All posts by ЛевФем

Андреа Гибсън: Телото електрично аз възпявам, особено като ми спрат тока

Андреа Гибсън (15.08.1975) е американски поет и ЛГБТ+ активист.

Превод: Неда Вълчева е театрален майстор, продуцент и драг артист.

Редакция: Никола Ненков, поет и активист.

CW: съдържа теми на самонараняване и суицидни мисли 

Continue reading Андреа Гибсън: Телото електрично аз възпявам, особено като ми спрат тока

Л(ГБТ)ИЧНОТО Е ПОЛИТИЧЕСКО

Л(ГБТ)ИЧНОТО Е ПОЛИТИЧЕСКО

Дари К.

На никого не му пука какво правиш с личния си живот, стига да не „парадираш“! Нали?

Няма място за политизиране на нещата, това са индивидуални и граждански теми! Нали…?

Има два основни аргумента, митове, ако щете, които внушават, че личните ни животи и „политиката“ са някак абсолютно несвързани. Първият са клишетата, които ни повтарят, че сексуалността и идентичностите са лична работа, стига да не се „натрапват“. Вторият е, че думата „политическо“ едва ли не е синоним на „партийно“. Крайно време е да си поговорим защо тези нагласи (освен че нямат общо с реалността) всъщност ни вредят, както и защо е важно като общност да познаваме историята си и да бъдем политически осъзнати днес, за да градим едно по-добро бъдеще утре.

Continue reading Л(ГБТ)ИЧНОТО Е ПОЛИТИЧЕСКО

Пол Б. Пресиадо: Право на (сексуален) труд

Годината е 2013. Във Франция тече бурен дебат по предложения закон за криминализация на сексуалния труд. Социалистическата партия предлага Шведския модел – т.е. наказания за плащащите за сексуални услуги, а не за сексуалните работнички. Този модел разглежда сексуалните работнички като жертви, без значение от мотивацията и причините, поради които те са се превърнали в такива. Това традиционно схващане стигматизира сексуалния труд и го смесва с престъпни деяния като сводничество, модерно робство, детска проституция и трафик на хора. В социалистическите и социалдемократическите партии често дебат по темата няма. Трябва ли да се приемат сексуалните работнички за жертви поради природата на труда, който полагат? Или има пространство за достоен сексуален труд, свободен от капиталистическа експлоатация над работници и сексистка (и често расистка) експлоатация над жени и други сексуални работници?

Continue reading Пол Б. Пресиадо: Право на (сексуален) труд

Одри Лорд: Инструментите на господаря никога няма да разрушат неговия дом

Този Прайд месец се завръщаме към корените на движението за куиър освобождение – вместо да празнуваме рамо до рамо с големи корпорации и посолства, които се сещат за съществуването на ЛГБТИ общността само и единствено през юни, когато могат да си спечелят пари и добро име от това, тази година ни беше припомнено, че Прайд не е просто лъскав фестивал под съпровода на Бритни Спиърс. Прайд е борба за права и достоен живот за транс и цветнокожите хора, които все още биват малтретирани и убивани по улиците; Прайд е борба срещу реалността, която е оставила хиляди без подслон; Прайд е борба срещу стигматизирането на секс работниците; Прайд е борба срещу полицията и затворите като институция; Прайд е борба срещу войната и милитаризацията. Прайд е борба. Прайд е борба. Прайд е борба. Прайд е анти-расистка, анти-сексистка, анти-капиталистическа борба. С колкото и брокат да го покрием, Прайд няма магически да се превърне в нещо по-различно от борба. Не и преди да достигнем истинско равенство за всички. Куиър освобождение не може дори да съществува като словосъчетание, ако не носи със себе си идеята за освобождение за всички. Вместо да пиша повече, избрах да преведа този текст. Смятам, че е повече от необходимо да правим всичко по силите си, за да осигуряваме възможно най-голяма платформа на онези, които със сигурност знаят повече от нас по въпроса с расизма и борбата с потисничествата, особено пък в контекста на протестите в САЩ в момента. Един от начините да постигнем това е да правим достъпни на повече езици текстовете на автори, променили историята – като Одри Лорд. Прочетете нейното есе. Чуйте какво има да каже. 

Галина Безлова

Continue reading Одри Лорд: Инструментите на господаря никога няма да разрушат неговия дом

Мануела Попова: Парадът на хетеронормативността

Парадът на хетеронормативността

Или как хетеронормативността вреди на ЛГБТИ+ общността

Нека започнем със скучната част и да ви обясня какво значи хетеронормативност: Хетеронормативното мислене счита за „нормални“ и „естествени“ любовните, сексуалните и брачните връзки само между мъж и жена – два пола, които са противоположни, взаимно изключващи се и допълващи се, и които имат строго определена роля в живота.  Поради това, физиологичният пол, психологическият пол и половата роля у всеки, следва да отговарят на нормата за мъжко и женско, а хетеросексуалността се разглежда като единствената „правилна“ сексуална ориентация. Общо взето – предположението, че всеки по подразбиране е цисджендър (полова идентичност, при която биологичният пол и полът, с който се идентифицира човек, съвпадат) и хетеросексуален (сексуална ориентация, при която човек е привлечен само от представители на противоположния пол). Както и има еднакви преживявания с всеки друг на тази земя.

Continue reading Мануела Попова: Парадът на хетеронормативността

Джеймс Болдуин: Моята тъмница се разтресе

„Години наред и поради хиляди причини на тях им е трябвало да вярват, че черните хора са по-нисши от белите. Много от тях всъщност знаят истината, но както ще разбереш сам, на хората им е много трудно да действат според това, което знаят. Да действаш значи да си отдаден, а да си отдаден значи да си в опасност.”

Това е част от писмото на Джеймс Болдуин до неговия племенник. Самият Болдуин (1924 – 1987) е чернокож, хомосексуален и един от великите американски писатели, поети и активисти. Болезнено съвременен, искрен и прям. Мощен. Думите му са тежки като планини, но през планината от болка, винаги минава една река от любов, която с решимост отмива всяко озлобление. Тези от вас, които са гледали интервютата на Болдуин, няма как да не са останали поразени от харизмата му, от достойнството и непоколебимостта, с които говори, защото знае, че истината е на негова страна. (За тези, които не са – препоръчвам филма на Раул Пек за него – „I Am Not Your Negro“.)

Continue reading Джеймс Болдуин: Моята тъмница се разтресе

Одри Лорд: Трансформиране на мълчанието в език и действия

Одри Лорд е чернокожа писателка, поетеса, лесбийка, феминистка, активиска, майка, воин, преживяла ряк. Всички тези пресичащи се идентичности са много ярко засегнати както в поезията ѝ, така и в есетата ѝ. Запознах се с творчеството ѝ на скоро, но много бързо се привъзрах към нея, именно заради тази пресечност и заради това, че тя вижда разнообразието като сила. 

Ако се справяте с английски, препоръчвам ви да прочетете есето в оригинал, нарича се “The transformation of silence into language and action” и е публикувано в сборника “Sister Outsider”, който лично на мен ми донесе много сили и вяра в опитите ни да създадем истински пресечно феминистко движение.
Избрах това есе, именно защото думите са ми важни. Те са основно оръжие в борбата за равноправие, без значение дали са изговорени от висока трибуна или по време на вечерята вкъщи. Мълчанието ни затваря в порочен кръг, който ни дава привидна сигурност, но всъщност единствено допринася за задълбочаването на опресиите и думите са тези, които могат да прекъснат този кръг.
Глория Филипова, ЛГБТИ активистка

Continue reading Одри Лорд: Трансформиране на мълчанието в език и действия

LevFem on 1st May: the current crisis is not that new for Eastern European workers

This year 1st May is going to be very different from what we have seen in the past. With the coronavirus pandemic and the ongoing social distancing measures implemented all over the world, traditional forms of protests, marches and demonstrations can’t take place the same way as we came to know them in the previous decades. This gives us, LevFem, a Bulgarian socialist feminist group a strange vantage point to reflect on our own work and position. Continue reading LevFem on 1st May: the current crisis is not that new for Eastern European workers

Позиция на ЛевФем за международния ден на труда първи май 2020

Тази година, Първи май ще бъде различен от всичко, което помним в миналото. Пандемията от коронавирус и режимът на физическо дистанциране в целия свят означават, че традиционните форми на протести, шествия и демонстрации не могат да се състоят не могат да се състоят както през последните години. Това дава на нас от ЛевФем, българска социалистическа феминистка група, неочаквана отправна точка за размишляване върху собствения ни труд и позиции.

Continue reading Позиция на ЛевФем за международния ден на труда първи май 2020