Снимка: БГНЕС
Две ключови неща изпъкват в основата на кризата в здравеопазването – нехуманният търговски модел и „липсата“ на кадри. За да можем да спасим здравеопазването, и съответно себе си и едни други, трябва да повярваме, че има как. За да повярваме, трябва най-после да пробием през митовете, които ни се налагат.
Едни и същи реплики се повтарят от хората с властта да направят промяна, за да ни убедят, че тя не е възможна. Тези митове не просто засилват чувството за отчаяние сред обществото. Те оставят кризата да се задълбочава, докато приватизацията на здравеопазването не остане „единственият възможен избор“. Но това не е така. Алтернативи има, но те изискват цялостен и дългосрочен подход, който поставя грижата за хората и обществото пред печалбите и бизнеса.
Има специалисти и има кой да работи
Ежедневно чуваме за поредното отделение, което затваря врати поради недостиг на персонал. Важно е да се назове обаче че липсата на кадри всъщност не е „липса“. Медицински специалисти ИМА, но те биват прокудени от тежките условия за труд и обидното заплащане. Тези хора не изчезват току-така. Те напускат, често заедно, цял колектив. Те подават оставките си осъзнато и целенасочено, защото отказват повече да работят в унизителни условия. Колкото и да се повтаря, че „няма“ кадри, това не отговаря на истината. Те просто биват смачкани от системата, която показва колко много не ги цени.
Затова би било по-уместно да се говори за липса на условия за тези кадри. За липса на адекватни заплати, липса на зачитане на техните нужди, принос и достойнство. Проучване показва, че всяка пета завършила за медицинска сестра работи като фризьорка, козметичка или продавачка. Медицински сестри има, но те търсят своята реализация там, където намират привлекателни условия, дали в чужбина или в други сектори. Това съответно означава, че те потенциално биха могли лесно да бъдат привлечени обратно в сектора – стига да се направят сериозни промени.
Има решения и те са възможни
Важно е да сме наясно какви са корените на проблемите – и какви реално са проблемите – за да можем да намерим правилните решения. Достойни заплати и условия на труд, адекватни работни часове, психологическа подкрепа и достъп до обучения са част от най-наложителните мерки. Тези неща всъщност много лесно биха могли да се осигурят. Но за това финансирането на грижовния труд трябва да стане обществен приоритет.
Няма как да приемем оправданията, че „няма пари“, докато гледаме как всяка година полицията получава увеличения на заплатите и ново оборудване, а грижовната сфера е оставена да тъне в мизерия. Няма как да гледаме как се инвестират милиони в камери и изкуствен интелект с цел надзирателство, докато сферите за превенция, включително грижите, изобщо не присъстват в сметките. Социална работа, психологическа грижа, работа с младежи, достъп до нужните здравни, детски грижи и образование са все неща, които могат реално да ограничат насилието, социалното напрежение и престъпленията. Това обаче зависи от приоритетите, ценностите и идеологията на тези, които разпределят парите.
Има пари и има откъде да дойдат
Ако има достатъчно натиск грижата за обществото да бъде поставена над печалбите на най-големите бизнесмени, финансиране ще намерим. Средства могат например да се пренасочат от космическите заплати на директорите, както най-после предлага Министерството на здравеопазването. След дълги години възмущение и протести, ще следим изкъсо доколко тази мярка ще се спазва. Знаем от другите грижовни сфери като образованието и социалната работа, че е напълно възможно (и редно) да се ограничават неоправданите неравенства между заплатите на работниците и директорите.
Друг източник на финансиране за грижовния сектор у нас би могъл да дойде от облагане на свръхпечалбите на бизнесите. Те се радват на особено скромно данъчно облагане у нас. Особено тези, които най-много вредят и отнемат от хората, като хазарта, цигарите и алкохола, биха могли да бъдат обложени със специален данък, за да компенсират за щетите, които нанасят.
Реформа за прогресивен данък може да бъде убедителна и да изглежда по различни начини, ако се съобрази с местния контекст. Важно е да има справедлив необлагаем минимум и адекватно преразпределяне на печалби от наистина най-богатите обратно в полза на цялото общество. И бедни и богати, всички ще спечелим от това да имаме по-удовлетворени медицински специалисти и разцъфващо публично здравеопазване.
Има алтернативи на търговията със здраве
Нехуманният икономически модел в здравеопазването обаче изисква по-дългосрочен и внимателен подход, за да бъде изкоренен. Търговските дружества, краткосрочни проекти за развитие и пазарният принцип са дълбоко вкоренени в настоящата здравна система. На този етап от кризата, твърде резки промени в управлението на частни болници може да звучи рисковано за функционирането на системата. Трябва да сме наясно обаче, че продължаване по същия начин не просто е рисковано, а гарантира нефункционираща система.
Нужен е многогодишен план за поетапно откъсване на зависимостта oт частните болници там, където няма алтернативи. Частните собственици няма лесно да се откажат от печалбите. Но няма как да допускаме повече да изсмукват капацитета на цели болници, докато се радват на милиони през касата.
Има нужда от всички ни
Не може повече да приемаме шокиращи новини за закриване на ключови отделения, обслужващи стотици хиляди души като просто абсурден „фон“ на реалността, в която живеем. Проблемите са ясни от години, причините им също. Натрупали сме достатъчно изследвания, анализи, статии и протести. Дали ще позволим България да се превръща безвъзвратно в грижовна „пустиня“, или не, вече е въпрос на ценности – и обществен натиск.
Всички ние можем да бъдем част от тази промяна – и всички ние сме нужни за да я постигнем. Следете протестите и дейността на активни организации. Младите специализанти от „Бъдеще в България“, социалните работници, майките за достойно майчинство и други в сферата на грижите правят много. Информирайте се, говорете по темата с колеги, мислете критично и политически.
Време е грижата да стане обществен приоритет!
Бъдете активни. Например чрез подписване на петиции като „Достоен труд – достойна грижа“, която се бори за по-добри условия на труд в сектора, грижа за грижещите се и обществото да приоритизира грижовния труд, включително с приоритетен бюджет. Исканията в тази петиция са плод на разговори и интервюта на ЛевФем с над 40 работнички в сферата на здравните, детски и социални грижи, както и натрупания опит от протестните движения в тези сфери у нас през последните десетилетия.
Кампанията обединява работнички в здравеопазването, социалната работа, детските грижи и образованието – и всички останали, които в един или друг момент от живота си имат нужда от тях. Ако и вие вярвате, че за да има кой да работи в тези сфери занапред, трябва да се вземат спешни мерки – подпишете, споделете с познати и бъдете част от промяната днес, за да има кой да се грижи за нас утре!
Tази серия текстове е финансирана от Economic Opportunities Fund на Alliance for Gender Equality in Europe. Текстът не отразява становището на финансиращата организация и тя не носи отговорност за съдържанието му.
