска „невинност“, както казва Болдуин. Ще бъде много жалко и ние тук в България да се смятаме за „невинни“. Нашата история и предпоставки са различни, но последиците за ромската общност са болезнено сходни. До кога ще пазим своята невинност с цената на чуждите животи? Особено ако знаем истината.

Слава Дойчева

***

Моята тъмница се разтресе

Писмо до моя племенник по случай стогодишнината от еманципацията

 Джеймс Болдуин, в превод на Слава Дойчева

  

Скъпи Джеймс,

          Започвах това писмо пет пъти и пет пъти го разкъсвах. Продължавам да виждам лицето ти, което е и лицето на твоя баща и мой брат. Точно като него ти си жилав, мрачен, уязвим, на настроения – с ясно изразена тенденция да звучиш нападателно, защото не искаш никой да си мисли, че си мекушав. Може би в това приличаш на дядо си, не знам, но със сигурност и ти, и баща ти си приличате с него физически. Е, той е мъртъв, той никога не те видя и живя ужасен живот, той беше победен много преди да умре, защото в дълбините на сърцето си наистина повярва в това, което белите хора казваха за него. Това е една от причините да стане толкова свят. Сигурен съм, че и баща ти ти е говорил за това. Но нито ти, нито баща ти проявявате склонност към святост – вие наистина сте от друга ера, част от това, което се случи, когато Негрото* напусна земята и дойде в това, което покойният Е. Франклин Фрейзър нарече – „градовете на унищожението“. Ти можеш да бъдеш унищожен само ако повярваш, че си това, което белият свят нарича чернилка*. Казвам ти това, защото те обичам, и те моля никога да не го забравяш.

          Познавам и двама ви през целите ви животи, носил съм баща ти в ръцете си и на раменете си, целувал съм го, наплясквал съм го и съм го гледал как прави първите си стъпки. Не знам дали ти познаваш някого от толкова отдавна, дали си обичал някого толкова дълго време – първо като пеленаче, после като дете и после като човек. Придобиваш необичайна гледна точка към времето, към човешките усилия и болка. Другите хора не могат да видят това, което аз виждам, когато погледна лицето на баща ти – защото зад лицето му днес стоят всички други лица, които бяха негови. Само да се засмее и аз виждам мазе, което баща ти не помни, и къща, която баща ти не помни, и чувам в днешния му смях смеха му като дете. Само да изпсува и си спомням как пада по стълбите на мазето и вие, спомням си болезнено сълзите му, които моята ръка или тази на баба ти така лесно избърсваха. Но ничия ръка не може да избърше тези сълзи, които той днес невидимо изплаква, които можеш да чуеш в смеха му и в думите му, и в песните му. Знам какво е причинил светът на моя брат и как той едвам е оцелял. И знам, което е по-лошото, и което е престъплението, в което обвинявам моята страна и моите съграждани, и за което нито аз нито времето и историята някога ще простят – че те унищожиха и продължават да унищожават стотици хиляди животи и не знаят, и не искат да знаят, че го правят. Човек може, дори трябва да се стреми, да стане жилав и философски настроен що се отнася до унищожението и смъртта, защото човечеството е най-добро точно в тези неща още от самата си поява. (Но помни: по-голямата част от човечеството не е цялото човечество.) Ала е недопустимо авторите на опустошението да са също така и невинни. Именно невинността съставлява престъплението.

          Сега, мой любим адаше, тези невинни и добронамерени хора, твоите съграждани, са причината да се родиш в условия недалечни от тези описани за нас от Чарлс Дикенс в Лондон от преди повече от сто години. (Чувам хорът от невинни да крещи, „Не! Не е вярно! Колко си озлобен!“ – но аз пиша това писмо на теб, за да се опитам да ти помогна да се справиш с тях, защото повечето дори още не знаят истински, че съществуваш. Аз знам условията, в които беше роден, защото бях там. Твоите съграждани не бяха там и още не са дошли. Твоята баба също беше там и никой никога не я е обвинил в озлобление. Предлагам невинните да питат нея. Тя не е трудна за намиране. Но твоите съграждани не знаят, че и тя съществува, въпреки че е работила за тях през целия им живот.)

         И така, ти се роди, дойде тук, преди има няма петнадесет години и въпреки че баща ти, и майка ти, и баба ти, оглеждайки улиците по които те носеха, взирайки се в стените в които те донесоха, имаха всяка една причина да са отчаяни, те не бяха. Защото ти беше тук, Големи Джеймс, кръстен на мен – ти беше голямо бебе, аз не бях – ти беше тук: за да бъдеш обичан. Да бъдеш обичан, бебе – силно, веднъж и завинаги, да бъдеш кален срещу този свят без любов. Запомни това: знам колко мрачно ти се вижда всичко днес, за теб. Изглеждаше мрачно и тогава, да, ние треперехме. Още не сме спрели да треперим, но ако не се обичахме един друг, никой от нас нямаше да оцелее. И сега ти трябва да оцелееш, защото те обичаме и заради твоите деца и децата на твоите деца.

          Тази невинна страна те постави в гето, чиято цел практически беше да те погуби. Нека ти обясня какво точно имам предвид с това, защото точно тук е сърцевината и коренът на моя спор с моята страна. Ти беше роден, където беше роден, и изправен пред бъдещето, пред което си изправен, само защото ти беше черен и поради никаква друга причина. За границите на твоята амбиция беше предвидено по този начин  да бъдат окастрени завинаги. Ти беше роден в едно общество, което с брутална яснота и по всякакви възможни начини определи, че ти си човешко същество без никаква стойност. От теб не се очакваше да се стремиш към успех: от теб се очакваше да се примириш с посредствеността. Каквото и да е произлязло от теб, Джеймс, в твоето кратко време на земята, на теб ти е било казано къде можеш да ходиш и какво можеш да правиш (и как да го правиш), и къде можеш да живееш, и за кого можеш да се ожениш. Знам, че моите сънародници няма да се съгласят с мен и ги чувам да казват, „Преувеличаваш“.  Те не познават Харлем за разлика от мен. И от теб. Не взимай ничия дума за чиста момента, включително моята – вярвай на своя опит. Знай откъде си дошъл. Ако знаеш откъде си дошъл, наистина няма граници на това къде можеш да стигнеш. Детайлите и символите на твоя живот бяха целенасочено създадени, за да повярваш в това, което белите хора казват за теб. Моля те опитай се да си спомняш, че това, в което те вярват, както това, което правят и ти причиняват, не е признак на твоята малоценност, а на тяхната нечовечност и страх. Моля те да бъдеш наясно, скъпи Джеймс, през бурята, която бушува в младата ти глава днес, за истината, която стои зад думите приемане и интеграция. Няма причина да се опитваш да станеш като белите хора и няма никакво основание за тяхното нагло допускане, че те трябва да приемат теб. Истински ужасното нещо, стари приятелю, е, че ти трябва да приемеш тях. И това го казвам съвсем сериозно. Ти трябва да ги приемеш и да ги приемеш с любов. Защото за тези невинни хора няма друга надежда. Те са, на практика, все още в капана на история, която не разбират, и докато не я разберат, няма да бъдат освободени. Години наред и поради хиляди причини на тях им е трябвало да вярват, че черните хора са по-нисши от белите. Много от тях всъщност знаят истината, но както ще разбереш сам, на хората им е много трудно да действат според това, което знаят. Да действаш значи да си отдаден, а да си отдаден значи да си в опасност. В този случай, опасността в умовете на много бели американци е загубата на тяхната идентичност. Опитай се да си представиш как би се почувствал ако един ден се събудиш и откриеш слънцето да свети и в същото време всички звезди в пламъци. Ще се уплашиш, защото това е извън познатия ред на природата. Всеки катаклизъм във вселената е ужасяващ, защото така дълбоко атакува представата на човека за неговата собствена реалност. Е, черният човек е функционирал в света на белия като фиксирана звезда, неподвижен стълб и когато той помръдне от мястото си, раят и земята сe разтърсват до основи. Ти – не се страхувай. Казах, че за теб е предвидено да бъдеш погубен в гетото, да погинеш от това, че няма да ти позволят да надскочиш представите на белия човек за теб, от това, че няма да ти позволят да напишеш истинското си име. Ти, както много от нас, вече победи това предначертание, и по един ужасен закон, ужасен парадокс, невинните, които вярваха, че да те държат в килия ще им осигури защита, вече губят своята представа за реалност. Но тези хора са твои братя – твоите изгубени, по-малки братя. И ако думата интеграция изобщо значи нещо, тя означава това: че ние, с любов, ще принудим нашите братя да се видят такива каквито са, да спрат да бягат от реалността и да започнат да я променят. Защото това е твоят дом, приятелю мой – не позволявай да те изгонят; велики хора са сторили велики дела тук и пак ще го направят, и ние можем да направим Америка това, което Америка трябва да бъде. Ще бъде трудно, Джеймс, но ти произхождаш от жилав, селски корен, от хора, които са събирали памук, измествали са реки и са строили железници, и които, изправени пред най-нереалистичните шансове, са постигнали неопровержимо и величествено достойнство. Ти произлизаш и от дълъг списък с велики поети, някои от най-великите поети след Омир. Един от тях е казал, В секундата, в която си помислих, че съм изгубен, моята тъмница се разтресе и веригите ми паднаха.

 Ти знаеш, и аз знам, че страната празнува своите сто години свобода със сто години по-рано. Ние не можем да бъдем свободни, докато те не са свободни. Бог да те благослови, Джеймс, и попътен вятър.

 Твой чичо,

Джеймс

През юни, ние от ЛевФем ще публикуваме избрани разкази и коментари на различни куиър хора, за да отбележим както подобава историята на нашите разнообразни общности.

* бел ред – употребените от автора думи са „Negro“ и „nigger“. Тъй като в българския език директният превод и на двете би бил „н*гър“ за да се различи конотацията в използването им избрах думите „Негро“ и „чернилка“. Важно е да се отбележи, че и трите думи са расистки и употребата им от не-чернокожи хора е обидна и недопустима.