В един хубав февруарски ден бях конфронтирана с изненадващо и плашещо съдържание, произхождащо от статия на не-малка българска медия. Доброволното прекъсване на бременности, видиш ли, било изтребило една цяла нова-новеничка майка България! Oле мале! Трагедия!
Батални сцени, напомнящи на геноцид, моментално започват да се развиват пред очите ми! Крещящото заглавие явно добре успява да всее паника, мисля си аз, и правя крачката към самото съдържание на т.н. „статия“. Личната ми мотивацията е, разбира се, алтруистична: да се ангажирам с превенция, в случай, че наистина съм пропуснала, че седим пред един заплашващ ни социален погром. Отваряйки статията обаче бързо бях осведомена, че статистиката на прекъснатите бременности е просто преход към друг драматичен феномен, а именно към този на т.нар. „демографска криза“ в България. И за мой ужас между двете изникна каузална връзка! Е, това вече беше моментът, в който се наложи да изразя скромно възмущение в социална медия!
Знам, знам, какво ще кажете – с тролове не се влиза в спор, загуба на време е. Само където това съдържание беше споделено не от трол (макар че може би трябва да дефинираме термина „трол“ преди това), а от мой фейсбук-познат. Е, и? Еми, аз редовно правя чистка на листата, така че има някакви минимални критерии, на които тези мои познати уж отговарят. Един от тях е да не разпространяват популистка пропаганда. Заради това бях сериозно изненадана от лошото качество на текста, да не говорим за странните (меко казано) позиции, които той застъпва. Така че пояснявам: става дума за индивид на над 30-годишна възраст, упражняващ професия с явни елементи на публичност, добре свързан из българското общество и разполагащ с публика от няколко хиляди фейсбук контакти (това са информации, събрани от неговия фейсбук профил, тъй като личния контакт от години не го е имало). А, да, и още един важен фактор: от мъжки пол е.
Стига толкова прелюдия. Въпреки че е необичайно за мен, реших да реагирам на очевидната провокация. Защо реших да се ангажирам, въпреки всякакъв здрав разум? Защото бях впечатлена от пренасянето на една брутално популистка тенденция в нови (за мен) земи: а именно, тенденцията за прехвърлянето на вина върху изкупителни жертви. Отклоняването на вниманието от важното към популярното, бомбастичното и промиването на мозъци. Фактът, че социалните, икономически и политически условия в България са причината за това броят на младите хора да е по-нисък от желателното е оставен настрана (незасегната оставям темата за кого е желателно и дали тази тенденция наистина съществува). Изведнъж жените с тяхното нелепо поведение и противоестествени прищявки биват превърнати в новата изкупителна жертва за гореспоменатия обществен (или по-скоро национален?) проблем. Каква чудесна идея! Не бе, не са възрастните бели мъже (в по-голямата си част), седящи в парламента, или тези, гонещи интересите на бизнеса – хората, които взимат пагубните решения. Решенията, които пряко водят до всяко една причина, свързана с обществените жалби и роптания, включително демографското развитие. В никакъв случай не са те. Та те държат властта и могат да решават кой е виновен. Коя група би била удобна и би поела вината? Ключов въпрос наистина! Жените, разбира се! Тези, на които между маникюристката и фризьорката явно им става скучно. Те явно се чудят какво, какво пък да направят, за да уплътнят времето? И хоп, просто ей така си решават да отскочат до клиниката за по една малка козметична процедурка, за по един аборт. Майко мила!
Флешбек към т.нар. „бежанска криза“! Няколко години назад: Бежанците са виновни за липсващите ресурси за здравеопазване, обучение, пенсии и какво ли не още. Те бяха чудесна изкупителна жертва. Вече не е толкова актуално обаче. Има нужда от нова група, която да бъде засрамвана, преследвана и обсъждана. Все някъде трябва да иде този гняв. Трябва да бъде канализиран към някого. Лесно е да го насочим към групи, които нямат власт и не могат да се защитят. Тази пък какви ги дрънка, ще си кажете? Жените са толкова нехомогенна група, как смее тя да слага такива етикети? Еми, да, хетерогенна е! И това може би е причината да забравяме, че по определени теми трябва да се обединяваме и да реагираме бързо и едногласно. Да реагираме със същия този „мъжки“ гняв и възмущение, когато става дума за това, че правата ни като жени изобщо могат да се поставят под въпрос. Не, не е по-лесно да се мълчи и игнорира, докато определени права не се отнемат законово. Реакциите тогава биха били след дъжд качулка. Ако няма своевременно изобличаване на самото съществуване на дискусия, като тази за или против правото на избор по отношение на прекратяване на бременност, като нелепа, безсмислена, абсолютно невъзможна за дебат, то в един следващ момент би било твърде късно.
Своевременната реакция, пък било то и във фейсбук, е ключова. Особено важна е скоростта, когато разпространяването на популистка, манипулативна информация, идва от лица с достъп до достатъчна публика (пък било и то няколкото хиляди фейсбук “приятели”). България е малка, наистина, публичност се постига бързо, особено с грандиозни заглавия. Под въпросния пост обаче част от мъжете, главни участници в дискусията, заговориха за убийства на деца, започнаха едни религиозни позовавания, сравнения със зависимостта на робите в САЩ и Холокоста. Изобщо – мазало, шум, гръмкост. Тези, които се намесиха, в голямата си част с мили и тактични възпитани аргументи, опитаха да защитят правото на избор на жената, независимо от моралните си убеждения. Те бяха преобладаващо (но не само) от женски пол, но на брой значително по-малко от поддръжниците на другия „лагер“. И може би още по-притеснително беше, че те бяха значително по-малко гръмогласни.
Как биха реагирали мъжете, ако едно сериозно лоби започне да пропагандира принудителна вазектомия за всички мъже на определена възраст, се питам аз? Тази процедура е обратима, нали така? Проблемът с отговорността за нежеланите бременности би станал съвсем еднозначен. А именно, отговорността за причиняването на нежелана бременност би била изцяло при мъжа. Би ли имало сериозен дискурс по тази тема изобщо? Не! Защото мъжете викат задружно, високо и без оглед на това какво е възпитано, когато става дума за отнемането на техните права. Въобще не може да става и дума за отнемането на възможността за вземане на индивидуално решение относно инвазивни процедури, свързани с тяхното тяло. Това просто звучи смешно! Нали така? Да, нелепа идея е! При такъв сценарий е напълно ОК човек да се позовава на правата си под всякаква форма, ще кажете. Не е само ОК даже, ами е и задължително! Това важи обаче за всеки индивид, независимо от пола.
Защо ние често не смеем да викнем високо, да се присмеем и така да изобличим тези, които искат да дискутират налагането на принудително раждане? Защо смятаме, че има място за полемика? От къде на къде? Защо не сме по-ядосани, по-гневни дори и по-шумни? Защо позволяваме тази тема да бъде вземана на сериозно? Не легитимираме ли по този начин, че съществува друга опция от очевидното право, което изконно е при жената? Един от мъжките коментари беше, че не е забранено да има спор по тази тема, но и по темата за това дали земята е плоска, може да се говори, но е безсмислено. Е, как да не го харесаш този пост! Да си призная, дори не беше лайк от моя страна, а сърчице!
Това ме води към един последен важен въпрос: Защо част от хората, разполагащи със собствена утроба смятат, че могат да налагат личните си убеждения над останалите? Няколко от коментарите, оставени от жени, бяха в смисъла на принудително раждане. Лично мен това ме вкарва в когнитивен дисонанс, защото е контраинтуитивно, а пък дори на едно по-абстрактно ниво е морално мазохистично. Тъй като обаче това е друга (под)тема, в отговор единствено препоръчах романа „Разказът на прислужницата“ (за справка: жената на коменданта). Последствията от застъпването на една догматично-религиозна назадничава позиция няма как да не рикошират рано или късно. Независимо колко страстно си я защитавал*а дотогава, а може би и точно заради това. Но за повече информация относно този релевантен сценарий се консултирайте с книгата/филмовата версия на „Разказът на прислужницата“. Обобщено с една хубава българска сентенция: „Човек, каквото сам си направи, никой друг не може да му го направи.“
