В ЛевФем започваме нова рубрика: „историята отдолу“. Тя е посветена на историята на левите и комунистически феминистки борби в България и по света. Рубриката цели не просто да описва исторически събития, но и да показва връзките на тези борби с настоящето и мисли върху възможността как те да бъдат разпалени наново. Целта ни е да съживим онази част от тях, която подрива капиталистическите форми на икономическа и социална зависимост и отхвърля „очевидността“ на патриархалните авторитети.
Това са истории от затворите, от фабриките, от дома, от клиниките и болниците, от улиците и бойните полета – все от там, където се правят опити гласът на разбойничките, бежанките, партизанките, работничките, прислужниците да бъде заглушен. И въпреки това, това са гласовете, които променят историята, тласкат я напред и ни помагат да разберем в детайли къде се зараждат, как се установяват и как се разплитат възлите на експлоатацията и потисничеството.
Днес започваме от рождението на в-к „Равенство“ – първият женски комунистически вестник. Той се появява през август 1919 г., а през 1923 г., със задълбочаването на белия терор, е забранен и спрян от печат. Голяма част от редакторките му излизат в нелегалност.
„Равенство“ започва да излиза като отпор срещу забраната на демонстрации, организирани от работнички и работници в страната и в отговор на покачващата се безработица и цените на стоки от първа необходимост. На 26 юли 1919 г. се обявява военно положение заради организирана мирна демонстрация, насрочена за 27 юли, която в крайна сметка се провежда с цената на въоръжени сблъсъци и жертви. За това свидетелстват и думите на секретарката на вестника:
27 юли бе ден, в който ясно се разграничиха двете борещи се класи у нас. На едната страна бе цялата буржоазия и нейните верни съюзници и защитници, партиите от „левицата“, начело с продажната общоделска котерия, а на другата страна бе всичко угнетено, онеправдано, експлоатирано, гладно, голо и босо, водено от Комунистическата партия (тесни социалисти) на борба за повече хляб, свобода и човешки живот.
Една от линиите, които следва вестникът до края на своето излизане, е разграничаването на комунистическото женско движение от това на буржоазните феминистки. Както се и провиква Тина Киркова – небеизвестната социалистка, която от 1923 до 1945 прекарва в изгнание в СССР – от първите страници на вестника:
жената на буржоата и обувките си не обува без слугиня, нейните дъщери не знаят що е труд и мислят само за развлечения и игри. А жените и дъщерите на работническата класа живеят в черен труд, на тях лежи цялата къщна работа; след излизането от работа те отиват в къщи, където децата, братята ги чакат и продължават да работят до среднощ.
Но за това как се изгражда тази граница и къде комунистките са чертали разделителната линия между двете движения, ще разкажем следващия път.
По-долу представяме едни от първите материали на страниците на вестника: „Хроника“ за историята и целта на създаването на вестника, писана от секретарката на вестника; и призива за популяризиране на вестника – „В подкрепа на в-к Равенство“, подписан от редакторския колектив.
В-к „Равенство“, брой 1, година 1
