Пол Б. Пресиадо: Право на (сексуален) труд

Годината е 2013. Във Франция тече бурен дебат по предложения закон за криминализация на сексуалния труд. Социалистическата партия предлага Шведския модел – т.е. наказания за плащащите за сексуални услуги, а не за сексуалните работнички. Този модел разглежда сексуалните работнички като жертви, без значение от мотивацията и причините, поради които те са се превърнали в такива. Това традиционно схващане стигматизира сексуалния труд и го смесва с престъпни деяния като сводничество, модерно робство, детска проституция и трафик на хора. В социалистическите и социалдемократическите партии често дебат по темата няма. Трябва ли да се приемат сексуалните работнички за жертви поради природата на труда, който полагат? Или има пространство за достоен сексуален труд, свободен от капиталистическа експлоатация над работници и сексистка (и често расистка) експлоатация над жени и други сексуални работници?

В България не съществува престъпление „проституция“. Въпреки това, работещите в сферата са преследвани от полицията и тормозени благодарение на едно тълкуване на ВКС от 1986 г., което определя проституцията като „неморален начин“ на изкарване на доходи. Това позволява на полицията да малтретира сексуалните работнички, които, преследвани от закона, нямат възможност да докладват за престъпления, извършени срещу тях, вкл. физическо и сексуално насилие и трудова експлоатация. Въпросът е изключително повлиян от расизма, тъй като се счита, че повечето сексуални работнички са ромки. Поради това множество фигури, включително и предишният омбудсман Мая Манолова, продължават да се изказват категорично срещу правата им.

 

Разгръщащата се борба срещу расизма ни позволява отново да се върнем към въпроса със сексуалния труд и мястото му в обществото. Историята показва много примери за това как жените и телата им са експлоатирани и превръщани в стока в услуга на капиталистическото натрупване или патриархалните структури (или и двете). В много случаи расизмът се използва, за да оправдае подобни опресивни практики над определени групи жени – докато в Европа доктрината на расизма води до криминализация на дойките, в Америка чернокожите жени са принуждавани да кърмят децата на белите си господари, често с цената на живота на техните деца. Историята познава много примери за контрол над сексуалния труд в услуга на държавни и капиталистически опресивни системи – от криминализацията на проституцията след Черната смърт в Европа с цел възстановяването на населението като източник на работна ръка, до институционализирането на проституцията в Южна Корея с цел обслужване на американския военен персонал. Видно е само едно – сексуалният труд съществува и като обект на стигма и расова дискриминация, се превръща в инструмент на класово, расово и полово потисничество – контролиран и криминализиран дотолкова, доколкото обслужва интересите на управляващата структура. Както ни учат Марша П. Джонсън и Силвия Ривера, пътят напред е чрез солидарност, автономност и синдикализация на сексуалните работници. Джонсън и Ривера създават STAR – радикална организация, която осигурява и подслон за гей и транс младежи, живеещи на улицата. Те осигуряват храна, облекло, емоционална грижа и семейна среда за изхвърлените драг кралици, транс жени, джендър нонконформинг и други бездомни куиър младежи като издържат центъра с пари от сексуален труд.

 

Освобождението на сексуалния труд е част от куиър и феминистката борба. Пол Б. Пресиадо предлага коментар върху комодификацията и установяването на контрол върху тялото на жените през идеята за биополитичното. Критичният текст е насочен срещу аболиционистичната спрямо сексуалния труд позиция на Френската социалистическа партия, но повдига важни въпроси, валидни и за нашия контекст.

Стойо Тетевенски

 

Право на (сексуален) труд

Пол Б. Пресиадо, в превод на Марко Видал

 

Производство и продажба на оръжия – вид работа. Убийство чрез прилагане на смъртно наказание – вид работа. Измъчване на животни в лаборатории – вид работа. Да клатиш нечий пенис до еякулация… Престъпление! Как да разбираме това, че нашите демократични и неолиберални общества избягват да приемат сексуалните услуги като вид работа? Не бива да търсим отговора в политическата философия или в морала, а по-скоро в историята на женския труд в модерната епоха. Изключени от сферата на производителната икономика в името на едно определение, което ги превръща в „природни богатства“, всичко, свързано с неприкосновеността на телата на жените става обект на един процес на приватизация, на завземане и отчуждаване: от телесните течности и практики до органите. Процес, затвърден днес чрез криминализирането на проституцията.

 

Нека споменем един пример, с помощта на който да разберем по-добре този процес – до XVIII век, много жени от работническата класа са изкарвали прехраната си с продажбата на услугите си като професионални дойки. В големите градове две трети от децата, произхождащи от аристократичните семейства и  градската буржоазия, били кърмени от дойки.

 

През 1752 г., ученият Карл Линей публикува брошурата La Nourrice marâtre („Дойката мащеха“), в която увещава жените да кърмят собствените си деца, за да избегнат „класово и расово замърсяване“ чрез млякото и моли правителствата да се намесят в полза на хигиената и на социалния ред и да контролират обичая на чуждото кърмене. Трактатът на Линей допринася за обезценяването на женския труд през XVIII век и за криминализирането на дойките. Обезценяването на кърмата в рамките на пазара на труда се съпътства с една нова реторика на символичната стойност на майчината кърма. Кърмата, представено като материална течност, чрез която се прехвърля националния и социалния произход на майката към децата ѝ, трябва да бъде консумирана в домашната сфера и не бива да бъде обект на икономически обмен.

 

Работническата сила, която трудещите се жени биха могли да продадат, т.е. кърмата, се превръща в една ценна биополитична течност, през която тече националната и расовата идентичност. Кърмата престава да принадлежи на жените, за да стане собственост на държавата. Така се осъществява един троен процес – обезценяването на труда на жените, приватизация на телесните флуиди и затварянето на майките в домашната сфера.

 

Един подобен процес е в ход с изтеглянето на женските сексуални практики от икономическата сфера. Възможностите на жените за производство и правото им на удоволствие не им принадлежат, а принадлежат на държавата. Това е причината, поради която държавата си запазва правото да глобява хората, които се възползват от такава производствена сила, тъй като продуктът трябва да отива само в полза на националното производство. Така както е било с млякото, миграцията и националната идентичност са в центъра на новите закони против проституцията.

 

Проститутката (мигрантка, работничка с несигурно икономическо положение, чиито емоционални, езикови и телесни ресурси са единствените ѝ средства за производство) се оказва парадигматичната фигура на биополитичния работник през XXI век. Марксисткият въпрос за собствеността на средствата за производство намира във фигурата на сексуалната работничка идеален начин на експлоатация. Първата причина на отчуждението от проститутката не е лишаването от принадената стойност на индивидуалния труд, а по-скоро зависи преди всичко от липсата на признание за субектността и тялото като източник на истина и стойност – целта е да твърдим, че курвите не знаят как, не могат и не са способни  да бъдат политически или икономически субекти сами по себе си.

 

Сексуалният труд означава създаване на мастурбиращо съоръжение (чрез допир, комуникация и изпълнение), способно да активира мускулни, неврологични и биохимични механизми, които управляват производството на удоволствие у клиента. Сексуалният работник/чка не продава тялото си, а по-скоро превръща, така, както го прави остеопатът, актьорът или публицистът, телесните и когнитивните си ресурси в жива работническа сила. Те правят френска любов със същата прецизност, с която остеопатът управлява мускуло-скелетната система на клиента си чрез своите собствени мускули. Както при актьора или актрисата, тяхната практика зависи от способността да изиграят една страстна сцена. Както при публициста, работата им е да създават специфични форми на удоволствие чрез комуникация и социално общуване. Както всеки вид работа, сексуалният труд е резултат на едно сътрудничество между живи субекти въз основа на производството на символи, език и емоция.

 

Проститутките са подчинената продуктивна плът на глобалния капитализъм. Фактът, че едно социалистическо правителство превръща в национален приоритет забраняването на жените да превръщат продуктивната си сила в труд, говори много за кризата на левицата в Европа.

През юни, ние от ЛевФем ще публикуваме избрани разкази и коментари на различни куиър хора, за да отбележим както подобава историята на нашите разнообразни общности.

* Статията се публикува с разрешението на автора. Всички права запазени.

Заглавно изображение: Paul B. Preciado. LEA CRESPI.