Към нова феминистка стачка в Испания 2019

от Стоянка Енева

На 8 март 2018 г. стотици хиляди жени излязоха на улиците на 120 испански града, за да протестират срещу насилието и дискриминацията, на които са подложени ежедневно в домовете си, на улицата, в работата или в университета/училището. Дотук това е най-масовият феминистки протест в страната, осъществен благодарение на месеци организация.

Continue reading Към нова феминистка стачка в Испания 2019

Срещу обикновения човек

от Станимир Панайотов

Мъжкото насилие има своя идеология, и тя изглежда примамливо всеобща и приемлива.

Това насилие е маскирано като една обща идеология на насилието, която пониква от семето на най-обикновената идея: идеята за обикновения човек.

Идеята за обикновения човек привидно няма пол, но в действителност масовият човек, обикновеният гражданин, покорният данъкоплатец – независимо дали е „качествен“ или „некачествен“ материал – е заченат и роден из утробата на мъжа-работник. Continue reading Срещу обикновения човек

#NiUnaMenos: феминистка асамблея в Буенос Айрес

от Мария Иванчева

Насилието над жени не е проблем само в България. През последните години жени по цял свят се мобилизираха срещу полово базираното насилие и фемицида, който се случва при зачестилите случаи на изнасилване, блудство, обезобразяване и убийство над жени. Едно от най-мощните социални движения в това направление се заражда в Аржентина и ескалира особено силно преди две години. С корени във феминисткото движение в страната, свидетел и на джижения за женски права, на мобилизацията на майки и баби “от Майския площад” срещу насилията на диктаторската хунта, която убива и погубва хиляди дисиденти срещу фашисткия режим, и на мобилизацията за еднополови бракове, вижда огромен прираст от 2016 година насам. Засилването на интереса и на подкрепата към движението идват през октомври същата година след убийството на младата жена Лусия Перес.

Майката на Лусия Перес (жената с портрета на гърдите си) се обръща към асамблеята с думите, че нейната борба ще продължи докато не пресекнат случаите на фемицид, защото всяка една от нас може да се окаже на мястото на дъщеря й. (снимка, Мария Иванчева)

Continue reading #NiUnaMenos: феминистка асамблея в Буенос Айрес

Solidarity messages sent to LevFem: Part 2

We are thankful to all of you who sent us messages so far in response to our Call for International Solidarity with the protest against violence against women which took place on Monday, the 26th of November 2018 in Sofia. Your support has made it easier for us to continue our efforts here on the ground. They tell us that our fight is a shared concern of many people, not just in Bulgaria, and we have to continue it. Following the first publication of a series of messages of solidarity, we are here compiling a second group of letters which we have received on our email since then. Continue reading Solidarity messages sent to LevFem: Part 2

Властта реши да профанизира дебата за домашното насилие. Единственият ход е категоричната реакция на хората

от Стефан Георгиев

Защо трябва да има протест на 26 ноември?

Защото вече не остана кой да защити необходимостта от справедливост и защото усещането за солидарност се топи по-бързо от първите снежни опити от последната седмица. И защото всъщност в България тези дни формите на солидарност се случват извън системата, те са спорадични и ситуативни. Защото когато партийно-политическият елит говори за солидарност, това говорене деградира до опортюнизъм, а често и до маска пред ламтежа за някой друг глас по време на избори. Защото справедливостта не е категория на политическо мислене и действие, а е разменна монета за трупане на дивиденти. И защото няма кой друг, освен хората на улицата, да изиска това да се промени. Continue reading Властта реши да профанизира дебата за домашното насилие. Единственият ход е категоричната реакция на хората

„Никога не бива да се колебаем да наричаме себе си феминисти“

от Красина Китова

Аз съм феминистка, защото смятам, че биологичният пол не трябва да предопределя посоката и качеството на живот и че трябва да се стремим към цялостното преструктуриране на настоящия обществен строй.

Аз съм феминистка, независимо от коментарите, които получавам, когато кажа, че съм феминистка. И когато говоря за позицията си, избирам да я наричам „феминизъм“, вместо да я заместя с нещо по-комфортно като „равноправие“ или „еманципация“. Защото когато хора биват осмивани, не е заради неравенството им, а заради това, че им се приписва „женственост“, която се превръща в причина да бъдат третирани с пренебрежение. „Женските“ черти – и при жените, и при мъжете – са това, което бива дискредитирано, „женствеността“ е това, което обществото трябва да приеме и приветства. Continue reading „Никога не бива да се колебаем да наричаме себе си феминисти“

Вярвам в равенството между половете

от Ани Коджабашева

Защо съм феминист/ка? В тези времена на всеобщо разделение ми е малко трудно да се зачисля под какъвто и да е етикет. Притеснява ме, че така утвърждаваме съществуващите граници – дали тези, на които думата им звучи чуждо, не биха си помислили, че съм „за“ някои хора и против други хора?

Но, от друга страна, как да не съм феминистка, след като вярвам в идеалите на равенството и справедливостта. Вярвам конкретно и в равенството между половете. Continue reading Вярвам в равенството между половете

Защото поколения жени преди мен са водили кървави битки за моето право да пиша този текст днес.

от Мария Иванчева

Феминистка съм, защото в патриархалното общество, в каквото все още живеем, правото ми на глас – не само това да гласувам, но и това да говоря, да имам мнение, да го изказвам, без да бъда унижавана, поругавана, смачквана и насилвана – не е даденост, а постижение на много жени преди мен, отвоювали го с кървави битки. Защото много други жени по света все още нямат достъп до това тяхно постижение, до тази трудно постигната от предишни поколения жени привилегия. Защото тези от нас – мъже и жени – които имат по рождение или са получили в живота си това елементарно право, не бива да спираме борбата, докато то не стане достъпно и даденост за всички жени по света. Защото това все още е дълга и кървава борба. Continue reading Защото поколения жени преди мен са водили кървави битки за моето право да пиша този текст днес.

Taking stock: the struggle continues!

The protest against the violence against women in Bulgaria will take place in less than five days, at Sofia’s Orlov Bridge and Varna’s Independence Square, on November 26th 2018, at 6pm. The result of dVERSIA and LevFem’s campaign in support of the protest so far, can be summarised as follows: Continue reading Taking stock: the struggle continues!

„От патриархалното насилие страдат всички, но някои много по-жестоко“

от Деляна Симеонова

Защо съм феминистка? В този момент повече си мисля по друг въпрос – защо съм феминистка, която има възможност да сподели с вас тук и сега, и то от голямо разстояние, през океана? Continue reading „От патриархалното насилие страдат всички, но някои много по-жестоко“

Обединение на феминизма, антирасизма и антикапитализма