Андреа Гибсън (15.08.1975) е американски поет и ЛГБТ+ активист.
Превод: Неда Вълчева е театрален майстор, продуцент и драг артист.
Редакция: Никола Ненков, поет и активист.
CW: съдържа теми на самонараняване и суицидни мисли
Continue reading Андреа Гибсън: Телото електрично аз възпявам, особено като ми спрат тока
Л(ГБТ)ИЧНОТО Е ПОЛИТИЧЕСКО
Дари К.
На никого не му пука какво правиш с личния си живот, стига да не „парадираш“! Нали?
Няма място за политизиране на нещата, това са индивидуални и граждански теми! Нали…?
Има два основни аргумента, митове, ако щете, които внушават, че личните ни животи и „политиката“ са някак абсолютно несвързани. Първият са клишетата, които ни повтарят, че сексуалността и идентичностите са лична работа, стига да не се „натрапват“. Вторият е, че думата „политическо“ едва ли не е синоним на „партийно“. Крайно време е да си поговорим защо тези нагласи (освен че нямат общо с реалността) всъщност ни вредят, както и защо е важно като общност да познаваме историята си и да бъдем политически осъзнати днес, за да градим едно по-добро бъдеще утре.
Годината е 2013. Във Франция тече бурен дебат по предложения закон за криминализация на сексуалния труд. Социалистическата партия предлага Шведския модел – т.е. наказания за плащащите за сексуални услуги, а не за сексуалните работнички. Този модел разглежда сексуалните работнички като жертви, без значение от мотивацията и причините, поради които те са се превърнали в такива. Това традиционно схващане стигматизира сексуалния труд и го смесва с престъпни деяния като сводничество, модерно робство, детска проституция и трафик на хора. В социалистическите и социалдемократическите партии често дебат по темата няма. Трябва ли да се приемат сексуалните работнички за жертви поради природата на труда, който полагат? Или има пространство за достоен сексуален труд, свободен от капиталистическа експлоатация над работници и сексистка (и често расистка) експлоатация над жени и други сексуални работници?
Този Прайд месец се завръщаме към корените на движението за куиър освобождение – вместо да празнуваме рамо до рамо с големи корпорации и посолства, които се сещат за съществуването на ЛГБТИ общността само и единствено през юни, когато могат да си спечелят пари и добро име от това, тази година ни беше припомнено, че Прайд не е просто лъскав фестивал под съпровода на Бритни Спиърс. Прайд е борба за права и достоен живот за транс и цветнокожите хора, които все още биват малтретирани и убивани по улиците; Прайд е борба срещу реалността, която е оставила хиляди без подслон; Прайд е борба срещу стигматизирането на секс работниците; Прайд е борба срещу полицията и затворите като институция; Прайд е борба срещу войната и милитаризацията. Прайд е борба. Прайд е борба. Прайд е борба. Прайд е анти-расистка, анти-сексистка, анти-капиталистическа борба. С колкото и брокат да го покрием, Прайд няма магически да се превърне в нещо по-различно от борба. Не и преди да достигнем истинско равенство за всички. Куиър освобождение не може дори да съществува като словосъчетание, ако не носи със себе си идеята за освобождение за всички. Вместо да пиша повече, избрах да преведа този текст. Смятам, че е повече от необходимо да правим всичко по силите си, за да осигуряваме възможно най-голяма платформа на онези, които със сигурност знаят повече от нас по въпроса с расизма и борбата с потисничествата, особено пък в контекста на протестите в САЩ в момента. Един от начините да постигнем това е да правим достъпни на повече езици текстовете на автори, променили историята – като Одри Лорд. Прочетете нейното есе. Чуйте какво има да каже.
Галина Безлова
Continue reading Одри Лорд: Инструментите на господаря никога няма да разрушат неговия дом
Парадът на хетеронормативността
Или как хетеронормативността вреди на ЛГБТИ+ общността
Нека започнем със скучната част и да ви обясня какво значи хетеронормативност: Хетеронормативното мислене счита за „нормални“ и „естествени“ любовните, сексуалните и брачните връзки само между мъж и жена – два пола, които са противоположни, взаимно изключващи се и допълващи се, и които имат строго определена роля в живота. Поради това, физиологичният пол, психологическият пол и половата роля у всеки, следва да отговарят на нормата за мъжко и женско, а хетеросексуалността се разглежда като единствената „правилна“ сексуална ориентация. Общо взето – предположението, че всеки по подразбиране е цисджендър (полова идентичност, при която биологичният пол и полът, с който се идентифицира човек, съвпадат) и хетеросексуален (сексуална ориентация, при която човек е привлечен само от представители на противоположния пол). Както и има еднакви преживявания с всеки друг на тази земя.
Continue reading Мануела Попова: Парадът на хетеронормативността
Колективът на ЛевФем и платформата Транснационална социална стачка (ТСС) Ви канят на поредица от политически дискусии с представител/к/и на организации и колективи от Централна/Източна Европа и включващи участници от страни извън региона. Целта ни е да подчертаем необходимостта да се вгледаме по-дълбоко в случващото се в нашия контекст и да предложим както по-обхватен анализ, така и стратегическа дискусия между активисти, за това какво може и трябва да се направи в името на широка обществена промяна.
„Години наред и поради хиляди причини на тях им е трябвало да вярват, че черните хора са по-нисши от белите. Много от тях всъщност знаят истината, но както ще разбереш сам, на хората им е много трудно да действат според това, което знаят. Да действаш значи да си отдаден, а да си отдаден значи да си в опасност.”
Това е част от писмото на Джеймс Болдуин до неговия племенник. Самият Болдуин (1924 – 1987) е чернокож, хомосексуален и един от великите американски писатели, поети и активисти. Болезнено съвременен, искрен и прям. Мощен. Думите му са тежки като планини, но през планината от болка, винаги минава една река от любов, която с решимост отмива всяко озлобление. Тези от вас, които са гледали интервютата на Болдуин, няма как да не са останали поразени от харизмата му, от достойнството и непоколебимостта, с които говори, защото знае, че истината е на негова страна. (За тези, които не са – препоръчвам филма на Раул Пек за него – „I Am Not Your Negro“.)
Одри Лорд е чернокожа писателка, поетеса, лесбийка, феминистка, активиска, майка, воин, преживяла ряк. Всички тези пресичащи се идентичности са много ярко засегнати както в поезията ѝ, така и в есетата ѝ. Запознах се с творчеството ѝ на скоро, но много бързо се привъзрах към нея, именно заради тази пресечност и заради това, че тя вижда разнообразието като сила.
Continue reading Одри Лорд: Трансформиране на мълчанието в език и действия
Честит Прайд месец! 51 години минаха, откакто чернокожи транс жени се вдигнаха на бунт срещу полицейското насилие и системния тормоз над куиър* хора. През юни честваме тяхното наследство, както и борбите на всички други хора, които са се борили и продължават да се борят за куиър освобождение. Този Прайд е по-различен от всички досега – далеч отвъд клишетата, ние сме изправени пред безпрецедентна здравна криза, която оголи ужасяващата структура на настоящата социално-икономическа система и стовари най-тежките си последствия върху най-уязвимите сред нас.
В този момент е важно да обърнем внимание на всички други кризи, които световната пандемия разкри или задълбочи – епидемията от домашно насилие и насилие над жени; жилищната криза; структурните насилия на бедността, расизма, ксенофобията, сексизма и куиърфобията; подценяването и ниското финансиране на извършвания най-често от жени и прекаризиран труд на медицинските работници, учителите, грижовните и домашните работници и санитарните работници; експлоатацията и колониализма на световната икономическа система над коренните народи, мигрантите и бедните държави; последиците от екологичната криза и пр. Всички тези системни проблеми днес излизат на преден план: те са не само неразривно свързани помежду си, но и афектират живота на куиър хората и куиър общностите по специфичен и болезнено видим начин. В месеца на гордостта е време да погледнем към борбите, които съставляват нашето куиър наследство – борбите за освобождение на телата и преживяванията ни, борбите срещу насилието и потисничеството във всичките му форми, борбите за солидарност и справедливост – за да посмеем още веднъж да се изправим с гордост и да развеем знаме. На борба!
Continue reading Куиър гордост по време на пандемия от неравенства
This year 1st May is going to be very different from what we have seen in the past. With the coronavirus pandemic and the ongoing social distancing measures implemented all over the world, traditional forms of protests, marches and demonstrations can’t take place the same way as we came to know them in the previous decades. This gives us, LevFem, a Bulgarian socialist feminist group a strange vantage point to reflect on our own work and position. Continue reading LevFem on 1st May: the current crisis is not that new for Eastern European workers
