Настоящият текст е част от серия публикации и уебинари на тема социално възпроизводство, (женски) труд и миграция в Източна и Централна Европа и отвъд. Видеото от уебинара, където текстът е представен за първи път можете да видите тук. Серията цели да засили обществената чувствителност около борби в областта на трудовите, репродуктивни и миграционни права, както и положението на жените в обществото, особено с оглед на настоящата пандемия от ковид-19. Публикациите и уебинарите са координирани съвместно между българския феминистки колектив ЛевФем и платформата Транснационална Социална Стачка (Transnational Social Strike), а инициативата се случва с подкрепата на Фондация „Фридрих Еберт” България. Много от участниците в серията са част от нововъзникналата мрежа EAST (Essential Autonomous Struggles Transnational), обединяваща активистки и работнички в Източна и Централна Европа. За повече информация за мрежата, пишете на essentialstruggles [at] gmail.com. Препубликуването на материали от серията е позволено с изрично позоваване на оригиналния източник.
Автор: Веда Поповичи
За движенията, борещи се за жилищна справедливост, 2020 г. означава нов импулс за борбите им. Пандемията от Ковид-19 отприщи социална, здравна и икономическа криза, която изведе на повърхността основните политически проблеми в обществата по света и същевременно принуди социалните движения да преосмислят своите визии, тактики и практики. На този фон започнаха да се появяват нови обединения и съюзи и да се полагат усилия за формирането на транснационални мрежи.
Тази статия разглежда как борбата за жилищна справедливост се пресича с преживяванията на ключовите работници, като очертава припокриващите се сфери на признание и действие. Приведените значими примери от практиките на общностно организиране (community organising) на активисти за жилищна справедливост придават допълнително релеф на така обрисуваната картина и предлагат нови възможности за транснационална радикална солидарност и действие.
Както историята ясно показва, капитализмът усвоява всяка нова криза като се приспособява светкавично за да осигури оцеляването си. Докато капиталът се преустройва, пандемичната криза ескалира, като поставя все по-непосилно бреме върху плещите на работниците, и същевременно прави възможно органите на властта да способстват безпрепятствено интересите на икономическите елити в лицето на транснационални корпорации и частни компании.
Между март и юни на 2020-та, правителства и местни управления по света приемат разнообразно жилищно законодателство, което на пръв поглед намалява тежестта на жилищните разходи (EAC, 2020a). Въпреки че диспропорционално облагодетелстват бизнеса, тези законодателни промени включват социални мерки, които бяха немислими дори само месец преди пандемията, а сега са приемани без много шум1. Мораториуми върху изселването от квартири, замразяване на наемите, намаляване на наемите, и отлагане на плащанията по ипотеки бяха приети набързо, и изненадаха активистите за жилищна справедливост навсякъде. До началото на април, когато ООН призова за мораториуми върху изселването на наематели и на възбраните върху просрочени ипотеки, няколко държави вече бяха започнали да прилагат подобни мерки по собствена инициатива.
Жилищният въпрос изведнъж се оказа в центъра на политическия дебат, а икономисти, защитаващи капитала, изведнъж започнаха да отправят нови предупреждения за възможна жилищна криза. Скоро стана ясно, че всички гореизброени мерки са част от огромна стратегия за възпиране и отлагане на кризата, вместо действителното облекчаване на ефекта й върху хората.
Организиране за жилищна справедливост по времето на пандемията от Ковид-19
Докато активистите бързо приспособяваха своите искания и интервенции по отношение на новото законодателство, те също се сблъскваха с нов цикъл на рязко задълбочаване на жилищната криза. Основният наратив, който произлезе от пандемията, беше, че здравето и самото ни оцеляване зависят от капацитета ни да останем у дома с възможно най-малко физически контакт с външния свят. Това означаваше, че хората, които вече живееха в лоши жилищни условия, бяха поставени в голям риск. Тези две обстоятелства тласнаха жилищните движения по света към нов етап на организиране, като успешно подкладоха радикализацията и растежа им.
Европейската коалиция за правото на жилище и правото на град (EAC), международна мрежа на над 30 граждански организации за жилищна справедливост от Европа, публикува доклад, който разглежда как здравната, социална и финансова криза, причинена от пандемията от Ковид-19, се отразява върху жилищните условия и общностното организиране за жилищни права между март и юни 2020-та (EAC, 2020a). Заключението на това проучване, към което и аз самата имах активен принос, е, че жилищните активисти по света са в период на възход, в който обединенията се засилват и благоприятстват повече международна солидарност и организиране.
Накратко, въпреки че ограниченията, наложени от пандемията, се отразяват дълбоко върху капацитета на организаторите да поддържат дейността си, различни групи на европейския континент се адаптират към ситуацията и отговарят бързо и последователно на кризата. Основните използвани тактики включват: а) взаимна и пряка помощ; б) водене на кампании, застъпничество и съставяне на списъци с искания; в) подкрепа, мониторинг и консултиране; г) стачки срещу наемите или за намаляване на наемите; д) пряко действие; е) изграждане на съюзи. Повечето организации, включени в доклада, са приложили поне две от тези тактики в цялостна стратегия, обхващаща периода март-май 2020-та. Описвайки как тези тактики се развиват и припокриват, докладът на EAC показва, че активистите очакват през идващата година да се задълбочи тежката всеобща криза, центрирана около жилищните проблеми, и да се увеличи полицейски контрол.
Координираните усилия на EAC се доказаха като платформа за много местни групи и движения, най-вече чрез публикуването на „15 искания в условията на пандемията от Ковид-19“ (15 Demands in the Face of the COVID-19 Pandemic) (EAC, 2020b) в началото на пандемията (публикувано на 28-ми март). Сред исканията, основани на онлайн кампании, манифести и изисквания към властите писани от разнообразни групи, членки на EAC, можеха да се разчетат знаци за някои от основните проблеми, които се развиха в следващите месеци. Някои от тях са: „Мораториум върху изгонването на наематели в Европа!“, „Без спиране на комунални услуги, без значение от дългове и предишно положение!“ или „Преустановяване на всички наказания за неплатен наем или сметки!“, както и радикални искания, опитващи се да предвидят нови възможности за движенията за жилища: „Незабавно обществено изземване на хотели, туристически апартаменти, ваканционни къщи и всички празни сгради за подслоняване на бездомните и пренаселените!“, „Декриминализация на окупации на празни сгради!“ и „Декриминализация на всички нередовни, алтернативни, краткотрайни и подвижни форми на жилища!“.
Вдъхновен от исканията на EAC, Блокът за жилища (Block for Housing) – национален съюз на организации за жилищна справедливост в Румъния – публикува „Манифест за жилищна справедливост: срещу пандемията от капитализъм и расизъм (Block, 2020). Текстът задава оста, по която се движи по-широката кампания, развита от Блока в отговор на пандемичната криза. Той включва тактиките на онлайн кампании, натиск върху властите и подкрепа за продължаването на работата по общностно организиране по места на членуващите групи. Както много други движения по света, Блокът посвети месец май на работническите права. В контекста на пандемията, визията на пресечеността, която разбира как трудовият и жилищният въпрос са свързани, стана централна в стратегията на съюза през 2020 г.
Местен контекст с регионална значимост
Всеки опит да разберем природата на жилищната криза в Източна и Централна Европа, изисква да отидем отвъд мита за „естествени собственици“ (natural homeowners) (Florea and Vincze 2020). Този политически и дискурсивен конструкт служи да легитимира предприемачите на недвижима собственост. Високото ниво на собственост на жилища в някои общества като постсоциалистическите не е гарант за сигурно или адекватно жилище. Както Йоана Флореа и Енико Винце показват, собствеността на жилище не гарантира повишено качество на живот, но за мнозинството от румънци тя е „единственият нестабилен ресурс в дерегулираната пазарна икономика“.
Огромна част от домакинствата в Румъния нямат ипотека на имуществото си, но това не означава, че нямат дългове: през 2018 г., Румъния е класирана на четвърто място в Европа по задължения към частни фирми, предоставящи обществени услуги. Достъпът до обществени жилища остава силно ограничен, а делът на жилищния фонд, който е публична собственост, спадна от 30% на 2% в последните 30 години. В същото време, пазарът на недвижими имоти в големите градове се е увеличил средно с 43% само в последните 5 години. Като държавата в Европа с най-високи нива на пренаселеност на домовете (почти половината от цялото население живее в пренаселено жилище) и на жилищен недоимък (37% от бедните домакинства и 16% от всички домакинства)(Feantsa, 2020), Румъния вече беше в дълбока жилищна криза още преди да ударят ефектите от пандемията.
В същото време, заплатите на голяма част от населението са твърде ниски: почти 50% от всички трудови договори са за минималната работна заплата, заради което голям процент работници се трудят на няколко места, за да свържат двата края. Между 32% и 40% (в зависимост от недекларирания доход) от всички работници получават минимална или под минималната работна заплата (280 евро), което превръща минималната поддръжка едно на жилище в ежедневна борба дори за собствениците на домове.
Разширяването на пропастта между богати и бедни е постоянна тенденция през последните десет години (Syndex 2019), но кризата тази година доведе до прекъсването на над 400 000 договора за работа до края на май. Според скорошни данни, Румъния може да има до 6 милиона души на или под линията на бедност – около половината от населението в страната на трудова повинна възраст (Vincze, 2020). Видно в тези статистики е рязкото увеличаване на безработицата сред жените: със зашеметяващите 48%, докато безработицата при работниците, идентифициращи се като мъже, се е увеличила с 16%.
Всички тези процеси говорят за влошаване на условията, зададени от жестоката неолиберална приватизация на обществените ресурси в последните 30 години. Едновременно с това, частният капитал, подкрепен от международни финансови структури, настоява за ‘гъвкавост’ на работната ръка, чрез която да се осигуряват все повече работници без трудови права, които да запълват нискоквалифицирани позиции и да извършват неблагодарен труд в Западна Европа. Като доставчик на евтина работна ръка, глобалната полупериферия на Източна и Централна Европа споделя неолибералните реформи от близкото минало, които изложиха развитите капиталистически страни на задълбочаваща се криза. В същото време, най-засегнатите – жени, мигранти и ключови работници – са на предните линии на протестите и настояват за спазване на своите права (LevFem Collective and Transnational Social Strike Platform, 2020).
Работниците от Източна и Централна Европа – на пресечеността на расизъм, основано на пола насилие и лишаване от жилище
Същото геополитическо структурно неравенство се отрази непропорционално на мигриралите от Източна и Централна Европа работници по време на кризата. Скандалната история с работниците, изпратени да берат аспержи- ужасяващ пример на унижение- беше представена като анекдот. Всъщност, историята е доста представителна за ключова част от сезонния мигрантски труд на селскостопанските работници от Източна и Централна Европа. В средата на април тази година, берач от Румъния почина от коронавирус, с който се е заразил на фермата за аспержи, на която е работил в южна Германия. Още около 20 работници се заразиха поради непредоставянето на защитни средства от страна на работодателя. Събитието разпали по-широк дебат, противопоставяйки защитата и правата на източноевропейските работници на опазването на потребителските навици на западноевропейските общества (Boatcă, 2020). В крайна сметка стана ясно, че лайфстайлът на хората в западните страни се поддържа с евтиния труд на източноевропейските прекарийни работници, често дори с цената на животите на последните.
Трудът на мигрантите стана все по-рискован, добавяйки към бремето на жилищната криза загубата на работа, и експлоатацията и насилието, основани на пола. Новосформираната организация DREPT pentru Îngrijire organization (ПРАВА за грижовен труд, DREPT като абревиатура за справедливост, уважение, равенство, защита и прозрачност) стана ключова за общностно организиране на мигрантски грижовен труд през последните шест месеца. Групата започва като онлайн група за подкрепа на грижовни работнички от Румъния, работещи в Австрия, и прераства в синдикализирана структура, ефективно организираща членовете си чрез усилия за взаимопомощ и застъпничество. Групата също използва публични събития, за да повиши информираността за и солидарността с общността. Заедно в съюзи с Блокът за жилищния въпрос и други групи, ориентирани към социалната справедливост, DREPT успешно привлича внимание върху трудностите на грижовните работници-мигранти, предимно жени. Например тя показа как мигрантският грижовен труд – предимно извършван от жени – се обезценява систематично и се заплаща все по-ниско от март насам. Този вид труд, въпреки че се счита за ключов, илюстрира асиметриите между Западна Европа и Източна Европа, тъй като е изключен от извънредните субсидии на западните правителства.
Тези преживявания са също свързани със структурен и социален расизъм – който също бе заселен от кризата. Въпреки че има множество видове расизъм в Европа2, за целите на тази статия ще се фокусирам на антиромския расизъм. Антиромският расизъм продължава да стои в центъра на жилищната несправедливост в Румъния, а новата криза задълбочи дехуманизиращите и криминализиращите наративи. Както можеше да се очаква, отмяната на основни човешки права при въвеждането на извънредното положение в Румъния се отрази на най-уязвимите, тоест на тези, чиито права вече бяха в критично положение. Активистът за ромския жилищен въпрос Мария Стойка отчита, че извънредните държавни мерки не означаваха много за бедните ромски общности, тъй като техните права са били постоянно нарушавани от много години (Stoica and Vincze, 2020). Стойка, ключов активист за жилища и жител на общността Кантонулуй близо до Клуж, разказва за привидната комуникация с властите. Когато те казват на членове на общността ѝ да си „стоят вкъщи“, всъщност им се казва да стоят „там в бедността си, не искаме да ви виждаме, не искаме да чуем вашите оплаквания“. През април избухна пожар в една от общностите, живеещи близо до сметището в Клуж: един от жителите запали бараката си, за да протестира липсата на защита с настъпващата пандемична криза. В друг случай, полицията, въоръжена с екипировка за борба с безредиците и сълзотворен газ, нападна общността, за да накара хората, стоящи отвън, да се приберат в подслоните си.
Николета Вишан, друг сътрудник в движението за жилищна справедливост, също разказа за множество случаи на антиромско полицейско насилие, докладвано в нейните онлайн общности в и около Букурещ (Vișan and Popovici, 2020). Най-ярки в разказа ѝ са историите за полицейските нападения над ромски къщи, които са, изглежда, случайни актове на насилие. Под прикритието на дисциплинирането на непокорни тела, нарушаващи мерките за дистанциране, държавата покачи своята антиромска политика с още едно ниво на директно физическо насилие. В допълнение на полицейската бруталност, откритият антиромски расизъм включваше ограничения на достъпа до комунални услуги от страна на местните власти и увеличаване на стереотипните дехуманизиращи изобразявания в медиите (Costache, 2020). Активисти за жилищна справедливост от региона са изразили притеснения относно увеличаването на полицейското наблюдение и полицейския контрол – представляващо цялостна реорганизация на насилието (EAC, 2020a). Телата на първата линия на такава реорганизация са тези, които вече са избутани в центъра на пресечеността на разнообразни неправди.
Такива са жителите на общността Кантонулуй, близо до сметището на град Клуж. Важно е да се отбележи, че част от тях – работници по чистотата – се организират в посока синдикализация от няколко години. По време на извънредното положение, тяхната ситуация се превърна в риск и увеличаваща се несигурност. Разчитайки основно на извънреден платен труд, новото законодателство намали лимита на извънредните часове, а мнозина бяха изпратени вкъщи без да знаят дали ще бъдат възнаградени, сложени в техническа безработица или уволнени. Усилията на тези работници да се синдикализират бяха обезсмислени с новото законодателство за извънредното положение, което отмени всички права за събиране или стачкуване.
За онези, които вече изпитват пресечена несправедливост, кризата може да изглежда като просто още едно добавено тегло, както казва Николета Вишан (Vișan and Popovici, 2020). Ако поставим преживяванията и вижданията на такива организатори и работници на предните линии на нашите борби, ние виждаме промяна в наратива на кризата: в противовес на доминиращите наративи, ние въобще не живеем в необикновени времена, а просто в поредната фаза на истинското лице на капитализма.
Определеното от пола пространство на дома
Пространството на дома отдавна е идентифицирано като бойно поле във феминистката литература и организиране. Настоящата криза ескалира напрежението в пространствената политика на дома. Както капитализмът разчита на неплатен домашен труд, така и сега с избухването на пандемията от коронавирус капитализмът разчита на пространството на дома, за да компенсира насилието, породено от пандемията. Вече съществуващата жилищна криза само изведе на повърхността тежкия характер на последиците от живота в пренаселени домове и липсата на достъп до основни комунални услуги.
Принудителното пространствено ограничение в собствения дом означава ежедневно, за мнозина и 24-часово, принудително сблъскване с критичните условия на пренаселеност, в които те вече живеят. От това произлязоха две важни последици: увеличаване на труда по социалното възпроизводство и увеличаване на домашното насилие. Със затварянето на училища, детски градини и други структури на социалното възпроизводство, трябваше да се намери нов начин за посрещане на нуждите на членовете на домакинството. В контекста на неспособността на държавата и широките социални структури да се погрижат за своите членове по време на криза, жените са отново тези, които извършват домашния труд, за да компенсират липсата (Dattani 2020). Към това се добавя и увеличаването на домашното насилие поради ограниченията за напускане на дома. Домът, следователно, не е даденост, нито пък е безопасен, когато всъщност е достъпен.
Докато политическото измерение на дома губи видимост поради задълбочаващата се жилищна криза, жените често са и на предната линия на общностното организиране за жилищна справедливост. Тези две условия се припокриха в последните няколко месеца чрез гласовете на жените- активистки за жилища. Вземайки предвид високия брой нова безработица сред жените, наблюдението на Вишан, че настоящата криза е причинила четири пъти повече затруднения на жените, звучи плашещо точно (Vișan and Popovici, 2020).
Старата или новата „нормалност“?
За общности, които постоянно се разглеждат като в период на преход към капиталистическата цивилизация, като например постсоциалистическите държави от Източна и Централна Европа, всяка криза звучи като болезнена и огромна стъпка назад. Но това е просто още един наратив, служещ на натурализираната идея, че Западът е идеалното общество, към което трябва да се стремим3. Анализът и общностното организиране от типа на местното движение за жилищна справедливост показват, че настоящата криза е просто нова възможност за реорганизирането на капитализма, и следователно реална стъпка към това.
Хегемонията на капиталистическите ценности, управляваща всички аспекти на обществата от региона, поставя частната собственост в сърцето на моралния компас (Popovici, 2020): ако живееш в благоприличен дом, ти трябва да си добър човек; ако живееш в пренаселен дом или нямаш такъв, значи има нещо сгрешено и лошо в теб. В този климат, исканията за обществено изземване на празни сгради и хотели, изискването на държавни и социални жилища и незабавното подслоняване на живеещите в пренаселени домове и бездомните се счита за комунистическа пропаганда.
С антикомунистическия регионален консенсус в целия спектър от политически партии на власт, подобни искания са на практика игнорирани. Като обезпокоително дежавю́ от 2008 г., правителството приоритизира платежоспособността на пазара на недвижими имоти, стараейки се да предотврати нов драматичен спад на цените. Функционирайки просто като помощници на обръщението на капитала в услуга на корпоративния елит, правителствата по света фокусираха своите намеси върху поддържането на „нормалността“ на вече съществуващата жилищна криза. В този контекст, анализирането на жилищната политика се оказа ключово за разбирането на тенденциите в реорганизирането на капитализма (RHJ collective, 2020).
На този фон, в Румъния говоренето за „икономическото възстановяване“ е евфемизъм за увеличена милитаризация, полицейски контрол и подкрепа за продължаващото натрупване на международния капитал. Всеки намек за социална защита, подкрепа за работници, или жилищна политика, се счита за популистки, глупав или комунистически (Vincze, 2020). Една важна разлика с кризата от 2008 г. е увеличеното осланяне на държавата на военната индустрия4 (Vincze, 2020). В най-добрия случай, връщането към „нормалността“, обявено от правителството, е концентрирано усилие за завръщане към обикновените условия на експлоатация, маргинализация и насилие.
Междувременно, активистите за жилищна справедливост по света отхвърлят новия ред на предприемачите на недвижими имоти и настояват да дойде времето, когато богатите да платят за това, което са откраднали чрез трудова експлоатация, спекулация с недвижими имоти и приватизиране на обществени ресурси (Block 2020). Изграждането на транснационални съюзи между различни движения е по-важно от всякога, за да се противопоставим на това 2020 г. да се превърне в просто следващата страница от наръчника на бедствения капитализъм.
————————————————————————————-
1За широк глобален преглед на жилищното законодателство, прието по време на пандемията от Ковид-19, вж. COVID-19 GLOBAL HOUSING PROTECTION LEGISLATION & HOUSING JUSTICE ACTION map, създадена от Anti-Eviction Mapping Project: https://antievictionmappingproject.github.io/covid-19-map/#close
2Докато организирането за бежански права е силно по време на целия период благодарение на работата на такива групи като No Name Kitchen, вълната от антирасистки протести, започната от движението #BlackLivesMatter в САЩ намери кънтящ вик за солидарност в Източна Европа. В Букурещ, протестна акция бе организирана в подкрепа на #BlackLivesMatter от съюз от антирасистки и анархистки организатори, въпреки цялостната забрана на протестите все още в сила в Румъния.
3Неизненадващо, Западните медии както обикновено продължават да използват същите изтъркани фигури на хаотичната, корумпирана и слаба Източна Европа. Интересно е да се отбележи, че фигурите интуитивно са адаптирани да обяснят или периода с много нисък брой инфектирани от март до май чрез силната милитаризация, характерна за пост-авторитарните страни, или периода на множество случаи след май чрез общата некомпетентност на властите и недисциплинираното население. Всичко това докато Западна Европа, с няколко изключения, продължава да поддържа много висока стойност на заразяване по време на периода. Всичко това си струва да бъде отделно разгледано в дискурсивен анализ.
4Както Винче отбелязва, бюджетът за 2020 осигурява увеличение от 18% на военния бюджет в сравнение с 2019, а Министерството на вътрешните работи получава допълнителни 13% отгоре на увеличения бюджет на Румънските разузнавателни служби.
Цитирана литература:
Block for Housing. 2020. “Manifesto for Housing Justice: Against the Pandemic of Capitalism and Racism”, LeftEast. Article available here.
Boatcă, Manuela. 2020. “[Thou shalt] Honour the asparagus!: Romanian Agricultural Labour in Germany during the COVID-19 Season”, LeftEast. Article available here.
Costache, Ioanida. 2020. ““Until we are able to gas them like the Nazis, the Roma will infect the nation:” Roma and the ethnicization of COVID-19 in Romania”, DOR. Article available here.
Dattani, Kavita. 2020. “Rethinking Social Reproduction in the Time of Covid-19”, Antipode online. Article available here.
EAC. 2020a. Organizing for housing justice in times of the Covid-19 pandemic. March-July 2020. Available online: https://housingnotprofit.org/%ef%bb%bforganizing-for-housing-justice-in-times-of-the-covid-19-pandemic/#1
EAC. 2020b. 15 Demands in the Face of the COVID-19 Pandemic. Available online: https://housingnotprofit.org/15-demands-in-the-face-of-the-covid-19-pandemic/
Feantsa, 2020. Fifth Overview Of Housing Exclusion In Europe. Available online: https://www.feantsa.org/public/user/Resources/resources/Rapport_Europe_2020_GB.pdf
Florea Ioana and Enikő Vincze. 2020. “Homeownership, poverty, and legislative pitfalls in Romania”. Housing RIghts Watch. Published September 22, 2020. Available online: http://housingrightswatch.org/content/homeownership-poverty-and-legislative-pitfalls-romania?fbclid=IwAR0CRPoV_BO-5jjzx0GVciZ3jsS5eeZFbVCqhkKi0ksP0ubFsPPhCxtUZZE
LevFem Collective and Transnational Social Strike Platform. 2020. “Struggles in Social Reproduction during Covid19: from East to West and Beyond”, Transnational Social Strike. Article available here.
Popovici, Veda. 2020. “Residences, restitutions and resistance: A radical housing movement’s understanding of post-socialist property redistribution”. City Journal, March, 1-15.
Popovici, Veda and Nicoleta Vișan. 2020. “Tot împreună suntem mai puternice.Despre speranță, teamă și credința în lupta comună” (“Still together we are stronger. On hope, fear and the belief in our common fight”). Cutra.
Radical Housing Journal Editorial Collective. 2020. “Covid-19 and housing struggles: The (re)makings of austerity, disaster capitalism, and the no return to normal”, Radical Housing Journal. Article available here.
Stoica, Maria and Vincze, Enikő. 2020. The suspension of Human rights during COVID-19: For Roma in Pata Rât they have been suspended for a very long time. April 27, 2020 Available online: http://www.criticatac.ro/lefteast/covid-19-roma-in-pata-rat/
Syndex, 2019. Situația salariaților din România, 2018-2019 (Workers’ situation in Romania, 2018-2019). Available online: https://www.syndex.ro/sites/default/files/files/pdf/2019-06/Situa%C8%9Bia%20salaria%C8%9Bilor%20din%20Rom%C3%A2nia%20%282019%29_0.pdf?fbclid=IwAR21kXOJdABiuLdg7Mu6gZbcTAJf4_3FPbAcFUP5Gi9QwOsa-kMismzZGWg
Vincze, Enikő. 2020. “Post-covid “Economic recovery” in Romania: forget labor, save capital, and support militarization?”, Focaal Blog. June 19, 2020. Available online: http://www.focaalblog.com/2020/06/19/eniko-vincze-post-covid-economic-recovery-in-romania-forget-labor-save-capital-and-support-militarization/
–
Веда Поповичи се занимава с общностно организиране, изкуство, теория и преподаване, като сред главните теми на работата ѝ са деколониалната мисъл, пресечения феминизъм и анти-фашизма. Тя е сред създателите на редица местни антиавторитарни, анархистки и феминистки колективи като Macaz autonomous cooperative и the Alternative Library. Веда силно се вълнува от радикалните жилищни действия и е част от the Common Front for Housing Rights в Букурещ, както и от националнтата федерация за радикална жилищна справедливост – Block for Housing. От 2019 е и фасилитатор на Европейската коалиция за действия по правото на жилище и град.
