Кризисното положение за здравните работници и изключителната спешност на ситуацията в здравеопазването у нас имат последствия за всички ни. Липсата на масово обществено недоволство по темата може да се дължи на много неща. От една страна, хората са твърде ангажирани със собственото си оцеляване. Затова нямат време и желание да изграждат връзки с всички останали в същото положение. От друга страна, обществото ни е дотолкова пропито от вярата в капитализма, че отказва да види неговите провали.
Разглеждайки състоянието на българското здравеопазване през последните близо 30 години, това, което виждаме, са резултатите на една смъртоносна идеология. Идеология, която цени парите над всичко, включително над живота.
Напълно предотвратима криза
През 2010 г. мъж в Калофер умира от инфаркт, след като му е отказана линейка, защото нямал здравни осигуровки. По данни за 2025 г., 1 300 000 хора в България отлагат здравни грижи поради липса на средства. Близо 70% от онкоболните трябва да доплащат за лечение от джоба си – ако имат какво да извадят. Тези неща не са неизбежни закони на природата. Това са политически решения, основани на конкретни разбирания за света и ценности. Въпросът за ценностите и приоритетите на обществото е политически и по-конкретно – идеологически.
Протестиращите сестри през 2019 г. за първи път насочиха публичното внимание към вредния ефект от търговския принцип в здравеопазването. През 2024 г., по повод затварянето на неонатологичното отделение в Ловеч, д-р Станчева коментира: „Защо ни превърнаха в търговци, управлявани от измислени бордове, които ни водят към фалит? Срамно ми е, цинично е, че за да си осигуря заплата трябва да искам да има много и тежко болни деца, които да лекувам.“
Фактът, че частните болници печелят на гърба на здравето на хората, създава вътрешно противоречие. Печалбата не води до по-качествена грижа, а точно обратното. Знае се, че частни болници често не поемат по-тежки случаи, които изискват повече време, труд и разходи за лечение. Пренасочват ги към общински и държавни болници, които са заринати от такива.
Мотивът за печалба – и реално изискването за такава в този модел – води до пестене от грижа и най-вече от заплатите на специалистите, от които зависи здравето ни. Благодарение на тези „икономии“, една шепа медицински сестри работят извънредни часове, преуморени и унизително зле платени. В системата ни липсват поне 20 000 медицински специалисти, нужни за да обгрижат адекватно броя пациенти.
Здравето като стока, здравеопазването – бизнес
Независимо дали говорим за частна болинца или не, в момента всички болници у нас са търговски дружества. Бетонирането на здравеопазването като бизнес, а не обществено благо, е идеологическото решение. Оправданията за този модел са, че свободният пазар по-ефективно и „по-справедливо“ ще управлява средствата. Но години наред всички виждаме, че това е далеч от реалността и последствията плащаме със здравето си.
През 2025 г., д-р Боян Кунев споделя в интервю пред бТВ: „Не изглежда, че има прозрачна регулация по отношение на частните болници, които не са длъжни да изпълват обществени поръчки [за лекарства]. И второ, парите изчезват по необясними канали и никога не стигат до държавните болници.“
Същото повдига днес Петър Димитров в здравния журнал LexMedica News: частни болници продължават да получават милиарди левове публични средства от касата, без да подлежат на същите правила за прозрачност при разхождането им за лекарства, на каквито са подложени държавните и общинските болници. Това води до значителни разлики в цените на едни и същи продукти. Пазарното договаряне на практика води до сделки, облагодетелстващи приятелски фирми и съответно източващо здравната каса за сметка на всички останали.
Съпротивата на силните
През годините е имало опити в посока прекратяване на тези нечестни практики, но винаги се удря на камък. Преди време, Съдът на Европейския съюз постанови, че европейското право само по себе си не изисква частните лечебни заведения да бъдат считани за „публичноправна организация“. Съответно ЕС не задължава те да бъдат вкарани в режима на обществените поръчки. Подчертава се обаче, че България има право на собствена преценка и мерки по темата. Такива опити, обаче, се осуетяват от други дейци, включително Български лекарски съюз.
Самият факт, че директори на болници – включително държавни – напълно законно печелят по десетки хиляди евро на месец е показателен. Не, всичко това не е корупция, това е „ефективността“ на пазарния модел. Според капитализма, работата на шефовете е десетки пъти по-стойностна от труда на хората, от които зависят здравето и животите ни. Десетки пъти по-стойностна, от труда на хората, които работят тежки смени по непосилни часове.
Кой печели…и кой губи?
Този модел превръща здравето ни в стока, от която бизнесмени и шефове печелят за собствена изгода. От друга страна излиза, че всъщност те печелят не поради изконното превъзходство на частното финансово управление над общественото, а от публични средства, без ограничения за разходването им. От данните от „Диагноза България“ се вижда също, че една четвърт от бюджета на здравната каса отива в частните болници. Голяма част от него очевидно отива не в полза на обществото, а право в джобовете на директори и собственици.
На фона на това, Националното сдружение на частните болници (НСЧБ) атакува в съда изискванията за стандарти в здравните грижи, поставени за първи път през октомври 2025 г. В наредбата бе предвиден не просто гратисен период, а цели десет години за изпълнение на въпросните изисквания. Те се противопоставиха успешно и на целенасоченото отделяне на 260 млн. евро от НЗОК за трудови възнаграждения с цел гарантиране на достойни фиксирани възнаграждения, особено за младите специалисти.
Когато получават пари от публичния бюджет, частните болници не възразяват. Когато обаче най-после се приемат регулации, които изискват инвестиции от тяхна страна, НСЧБ твърдо се противопоставят. Вместо да влагат сили и средства в покриване на базови стандарти за здравни грижи, частните болници предпочетоха да съдят държавата. И успяха.
„Всеки за себе си”
Мобилизациите за промяна в сектора от страна на медицинските специалисти през последните години за съжаление не срещнаха достатъчно масова подкрепа от широката общественост. Макар населението привидно да симпатизира на каузата им, тази симпатия досега не е довела до по-дълбоко припознаване на проблемите като общи.
Изследването на ЛевФем „Кого го е грижа за грижата?” отразява чувства на демотивация сред грижовните работнички. Разочарование от липсата на солидарност между различните сектори и от страна на пациенти, също. Крайно време е симпатиите да ескалират в по-сериозно обществено недоволство и съответни действия.
Капачки без бъдеще
Затварянето на болници и лишаването на стотици хиляди души от достъп до жизненоважни здравни грижи е обществен проблем. Въпреки това у нас цари култура на индивидуализъм, в която този проблем се преживява като лична борба за оцеляване, а не като колективна борба за промяна. Това води до решения на парче, които също струват огромни усилия, но носят резултати само за малцина.
Примери за това са феномените „Капачки за бъдеще“ и всички опити за набиране на средства чрез дарения от приятели, познати, съседи и по касички в магазини и заведения. Националният благотворителен концерт „Българската Коледа” превръща полическия въпрос за липсата на адекватно финансиране в поредния спектакъл.
Всички тези примери нормализират този самоделен начин на фондонабиране като приемлив финансов модел за здравеопазването у нас. Умишлено или не, така се нормализира идеята, че достъпът до животоспасяващи здравни грижи, включително за деца, е въпрос на благотворителност и милостиня. Вместо това, трябва всички ние да решим, че всъщност това е изконно право, базова ценност и обществен приоритет.
Борба за ценности
Вижда се, че дори най-основните мерки като стандарти в здравните грижи изискват огромна борба и постоянно отстояване за да влязат в сила. Отпорът е безмилостен от страна на частни интереси. Те бранят своите печалби и не се отказват лесно от „правото“ да взимат от публичните ни пари.
Не можем да оставим медицинските специалисти да водят тези неравни и изтощителни борби сами. За да се радваме всички на функционираща и качествена здравна система са нужни всеобщи усилия. Трябва да отхвърлим индивидуалистичния манталитет, че „всеки сам се спасява“. Трябва да можем да говорим за жертвите, които взима капитализма, също. Решения има, но ще трябва не на парче, а заедно, като общество, да си ги извоюваме.
Tази серия текстове е финансирана от Economic Opportunities Fund на Alliance for Gender Equality in Europe. Текстът не отразява становището на финансиращата организация и тя не носи отговорност за съдържанието му.
