- Какво представлява Академията за демократична модерност?
Перспективата за Демократичната модерност идва от кюрдското движение като алтернативна система на капиталистическата модерност. Тя е разработена от Абдула Йоджалан. Целта на Академията за демократична модерност е да допринесе за изграждането на тази алтернатива, като разпространява идеите на революцията в Рожава и Кюрдистан и като изгражда връзки за обсъждане, размисъл и обмен на опит с различни демократични, антикапиталистически, антифашистки, феминистки и екологични сили от целия свят, за да се свържат борбите и да се развият революционните перспективи през XXI век.
Част от нашата работа е разпространяването на информация, разясняването на парадигмата на Революцията, което включва социално образование, обучения, организиране на академии, преводи на различни езици, провеждане на семинари, издаване на книги, публикуване на текстове. А друга част от работата е да изграждаме връзки, да изграждаме обмен с други организации по целия свят.
- Можете ли да очертаете какво представлява демократичният конфедерализъм?
Това е конкретно предложение за алтернатива на сегашната национална държава и капиталистическа система, основано на три стълба: 1) радикална демокрация, т.е. недържавна демокрация, основаваща се на самоорганизация на хората чрез федерация на комуните; 2) освобождение на жените, като се има предвид, че не може да има освободено общество без освобождение на жените и че то е централна част от борбата за свобода на обществото; и 3) социална екология, цялостно разбиране на отношенията между хората и останалата част от природата.
- Какви са политическите цели на кюрдското движение? Как то вижда пътя към тази промяна?
Можем да говорим за краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели на движението. Кюрдското освободително движение се бори за независимост на Кюрдистан в рамките на демократичния конфедерализъм, което означава, че не преследва целта за изграждане на национална държава. В миналото, държавата е разглеждана като инструмент за освобождение както от потиснатата класа, така и от колонизираните хора. Историята и революционният опит на ХХ век обаче ни учат, че държавите са точно обратното: инструмент за потисничество и не могат да се използват за изграждане на алтернатива на капиталистическата модерност. Затова учението на Абдула Йоджалан е да се изгради алтернативата отдолу, а не да се налага през държавата – като се изгради система от комуни, кооперативи, женски и младежки организации, структури за самозащита… докато държавата постепенно стане излишна. Подходът е този на самозащитата, което означава, че няма воля за настъпление срещу държавата или други реакционни сили. Ако държавата, фашизмът или ДАЕШ (ИДИЛ) например нападнат революцията, тогава народът има право да защити себе си и революцията. Системата на демократичния конфедерализъм може да свърже различни демократични и революционни борби отвъд съществуващите граници. Съществува и разбирането, че не може да има независимост в Кюрдистан без процес на демократизация в четирите окупационни държави – Турция, Иран, Сирия и Ирак. Демократичният конфедерализъм е система, която може да бъде използвана в целия Близък изток за преодоляване на идеологията на националната държава и на цялото потисничество и война, които тя създава. Това е в съответствие с основната цел на кюрдското движение. В дългосрочен план демократичният конфедерализъм може да бъде и революционна перспектива за целия свят за решаване на огромните проблеми, пред които е изправено човечеството днес.
- Какви са водещите принципи на демократичната организация в Автономната администрация?
Автономната администрация на Северна и Източна Сирия включва Рожава (Западен Кюрдистан, територията в границите на съвременната национална държава Сирия) и населените с араби райони на изток от Ефрат. Автономната администрация признава демократичния конфедерализъм и мисълта на Абдула Йоджалан за своя политическа парадигма. Тя следва ценностите и практиките на Демократичния конфедерализъм с цел да въведе система на федерация, съставена от комуни във всяка област, да укрепи самоопределението на хората, да насърчи и подпомогне максимално самоорганизацията на хората.
- Какво означава радикалната демокрация на практика?
Радикалната демокрация е идеята за демокрация, както я разбира кюрдското движение, така както я е развил Абдула Йоджалан, който живее в изолация в турски затвор през последните 24 години. В нашето разбиране либералната и буржоазната демокрация не е демокрация. Истинска демокрация може да съществува само когато няма държава. Държавата и демокрацията са две противоположни понятия. Така че целта е всяко решение, което може да бъде взето, всеки проблем, който може да бъде решен на местно ниво, на нивото на комуните, които представляват основното политическо образувание в демократичния конфедерализъм, да се решава пряко от народа. Това може да бъде събрание на квартал, на село – всичко, което те могат да решат, ще го решат сами, без да се добавя монополизираща структура над тях, която да наложи решение. Когато обаче нещо не може да бъде решено на ниво комуна, ще бъде изпратен делегат до федералната структура. Например, ако даден проблем не може да бъде решен от квартала, той ще бъде обсъден на градско ниво, за да бъде решен чрез федералната система. Например, ако трябва да се построи път, това изисква повече координация и следователно ще изисква федерална координация.
- Какви са принципите на Жинеологията?
„Жин“ означава „жена“ на кюрдски език и има сходни етимологични корени с „джиян“, което означава „живот“, както и с „чивак“, което означава общество. Така че жинеологията е наука за жените, обществото и живота. Тя е проект за алтернативна наука за изграждане на свободно общество и свободни отношения. За по-подробно обяснение на жинеологията би било добре да се обърнете към другарка, работеща в тази област. На уебсайта на жинеологията има много добри статии, написани на английски език, за жинеологията и кюрдското женско движение, например тази и тази.
- Как се прилагат принципите на равенството между половете в самоуправляващите се региони?
Борбата за освобождение на жените в Северна и Източна Сирия е един от най-определящите и фундаментални аспекти на Революцията. В рамките на няколко години животът на жените и на обществото се промени по много важни начини. Всички знаят за YPJ, женската автономна въоръжена единица за самозащита, която изигра важна роля в борбата срещу ДАЕШ, но също така едно от големите постижения на женското движение е системата на съпредседателите. Във всяка институция на Автономната администрация, от комуните до общините, системно има по един мъж и една жена съпредседатели. Както на фронтовете, така и в съветите, жените играят централна и водеща роля в революционния процес. Много усилия се полагат и в борбата срещу сватбите на непълнолетни момичета и многоженството. Значението на освобождението на жените се изучава в училище, а жинеологията е предмет в университетите.
Съществува воля за развитие на свободни и искрени другарски отношения, особено между мъжете и жените. Не като доминиращи и доминирани, и не като субект/обект. Така че движението развива подход, при който отношенията се основават на другарството, на приятелството, с политическа перспектива в кратки срокове: целта е да се промени обществото, да се направи революция. Със сигурност има още много работа за вършене, но в средата на Близкия изток, в едно доста консервативно общество като кюрдското, има движение, което е успяло да събере млади жени и млади мъже, които се борят заедно за революцията на базата на другарство, отговорност и уважение един към друг – не на базата на отношенията съпруг и съпруга или сестра и брат, доминиращи-доминирани. Това е същността на алтернативата на либералните и капиталистическите отношения, които през цялото време говорят за човечност, а навсякъде я потискат и експлоатират.
- Идеологията на Рожава също се корени в социалната екология като водещ принцип. Можете ли да разкажете повече за това?
От трите стълба на Революцията този е най-предизвикателният в Рожава, отчасти заради военната ситуация. От началото на Революцията има постоянни нападения от страна на държавни сили и недържавни субекти като ДАЕШ, турски прокси групи и др. Така че войната е трудна среда за разработване на екологични мерки, както практически, така и за промяна на манталитета. Много е трудно, когато не знаеш в кой момент къщата ти ще бъде взривена. Въпреки това бяха положени няколко усилия. Например, провеждаха се кампании за залесяване. В икономически план преди революцията е имало колониален тип икономика, така че във всички кюрдски райони баасисткият режим е наложил монокултурно отглеждане на памук, пшеница и други зърнени култури. Което е екологична катастрофа, а също и е икономически неустойчиво. Когато се случи революцията, имаше пшеница, памук. А с това не се изхранват хората. Затова кооперативите, включително женските, положиха много усилия за разнообразяване на селското стопанство и за производство на храна за хората, която не се нуждае от много вода и пестициди, т.е. нахут, леща и други, които могат да растат в тази среда, без да вредят на природата. Другият сектор, който беше експлоатиран от режима, беше петролът. В региона има петрол, а сега цялата инфраструктура е разрушена от войната. Тъй като поради ембаргото няма материали за поправянето ѝ, това е екологична катастрофа. Например на някои места има изтичане на нефт, а цялата инфраструктура за добив на нефт е в лошо състояние – това са все екологични проблеми, с които Автономната администрация се опитва да се справи. Но условията всъщност са трудни. Знам, че са положени много усилия в опит да се преодолее това противоречие, но все още има какво да се направи.
- Как се прилагат на практика принципите на културния, религиозния и политическия плурализъм?
Въпросът за това как всички различни хора могат да живеят заедно е необходимост, която Революцията трябва да преодолее, за да постигне истински мир, а не умиротворяване, основано на господство, страх или робство. А това е изключително трудно, тъй като в продължение на стотици години всички тези хора са били настройвани едни срещу други от колониалните, империалистическите и държавните сили. Държавата и империалистите са противопоставяли кюрди на араби, турци на кюрди… Така че изграждането на система, в която всички тези хора си сътрудничат, е голяма и същевременно необходима задача. И е голямо постижение, че в рамките на Автономната администрация араби, кюрди, арменци, язиди, туркмени, асирийци живеят и работят заедно. Така че всяка общност има възможност да се организира под шапката на Автономната администрация. Ако имате град, ще имате събрание на града. А ако имате квартал с арменско, черкезко или туркменско, или каквото и да е малцинство, и те решат да се организират съвместно, могат да имат своя собствена комуна, свое собствено събрание, където да обсъждат собствените си проблеми, но и те все още са част от голямата структура. Освен това те имат право на самозащита. Например язидите, които са били изправени пред геноцид от страна на ИДИЛ и са били спасени от YPG/YPJ и партизаните от ПКК: когато те влизат в Синджар (историческата родина на язидите), за да спрат ДАЕШ, едно от първите неща, които правят, е да им помогнат да изградят собствена комуна и собствени сили за самозащита, да им предоставят обучение, оръжия, средства, за да се защитават сами. Да им кажат: „Добре, не можете да разчитате на никого да ви защити, трябва да го направите сами“. По този начин също така се изграждат връзки между хората. В борбата срещу ИДИЛ, в борбата срещу турския колониализъм е имало араби, турци, кюрди, язиди, асирийци, които са дали живота си. Общите жертви създават много силна връзка между различните общности.
- Рожава е критикувана за случаи на кюрдизация и потискане на арабите. Как тези обвинения се отразяват на Автономната администрация?
Трябва да помним, че тази революция в основата си е деколониална борба, борба за освобождение на кюрдския народ. Това е борба срещу десетилетие след десетилетие колониализъм, кланета, унижения. Това оставя дълбоки рани в обществото и в някои случаи този гняв води до злощастни действия и напрежение. Но ако го сравним с други деколонизационни и революционни процеси, ще видим, че в революцията в Рожава има много малко от неконтролируемите събития на насилие и кървава ярост, които често се случват в подобни ситуации. Защото движението настоява за преодоляване на разделението между хората от регионите, за братство между хората. Да доведе до разбирането, че врагът не е другият, а държавата, която е поддържала властта си, като е настройвала хората един срещу друг. Така че обвиненията в кюрдизация често идват от пропагандните усилия на режима на Асад, турската държава или ислямистките фракции. Реалността е съвсем различна и доказателство за това е участието на членове, произхождащи от всички общности, в Автономната администрация, както и във въоръжените сили. В съветите можете да откриете кюрди, които работят заедно с туркмени, араби, язиди, сирийци или арменци. Ако погледнете гробището на мъчениците, ще видите, че всички различни народи на Северна Сирия са дали кръв за Революцията.
- Можете ли да говорите за понятието за справедливост? Как функционира правосъдната система в Рожава?
Във всяка комуна може да има различни комитети – за младежта, жените, екологията, образованието, самозащитата, здравеопазването, икономиката, вярванията, семейството на мъчениците и правосъдието. Комитетът за правосъдието – Комитетът на помирението – се намесва, когато има конфликт в общността, за да го реши със собствени средства. Да изслушва различните истории и да се опитва да намери споразумение за помирение. Наричаме го възстановително правосъдие. Отново същият подход – всичко, което може да бъде решено директно от хората, се решава директно от хората. Ако случаят е твърде голям или твърде труден, или те не могат да го решат, има система, която е малко по-традиционна, система на съдебни процеси, която е по-близка до познатата система, но винаги, когато това е възможно, има усилия въпросът да бъде решен на ниво комуна. Дългосрочната цел е да се преодолее системата от закони, които идват от държавата, като се засили етиката на обществото, но засега все още съществуват някои закони, например забраната за детски бракове.
- Как са организирани производството и социалното възпроизводство в Рожава?
Традиционното близкоизточно и кюрдско семейство е много широко – имаш майка, баща, братовчед, чичо, деца, внуци… Често всички живеят в една и съща къща и няма домове за възрастни хора – възрастните хора остават при децата си. Чувал съм, че има някакви проекти за създаване на колективни грижи за деца, но трябва да кажа, че нямам много познания за това.
За сферата на производството – целта е капиталистическата икономика да бъде заменена с кооперативна. Но отново, подобно на демократичната система, тя не може да бъде наложена отгоре, от позицията на държавата. Целта е да се изгради алтернатива отдолу, да се намали властта на капиталистите и държавата, да се създаде своеобразна система на двойна власт. Имате съществуващ капитализъм, но се опитвате да го намалите, да го прекратите, като укрепвате колективната икономика, кооперативите. Това е огромна работа, защото означава, че трябва да убедите хората, тъй като се отказвате да използвате инструмента на държавата, за да го наложите. Тъй като не вярва, че такова налагане може да проработи в дългосрочен план, движението се опитва да убеди хората в ползите от колективизирането на икономиката и изграждането на кооперативи. Така че да, в Рожава имате тази двойна система. Част от икономиката е кооперативна, а друга част се състои от малки семейни предприятия в селските райони. Все още имате отчасти капиталистическа икономика, докато Автономната администрация се опитва да се бори срещу монополите и да развива кооперациите. Един пример: в комуните имате комисия, която ходи по магазините и проверява дали цените са нормални. Понякога някои продавачи се възползват от липсата на стоки, причинена от ембаргото и войната, и поставят много висока цена, за да реализират печалба. Така че комитетите проверяват дали цените са нормални и ако не са нормални, ще се опитат да убедят собственика на магазина да ги намали или ако не успеят, ще организират колектива за бойкот и ще го принудят да прекрати подобна практика. Крайната цел е премахването на капиталистическата икономика и установяването на комунална икономика. Но това отнема време, така че междувременно имате тази двойна система.
- А въпросът за земята?
Голяма част от земята е била собственост на държавата преди революцията, а сега е под контрола на Автономната администрация, която преразпределя големи части от нея. Част от земята е колективизирана, а друга част все още е в частни ръце. Подходът не е насилствена колективизация. Разбира се, теоретично има възможност да се отиде и да се колективизира земята със сила, но разбирането на движението е да не го прави, защото не би имало дългосрочно влияние, ако не идва от обществото. Целта е чрез образование, чрез осъзнаване и развитие на определен морал в обществото, хората сами да вземат решенията за колективизиране на икономиката. Тази работа по обучение, образование, обсъждане, организиране е извършена на различни места и на някои места хората вземат решение да отнемат земята от собственика и да я организират колективно. На други места не, защото хората не са били убедени в доброто от това. Така че системата на Революцията работи само дотолкова, доколкото бихте могли да организирате хората около нейните идеали. Ако не сте могли да организирате хората, да ги убедите в това, в което ние вярваме – че колективизирането на земята е положително – тогава това не се случва. Затова е необходимо много време, много дискусии и много примери. Защото ако едно село го направи, останалите могат да видят, че това работи. Но това е дългосрочен процес.
- А домашният труд?
Голяма част от революцията е и начинът, по който тя променя ежедневието на хората. Тази промяна зависи и от това доколко хората са били изложени на идеите на движението. Що се отнася до домашните грижи, някои семейства, които са били изложени на идеите в продължение на години, са много по-осъзнати в това отношение и се наблюдава много по-голямо разпределение на ролите и отговорностите. Някои семейства например са разработили ротация за готвене. Но дори и да са направени огромни крачки (представете си, че преди революцията жените не можеха да излизат от къщи, а сега можете да откриете жени във всеки аспект на борбата, както във въоръжената самозащита, така и на политическия фронт – навсякъде ще откриете жени, които заемат и ръководни позиции) – но все още има много работа за вършене и традиционното семейство, в което жените са поели голяма част от тежестта на домашните грижи, все още е налице. Целта, разбира се, е да се борим срещу това, да го преодолеем, и в някои части има голям напредък, но в други има още много да се прави.
- Имате ли някаква представа за състоянието на куиър хората там?
Въпросът зависи от това за кои части на Кюрдистан става дума. В окупирания от Турция Кюрдистан, в Бакур (Северен), има някои групи от куиър хора, които се организират в рамките на HDP, легалната партия, и които са част от борбата и благодарение на това могат да поставят куиър въпроса на дневен ред. В Рожава това не е било така досега. Няма организирана куиър група, която да се нарича така и да настоява за този въпрос.
- Как процесът на демократизация се съчетава със Сирийските демократични сили?
Сирийските демократични сили са коалиция от различни сили, главно YPG и YPJ (Силите за защита на народа и Женските защитнически отряди), предимно кюрдски милиции и различни арабски сили, някои християнски сили, например асирийците, и различни турски леви организации. Тя е създадена по време на войната срещу ДАЕШ. Тя е въоръжената сила на Автономната администрация на Северна и Източна Сирия. Често в историята революцията е много близо до войната, защото когато се опитвате да промените системата, се сблъсквате с много силни врагове, които не искат да се противопоставите на техния империалистически проект и на капиталистическите им интереси. Ще трябва да се защитите. И точно това се случи в Рожава, много скоро, когато революцията започна, „Ислямска държава“ нападна, Турция нападна, различни групи джихадисти, повече или по-малко близки до „Ал-Каида“, режимът на Асад… Така че, за да оцелее, революцията много бързо трябваше да се защити. Ето защо бяха създадени Сирийските демократични сили.
Политиката на движението е, че преди да се научи как да използва оръжия, човек трябва да се запознае с идеологията. Доброволците първо научават за демократичния конфедерализъм, за освобождението на жените, за значението на радикалната демокрация, а след това получават военно образование. Защото самозащитата не може да се прави само с оръжие. Най-голямата част е идеологията, разбирането срещу какво се борим и за какво се борим. Да разберем какво е ДАЕШ, какво е турският фашизъм, но и да разберем за какво се борим, за да защитаваме тези идеи.
- Какво се случва с онези общности, които се противопоставят на системата?
Това е много важен въпрос. В тези случаи подходът е да се опита да бъдат убедени хората, доколкото е възможно. И също така винаги да се оставя вратата за комуникация отворена, доколкото е възможно. Ако някой започне да вреди на общността или вземе оръжие с тази цел, или помага на нахлуващи сили като Ислямска държава или Турската държава, тогава е необходима намеса, за да се спре. Това е самозащита. Но ако те не се опитват да навредят на обществото, движението се опитва да дискутира с тях. Разбира се, трудно е например да се променят старите мъже и да се убедят в автономната система. Затова вниманието е насочено към жените и младежите. Те са най-активната част в обществото и авангардът за революционна промяна. И във всяка общност между младежите и жените ще има такива, които могат да бъдат убедени, защото те могат да се идентифицират в рамките на тази нова система и са по-отворени за нови идеи. През последните години например много млади араби се присъединяват към революцията и все повече арабски жени участват в различните структури на Автономната администрация.
- Кои са основните вътрешни заплахи за системата на конфедерацията?
Една от най-големите заплахи, довела до големи неуспехи при предишни опити за революционна промяна в обществото, е подценяването на капитализма като идеологическа система. Да, капитализмът е икономическа система, но той е и идеология, той е вътре в съзнанието на хората, както и държавата. Той не е само структура, той е в мозъка на всеки човек, на вас и на мен също. Така че ако не се погрижите за това, не изградите ново разбиране за това как трябва да бъде организирано обществото и какви трябва да бъдат човешките отношения, тогава резултатът е много слаб по някакъв начин и капитализмът може да се върне във всеки един момент. Така че трябва да се борите с това, да се борите с държавния манталитет, с капиталистическия манталитет и с патриархалния манталитет, а това е работа, която може да се свърши само в процеса на политическо обучение, обсъждане, практика, критика и самокритика, както и постоянна преоценка на ситуацията и постоянен процес на критика и самокритика. Никога не се задоволявайте, винаги търсете по-революционна промяна.
- Какви са основните външни заплахи?
В момента основната заплаха е турската държава, която се опитва да унищожи напълно Революцията и кюрдското движение като цяло. От 2015 г. насам се наблюдават много сериозни атаки от страна на турската държава срещу Революцията: в Рожава, първо чрез подкрепа за ИДИЛ, обучението им, даването на оръжия, а след това чрез извършване на преки нахлувания – в Африн през 2018 г., в Сере Кание и Гире Спи през 2019 г., сега чрез водене на постоянна война с ниска интензивност, чрез обстрел, прекъсване на водоснабдяването, извършване на целенасочени убийства с дронове. Само тази година в Рожава са убити над 70 души от турски дрон – понякога те са насочени към цивилни, млади хора, жени лидери, военни командири. Неотдавна те проведоха въздушна кампания, която унищожи много цивилни инфраструктури и уби десетки хора. В Бакур, Северен Кюрдистан, който е окупиран от Турция, те засилиха репресиите. Хиляди хора са хвърлени в затвора, разрушени са градове. В Башур, Иракски Кюрдистан, те нахлуха и в северната част, където е базата на партизанските сили на ПКК, като използваха химическо оръжие срещу партизаните. Те са в пълна война, за да разбият революционното движение, и правят всичко възможно, за да постигнат тази цел. Но те никога няма да сломят волята на народа. Турската държава гледа на революцията като на нещо, което фундаментално противоречи на нейните интереси, защото тя е алтернатива на идеята за националната държава. И разделението на различните етнически групи, което е основната игра, която националните държави играят, като ги противопоставят една на друга, се поставя под въпрос. Това е екзистенциална заплаха както за проекта на империалистите като САЩ, така и за местните държави. Ето защо сега има толкова много нападения от Турция, но кой стои зад Турция – това са западните държави, НАТО. Всички оръжия, които турската държава използва, са предоставени от НАТО и най-вече от САЩ. И всички тези оръжия, без които тези войни не биха били възможни, са предоставени от САЩ и европейските държави.
- Как виждате ролята на международната левица в защитата и подпомагането на революцията в Рожава?
Ролята на демократичните сили – леви, антифашистки, антикапиталистически, антипатриархални, екологични, феминистки сили в света – е стратегическа, тя е фундаментална. Защото в крайна сметка това е всичко, с което разполагаме като революционни хора. Те имат технологиите, имат оръжията, имат парите, имат всичко. Какво имаме ние? Ние имаме солидарност! Това е, което имаме – организирана солидарност и вярата ни в едно по-добро общество, и това е, за което се борим. Победите и съпротивата на революцията в Рожава са пряко свързани със силата на левите сили по целия свят – за това как те също могат да развиват революционни алтернативи в своите страни и също така да подкрепят революцията в Кюрдистан и Северна и Източна Сирия с различни средства. Основните кампании за солидарност се наричат #RiseUp4Rojava! и Women Defend Rojava – които разобличават и осъждат оръжейната индустрия на западните държави и войната в Кюрдистан, както и икономическата, военната и политическата подкрепа, която турската държава получава от Запада. И само чрез солидарност в Кюрдистан и по целия свят можем да успеем.
