Tag Archives: несисама

Интернационална солидарност с протест срещу насилието на жени на 26 ноември

По повод протеста срещу насилие над жени в България на 26 ноември, ние от неформалната група български феминистки Левфем публикувахме призив за международна солидарност с българските жени. Призивът ни търсеше подкрепа в борбата срещу насилието, произтичащо от неравнопоставеното положение на жените – социално и икономическо. Отзоваха се множество хора от различни европейски страни и отвъд, за да изразят твърда позиция срещу подчиненото положение на жената и срещу механизмите на трудова и икономическа експлоатация, които го затвърждават. Тук публикуваме българските им преводи, а английските оригинали можете да видите на тази страница. Борбите за равенство са общи борби на всички, независимо къде се намират на земното кълбо, а жените в България не са сами в действията си!

“Заставам в солидарност с жените в България и протестирам срещу лобистките действия [на Българската Асоциация на Индустриалния Капитал], които са насочени срещу социалните права на жените. Заедно с тях, изисквам Асоциацията да отегли исканията за намаляване на периода и сумата за майчинство, а така също и да се извини на работещите хора в България!”

“Здравейте, жени в България. Ние заставаме в солидарност, тук в училището Ф, първото онлайн училище за феминизъм. Надяваме се да продължите битката и да останете силни в борбата за правата на жените, за всички жени в България. Така както и вие, и ние сме част от глобалното движение за женско образование на феминистка тематика, така че не се колебайте да се свържете с нас, ако има още нещо, което може да направим. Междувременно, останете силни. Оценяваме работата, която вършите, за да подобрите животите на жените в България и извън нея.” – Одри Джонсън, съоснователка на училище Ф

 

Скритият труд и (не)прикритото насилие: анонс за първи май

[EN version below]

Наближава първи май, международният ден на труда.

Първи май е празник, честван по цял свят, но забравен и отричан в пост-социалистическите страни в последните три десетилетия. В последните години обаче, различни инициативи започват да отбелязват празника отново. Значимостта му е не само за хората, извършващи ръчен труд, но и за всички работници и работнички в различни сектори. Той е срещу неравенствата на работното място не само според заплащането, но според стойността и достойнството на всеки труд. Continue reading Скритият труд и (не)прикритото насилие: анонс за първи май

Аман от зюмбюли, искаме равенство!

Наближава осми март.

Един от начините, по които ЛевФем ще се включи в мобилизацията за осми март тази година, е чрез събиране на писма, статии и мнения, които ще се публикуват на фейсбук страницата ни и разпространят през мрежата на ЛевФем.

ЛевФем ще е платформата, където вие сами ще опишете реалността на заобикалящата ни мизерия и непоносимостта да се живее под тежестта на непрекъснати унижения. По този начин ще дадете отпор срещу социалните проблеми, с които се сблъскваме всекидневно. Това са проблеми на работното място, в опитите ни да се доберем до държавна или общинска ясла и детска градина, по време на бременността или майчинство, в болницата, в дома, в психиатриите, в затворите и всички онези пространства, от които биваме все по-лишени или пък в които сме все по-експлоатирани. Continue reading Аман от зюмбюли, искаме равенство!

Срещу обикновения човек

от Станимир Панайотов

Мъжкото насилие има своя идеология, и тя изглежда примамливо всеобща и приемлива.

Това насилие е маскирано като една обща идеология на насилието, която пониква от семето на най-обикновената идея: идеята за обикновения човек.

Идеята за обикновения човек привидно няма пол, но в действителност масовият човек, обикновеният гражданин, покорният данъкоплатец – независимо дали е „качествен“ или „некачествен“ материал – е заченат и роден из утробата на мъжа-работник. Continue reading Срещу обикновения човек

„Никога не бива да се колебаем да наричаме себе си феминисти“

от Красина Китова

Аз съм феминистка, защото смятам, че биологичният пол не трябва да предопределя посоката и качеството на живот и че трябва да се стремим към цялостното преструктуриране на настоящия обществен строй.

Аз съм феминистка, независимо от коментарите, които получавам, когато кажа, че съм феминистка. И когато говоря за позицията си, избирам да я наричам „феминизъм“, вместо да я заместя с нещо по-комфортно като „равноправие“ или „еманципация“. Защото когато хора биват осмивани, не е заради неравенството им, а заради това, че им се приписва „женственост“, която се превръща в причина да бъдат третирани с пренебрежение. „Женските“ черти – и при жените, и при мъжете – са това, което бива дискредитирано, „женствеността“ е това, което обществото трябва да приеме и приветства. Continue reading „Никога не бива да се колебаем да наричаме себе си феминисти“

Мъже в българския парламент застават зад насилието над жени

от Левфем

Парламентарната сесия от днес (15.11.2018), която целеше гласуването на законодателните промени в Наказателния кодекс за криминализирането на някои форми на домашно насилие, бе придружена от сексизъм, който трудно може да се пренебрегне. Както и друг път сме ставали свидетели, в парламента цари пълно единодушие. Въпреки опитите на различните парламентарни групи да се разграничат една от друга, те и сега заемат сходни, направо идентични позиции, които прикриват зад реторика, звучаща сякаш идва от различни части на идеологическия спектър.  В действителност тя представлява един доста тесен и тесногръд негов отсек. Този път това единодушие намери почва в съвсем открития страх, от това че жените се надигат, за да поискат независимост, търсейки правата и свободите си извън оковите на патриархалния строй – икономическа независимост от съпрузите си и право да не са втора-класа граждани. Това, на което станахме свидетели днес, е именно една уплаха, която цари сред политиците ни мъже. Уплаха, че общественото пространство, досега освободено от, или поне подтиснало протестите на жени, бива разтърсено от все по-гръмкото недоволство срещу насилието над нас – както физическото, така и социалното. Continue reading Мъже в българския парламент застават зад насилието над жени

Протестът е не просто срещу насилието, а за по-равни позиции за жените

от Станислав Додов

Не зная дали съм феминист и по-точно, дали подкрепата ми за феминистката кауза ме прави изцяло и автоматично такъв. Не смятам, че възприемащите се за мъже има полезност да се фокусираме върху идентичността или принадлежността „феминист“. Много повече считам за важно да отвоюваме и стабилизираме все повече пространства за жените, каквото зависи от нас, на работните ни места, в свободното ни време, в семействата, институциите – ежедневието и политиката, в които имаме историческо преимущество. Това, разбира се, е възможно само с тяхната водеща роля. А да гледаш, да слушаш и да отстъпиш не е нечовешко усилие; това е предпоставка на всяка идея за равенство по пътя към нейното пълно приложение. Continue reading Протестът е не просто срещу насилието, а за по-равни позиции за жените

„Правото на жените да се чувстват свободни не е абстракция“

от Юлия Владимирова

През октомври 2016 г. в Полша хиляди жени излязоха на масови демонстрации срещу натиска на консервативното националистическо правителство да забрани абортите. Тогава си зададох въпроса дали подобна масова вълна на недоволство би била възможна в България и какво би я предизвикало на фона на крайно нормализираните патриархално-сексистки отношения. Continue reading „Правото на жените да се чувстват свободни не е абстракция“