Настоящият текст е част от серия публикации и уебинари на тема социално възпроизводство, (женски) труд и миграция в Източна и Централна Европа и отвъд. Видеото от първия уебинар в серията можете да видите тук. Серията цели да засили обществената чувствителност около борби в областта на трудовите, репродуктивни и миграционни права, както и положението на жените в обществото, особено с оглед на настоящата пандемия от ковид-19. Публикациите и уебинарите са координирани съвместно между българския феминистки колектив ЛевФем и платформата Транснационална Социална Стачка (Transnational Social Strike), а инициативата се случва с подкрепата на Фондация “Фридрих Еберт” България. Много от участниците в серията са част от нововъзникналата мрежа EAST (Essential Autonomous Struggles Transnational), обединяваща активистки и работнички в Източна и Централна Европа. За повече информация за мрежата, пишете на essentialstruggles [at] gmail.com. Препубликуването на материали от серията е позволено с изрично позоваване на оригиналния източник.
Лиз Хайлимън: Радикални куиър хора или куиър радикали?
Сутринта на 30 ноември 1999 г., вторник, стотици активисти блокират ключови кръстовища в центъра на Сиатъл. Целта: съпротива срещу годишната Министерска конференция на Световната търговска организация. Само за няколко часа протестните шествия на на студенти, активисти и мигранти от развиващия се свят, членове на анархисткия „черен блок“ и на профсъюзите се събират в многохиляден протест Полицията посреща протестиращите с лютив спрей, сълзотворен газ и светошумови гранати. Стотици са арестувани, но акцията на протестиращите е изключително успешна.
Continue reading Лиз Хайлимън: Радикални куиър хора или куиър радикали?
Франк О’Хара: Да пия кола с теб
Превод: Никола Ненков, поет и активист
Редакция: Неда Вълчева, театрален майстор, продуцент и драг артист
Стихотворение
Франк О’Хара (1926-1966) Continue reading Франк О’Хара: Да пия кола с теб
Андреа Гибсън: Телото електрично аз възпявам, особено като ми спрат тока
Андреа Гибсън (15.08.1975) е американски поет и ЛГБТ+ активист.
Превод: Неда Вълчева е театрален майстор, продуцент и драг артист.
Редакция: Никола Ненков, поет и активист.
CW: съдържа теми на самонараняване и суицидни мисли
Continue reading Андреа Гибсън: Телото електрично аз възпявам, особено като ми спрат тока
Л(ГБТ)ИЧНОТО Е ПОЛИТИЧЕСКО
Л(ГБТ)ИЧНОТО Е ПОЛИТИЧЕСКО
Дари К.
На никого не му пука какво правиш с личния си живот, стига да не „парадираш“! Нали?
Няма място за политизиране на нещата, това са индивидуални и граждански теми! Нали…?
Има два основни аргумента, митове, ако щете, които внушават, че личните ни животи и „политиката“ са някак абсолютно несвързани. Първият са клишетата, които ни повтарят, че сексуалността и идентичностите са лична работа, стига да не се „натрапват“. Вторият е, че думата „политическо“ едва ли не е синоним на „партийно“. Крайно време е да си поговорим защо тези нагласи (освен че нямат общо с реалността) всъщност ни вредят, както и защо е важно като общност да познаваме историята си и да бъдем политически осъзнати днес, за да градим едно по-добро бъдеще утре.
Пол Б. Пресиадо: Право на (сексуален) труд
Годината е 2013. Във Франция тече бурен дебат по предложения закон за криминализация на сексуалния труд. Социалистическата партия предлага Шведския модел – т.е. наказания за плащащите за сексуални услуги, а не за сексуалните работнички. Този модел разглежда сексуалните работнички като жертви, без значение от мотивацията и причините, поради които те са се превърнали в такива. Това традиционно схващане стигматизира сексуалния труд и го смесва с престъпни деяния като сводничество, модерно робство, детска проституция и трафик на хора. В социалистическите и социалдемократическите партии често дебат по темата няма. Трябва ли да се приемат сексуалните работнички за жертви поради природата на труда, който полагат? Или има пространство за достоен сексуален труд, свободен от капиталистическа експлоатация над работници и сексистка (и често расистка) експлоатация над жени и други сексуални работници?
Одри Лорд: Инструментите на господаря никога няма да разрушат неговия дом
Този Прайд месец се завръщаме към корените на движението за куиър освобождение – вместо да празнуваме рамо до рамо с големи корпорации и посолства, които се сещат за съществуването на ЛГБТИ общността само и единствено през юни, когато могат да си спечелят пари и добро име от това, тази година ни беше припомнено, че Прайд не е просто лъскав фестивал под съпровода на Бритни Спиърс. Прайд е борба за права и достоен живот за транс и цветнокожите хора, които все още биват малтретирани и убивани по улиците; Прайд е борба срещу реалността, която е оставила хиляди без подслон; Прайд е борба срещу стигматизирането на секс работниците; Прайд е борба срещу полицията и затворите като институция; Прайд е борба срещу войната и милитаризацията. Прайд е борба. Прайд е борба. Прайд е борба. Прайд е анти-расистка, анти-сексистка, анти-капиталистическа борба. С колкото и брокат да го покрием, Прайд няма магически да се превърне в нещо по-различно от борба. Не и преди да достигнем истинско равенство за всички. Куиър освобождение не може дори да съществува като словосъчетание, ако не носи със себе си идеята за освобождение за всички. Вместо да пиша повече, избрах да преведа този текст. Смятам, че е повече от необходимо да правим всичко по силите си, за да осигуряваме възможно най-голяма платформа на онези, които със сигурност знаят повече от нас по въпроса с расизма и борбата с потисничествата, особено пък в контекста на протестите в САЩ в момента. Един от начините да постигнем това е да правим достъпни на повече езици текстовете на автори, променили историята – като Одри Лорд. Прочетете нейното есе. Чуйте какво има да каже.
Галина Безлова
Continue reading Одри Лорд: Инструментите на господаря никога няма да разрушат неговия дом
Мануела Попова: Парадът на хетеронормативността
Парадът на хетеронормативността
Или как хетеронормативността вреди на ЛГБТИ+ общността
Нека започнем със скучната част и да ви обясня какво значи хетеронормативност: Хетеронормативното мислене счита за „нормални“ и „естествени“ любовните, сексуалните и брачните връзки само между мъж и жена – два пола, които са противоположни, взаимно изключващи се и допълващи се, и които имат строго определена роля в живота. Поради това, физиологичният пол, психологическият пол и половата роля у всеки, следва да отговарят на нормата за мъжко и женско, а хетеросексуалността се разглежда като единствената „правилна“ сексуална ориентация. Общо взето – предположението, че всеки по подразбиране е цисджендър (полова идентичност, при която биологичният пол и полът, с който се идентифицира човек, съвпадат) и хетеросексуален (сексуална ориентация, при която човек е привлечен само от представители на противоположния пол). Както и има еднакви преживявания с всеки друг на тази земя.
Continue reading Мануела Попова: Парадът на хетеронормативността
Борби в социалното възпроизводство в Централна и Източна Европа след (?) пандемията КОВИД-19
Колективът на ЛевФем и платформата Транснационална социална стачка (ТСС) Ви канят на поредица от политически дискусии с представител/к/и на организации и колективи от Централна/Източна Европа и включващи участници от страни извън региона. Целта ни е да подчертаем необходимостта да се вгледаме по-дълбоко в случващото се в нашия контекст и да предложим както по-обхватен анализ, така и стратегическа дискусия между активисти, за това какво може и трябва да се направи в името на широка обществена промяна.
Джеймс Болдуин: Моята тъмница се разтресе
„Години наред и поради хиляди причини на тях им е трябвало да вярват, че черните хора са по-нисши от белите. Много от тях всъщност знаят истината, но както ще разбереш сам, на хората им е много трудно да действат според това, което знаят. Да действаш значи да си отдаден, а да си отдаден значи да си в опасност.”
Това е част от писмото на Джеймс Болдуин до неговия племенник. Самият Болдуин (1924 – 1987) е чернокож, хомосексуален и един от великите американски писатели, поети и активисти. Болезнено съвременен, искрен и прям. Мощен. Думите му са тежки като планини, но през планината от болка, винаги минава една река от любов, която с решимост отмива всяко озлобление. Тези от вас, които са гледали интервютата на Болдуин, няма как да не са останали поразени от харизмата му, от достойнството и непоколебимостта, с които говори, защото знае, че истината е на негова страна. (За тези, които не са – препоръчвам филма на Раул Пек за него – „I Am Not Your Negro“.)