Години наред работнички и работници напускат България в търсене на достойни условия на труд и съществуване. Изгонени от унизителната обстановка в страната, от липсата на социална подкрепа, ниските доходи и нарастващия социален расизъм, голяма част от тях попадат в Германия. Там те се сблъскват с не по-леки условия на живот.
В последните няколко години немското правителство започна да води война срещу правото на социални помощи и набеди мигриращите и работещи бедни в злоупотреба със социалната държава. Хиляди бяха определени като „туристи за социални помощи“ като част от опитите на германската държава да дисциплинира работниците от източноевропейски страни да извършват труд без очаквания за социално подпомагане. Тези политики главоломно увеличиха бедността и бездомността сред това население.
В ЛевФем твърдо заставаме зад следното становище на Инициатива „Европа в движение“ и настояваме германските държава и общини да прекратят политиките на контрол и расизма срещу мигрантите от Източна Европа.
Все по-често европейски граждани без немски паспорт губят набор от социални права, които им се полагат по закон. Често в кризисни ситуации те се оказват без социални помощи, които да гарантират препитание, подслон и елементарна грижа. Изключени от социалната система, те стават лесна жертва на бедност, бездомност и все по-несигурни условия на труд. Вместо да насърчават благоприятни социални политики срещу растящата бедност и засилената експлоатация, държавата и общините затягат контрола. Ето и някои от развитията към настоящия момент:
Изключване от социални права – С нов проектозакон Федералното министерство на финансите иска да ограничи правото на детски помощи за европейски граждани, които са останали без работа или чиято работа се води „нелегална“. Това ще засегне особено хора, които разчитат на тези помощи, като самотните майки, и ще увеличи риска от детска бедност.
Прогонване на бездомни хора и нелегално работещи от публични пространства – Напоследък все повече граждани на ЕС, останали без подслон, или такива, които търсят работа извън рамките на официалния пазар на труда биват прогонвани от публичните пространства на много градове. Предложеният проектозакон улеснява пропъждането на хора от публични пространства и даже ги наказва с глоби, когато има съмнение, че те предлагат труда си за продан. Тази политика се бори срещу самите хора, попаднали в безизходица, а не срещу условията, довели до тяхната ситуация. Преди всичко, тя може лесно да послужи на расистки и антицигански агитации.
Подозрение от общ характер – Федералната агенция за работа поставя европейските граждани, които кандидатстват за социални помощи, под подозрение за злоупотреба със социални помощи. Работен документ от април 2018 предполага поощряването на специално отношение към тези европейски граждани. Целевата група са най-вече граждани на България и Румъния, а документът възпроизвежда антицигански стереотипи. Според документа, европейските граждани трябва да докажат, че се нуждаят от помощи, с изключително обемен набор от документи. Те трябва да бъдат контролират по-отблизо и да отговарят на повече изисквания в сравнение с други кандидати (практика, позната сред мигрантите и администраторите с названието Maßnahme [„Мярката“]). „Мярката“ призовава работещите в бюрата по труда да третират кандидатите като заподозрени, а не като страна в правно отношение.
От социални политики към регулаторни политики – както „мярката“, така и проектозаконът целят да следят за злоупотреби с помощи вместо да се фокусират върху подсигуряване на съществуването. По подобен начин правомощията на митниците ще бъдат разширени далеч отвъд сегашните им граници, за да се борят с нелегализирания труд.
Тези развития в социалната сфера и политиките по националната сигурност заплашват да тласнат все повече хора към несигурни условия на труд и живот. Социалните последици ще са катастрофални. Подчертаваме, че в голямата си част тези регулации са противозаконни. Изискваме оттеглянето както на „мярката“, така и на проектозакона, а също и обрат в социалната политика: всеки живущ в Германия трябва да има достъп до правото на помощи, гарантиращи подсигуряване на съществуването. Вместо да вършат работата на миграционните и регулаторни служби, социалните агенции трябва да подпомагат кандидатите да попълват своите молби за социални помощи, да гарантират обновяването на жизнения цикъл и да предпазват живущите в страната си от крайни форми на експлоатация.
Инициатива „Европа в движение“ (ALSO, BASTA Berlin, Initiative Zivilcourage / Gruppe workers‘ center München, Oficina precaria Berlín)
