Случаите на нападения над жени в публични пространства и тормозът на работа показват, че обществото, в което живеем, не осигурява сигурността на жените. Ужасяващите данни за ръста на убийства на жени при домашно насилие през последните години не са достатъчни, за да бъде поставен въпросът за сигурността на жените в центъра на общественото внимание. Поименното изброяване на жените, заплатили половото неравенство с живота си, не е достатъчно, за да предприеме правителството най-сетне истински всеобхватни мерки за адресирането на обществената криза на насилието над жени. Техните имена се нареждат до стотици и хиляди други случаи на жени, които са насилвани физически, психически и сексуално. Continue reading Не сте сами! Борбата продължава!→
Две скандални новини излязоха само няколко дни след края на местните избори, на които масово се преизбра “стабилността”, гарантирана от настоящото политическо статукво.
Първата касае втория пенсионен стълб, вноските по който отиват в частни застрахователни дружества. Стартирала през 2002 г., реформата засяга хора, родени от 1960 г. нататък. Както неведнъж алармираха експерти и синдикати, вторият пенсионен стълб се оказва тлъста измама, която ще остави работещите масово с много по-ниски пенсии, отколкото са разчитали. Около 70% от първите пенсионери, имащи право на втора пенсия, ще получат не повече от 50 лева месечно от втория стълб на пенсионната система, повечето около 30 лева. Едва 20% от лицата, които се пенсионират в периода 2021 и 2037 г., ще получат втора пенсия между 50 и 100 лева. Останалите 10% ще могат да очакват втора пенсия от над 100 лева от частните фондове. Това е така, защото натрупаната сума по индивидуалните партиди е крайно недостатъчна. За сметка на това обаче новите пенсионери ще вземат намалена с около 20% държавна пенсия, като частните партиди масово няма да могат да покрият разликата. Continue reading Пенсии и болнични: как неолибералната държава и бизнесът се прегърнаха срещу работещите→
Въпреки определящото им значение за човешкия опит, рядко разглеждаме политически въпроси през категории като социален пол и сексуалност. Често чуваме и отляво, и отдясно, че други въпроси са по-важни, че се занимаваме с „незначителни“ неща, че сме „снежинки“, които спорят за думички… В същото време в публичното пространство биват пренебрегвани „половите“ характеристики на различни социални и трудови мобилизации, от майките на деца с увреждания до медицинските сестри. Не само се проваляме в изграждането на смели заявки за женско и куиър освобождение; много често не успяваме дори да посочим огромните полови неравенства в ежедневието.Continue reading Кой защитава куиър детето?→
Козлодуй, Казанлък, Карлово, Враца – медицинските сестри в цялата страна стачкуват или са в стачна готовност заради мизерните заплати и унизителни условия на труд в общинските болници. Трудът им е тежък и отговорен, на техните грижи ежедневно разчитат десетки болни, а заплащането им е минималното за страната. 580 лв. (с увеличението!) за грижи за умиращи хора, за безсънни нощи, за претоварване и нерви! Как при тази подигравка въобще са останали медицински сестри у нас, а не са се изнесли всички да работят в чужбина, както все по-често се случва, е цяло чудо. Тези протести оголват още повече жестоката реалност на българското здравеопазване, в което общинските болници са хронично недофинансирани и оставени на бавна, но сигурна смърт.
Беше януари 2019 г., а медицинските сестри започнаха да задават неудобните въпроси към властта и бизнес елита: Защо медицинската сестра се грижи за десетки пациенти на смяна, а заплатата ѝ е колкото минималната? Защо се преработва до степен, че вреди дори и на собственото си здраве? Защо има недостиг на сестри и защо те масово емигрират на Запад? Защо медицинската сестра е принизена до работеща беднячка? Защо болниците са търговски дружества, заинтересовани от печалбата, а не от здравето на болния? Защо всички сме равни, но едни се лекуват в уредени частни клиники, а други гният в държавни и общински отделения с течащи покриви и без парно?
От известно време насам се задълбочават противоречията между прогресивните социалдемократически и социалистически партии в Европа, от една страна, и БСП, от друга, по основни социални въпроси. БСП е многократно критикувана от социалистическото семейство за позициите, които заема по въпросите за миграцията, малцинствата, Истанбулската конвенция, права на жените и ЛГБТИК хората. Едно от звената, което води до най-голямото разцепление, касае именно половото равенство и ЛГБТИК права. Години наред част от членовете и ръководството в БСП или напада куиър хората в България, или се прави, че не съществуват. Членове на Младите европейски социалисти решиха да отговорят на лицемерието и да защитят социалистическите ценности, противопоставяйки се на хомо- и трансфобията. Необходимо е прикриването на проблема да приключи веднъж завинаги.
Преди време ЛевФем бе поканена от международната стачна платформа “Transnational strike” да коментира ситуацията на жените в България предвид засилващата се консервативна реакция на ‘традиционните ценности’ и ескалиращото внедряване на неолибералните политики. Интервюто все още не е напълно преведено на български, но тук представяме отговор на един от въпросите в интервюто, по повод днешният щурм срещу жените в България от страна на идеолозите на неоконсервативната реакция като Андрей Арнаудов от ДНК и проф. Михаил Константинов. Константинов: „Трябват ни жени, които да раждат. Една нация зависи от жените, които раждат. И това трябва да стане до 35-годишна възраст”.
Първи май е празник, честван по цял свят, но забравен и отричан в пост-социалистическите страни в последните три десетилетия. В последните години обаче, различни инициативи започват да отбелязват празника отново. Значимостта му е не само за хората, извършващи ръчен труд, но и за всички работници и работнички в различни сектори. Той е срещу неравенствата на работното място не само според заплащането, но според стойността и достойнството на всеки труд. Continue reading Скритият труд и (не)прикритото насилие: анонс за първи май→
Защото 8 март е международният ден за еманципация и борба за равенство на жените по целия свят. Защото е ден на всички и всяка една от нас, изправящи се заедно и солидарно в битка срещу сексизъм, расизъм, дискриминация и икономически взаимоотношения, държащи ни в подчинена позиция.
Винаги, когато започвам да пиша, най-трудно ми е началото. Затова ще започна от самото начало. Роден съм в ромско семейство, в малко консервативно градче, наброяващо 24 000 души. Родителите ми от малък ме водеха на църква и ме направиха религиозен, което до голяма степен сформира характера ми. За да е всичко още по-хубаво, съм гей и музикант и много чувствителна личност.
