FPG / GETTY / ARSH RAZIUDDIN / THE ATLANTIC
Стига вече. Когато хората се опитват да са положителни към социалната дистанция и работата от вкъщи, отбелязвайки че Уилям Шекспир и Исаак Нютон са направили едни от най-големите си открития, докато Англия била поразена от чумата, има очевиден отговор: никой от тях не е имал отговорност да отглежда деца.
Шекспир е прекарал по-голямата част от времето си в Лондон, сред театрите, докато семейството му живее в Стратфорд-на-Авон. Драматургът е имал късмет да е пощаден от чумата през 1606 г. – хазяйката му умира в разгара на огнището, а съпругата и двете му дъщери остават в безопасност в провинция Уоруикшир. Нютън, от друга страна, никога не се жени и няма деца. Преживява Голямата чума през 1665 – 66 г. в семейната къща в източна Англия и прекарва по-голямата част от съзнателния си живот като сътрудник на Кембриджкия университет, който се грижи за храната и битовите му условия.
На тези с отговорности в отглеждането на деца, избухването на инфекциозна болест едва ли дава време да напишат „Крал Лир“ или да разработят теория на оптиката. Пандемията увеличава съществуващите неравенства и тогава, и сега, дори и политиците да настояват, че не е време да говорим за друго, освен за настоящата криза. Офис работата е по-лесно да се върши от вкъщи, работниците със заплати и социални добавки ще бъдат по-защитени, самоизолацията е по-лека в просторна къща, отколкото в тесен апартамент. Но един от най-поразителните ефекти на коронавируса ще бъде, че много двойки ще се върнат обратно в 50-те. Женската независимост ще падне тиха жертва на пандемията навсякъде по света.
От физиологическа гледна точка вирусът изглежда засяга жените по-леко. Но през последните няколко дни разговорът за пандемията се разшири – не преживяваме само здравна криза, но и икономическа. При все че нормалният живот е спрян за три или повече месеца, загубата на работни места е неизбежна. В същото време, затварянето на училищата и домашната изолация прехвърлят работата по грижата за децата от платената икономика (детски градини, училища, детегледачки) към неплатената. Коронавирусът отменя неписания договор, на който се градят много работещи двойки в развития свят: можем и двамата да работим, защото някой друг се грижи за децата ни. Вместо това сега родителите ще трябва да решават кой да поеме удара.
Епидемията показа наяве много истории за човешката арогантност . Една от най-обезпокоителните е невъзможността на Запада да се поучи от историята: ебола кризата в три африкански държави през 2014 г., зика през 2015–16 г., последните избухвания на САРС, свински и птичи грип. Учените, които изследваха тези епизоди, откриха, че те имат дълбок и дълготраен ефект върху неравенството между половете. „Доходите на всички се повлияха от разпространението на ебола в западна Африка“, каза пред Ню Йорк Таймс Джулия Смит, изследовател на здравни политики от университета „Саймън Фрейзър“, „но мъжете успяха да си възвърнат дохода, който получаваха преди епидемията по-бързо, отколкото жените“. Според Клеър Уенхам, асистент по международно здравеопазване, пагубните последици от епидемията могат да продължават с години. „Видяхме също и спадащи нива на детска ваксинация [по време на ебола]“. Когато тези деца в по-късен етап от живота си се разболяват от предотвратими заболявания, техните майки ще трябва да прекъсват работа, за да ги гледат.
На индивидуално ниво избора на много двойки през следващите месеци ще има икономически последици. От какво се нуждаят заболелите от пандемията? От грижа. От какво се нуждаят възрастните изолирани хора? От грижа. От какво се нуждаят децата, спрени от училище? От грижа. Цялата тази грижа, целият този неплатен труд ще падне по-силно върху плещите на жените, заради съществуващата структура на работната сила. „Не става дума само за социалните норми на жените, които се грижат, а и за практическата страна“, добавя Уенхам. „На кого се плаща по-малко? Кой е по-гъвкав?“
Според данните на британското правителство 40 процента от заетите жени работят на половин работно време, в сравнение със само 13 процента от мъжете. В хетеросексуалните връзки жените е по-вероятно да изкарват по-малко, което означава, че техните работни места са считани за по-малко приоритетни, когато настъпят затруднения. А това конкретно затруднение може да продължи месеци, а не седмици. Доходите на някои жени няма да се възстановят никога. Със затварянето на училищата много бащи несъмнено ще се активизират, но това няма да е повсеместно.
Въпреки масовото навлизане на жените в работната сфера през 20 век, феноменът на „втората смяна“ все още съществува. Жените по света, включително тези, които работят, вършат повече домакинска работа и имат по-малко време за развлечения от партньорите си от мъжки пол. Дори интернет фолклора за паническото пазаруване показват, че подобни битови задачи като пазаруването са поети предимно от жени. „Не се страхувам от COVID-19, а от липсата на здрав разум, която хората показват“, казва един от най-популярните туитове за коронавирус кризата. „Страхувам се за хората, които наистина трябва да отидат до магазина и да нахранят семействата си, но Сюзан и Карън се запасиха за 30 години“. Шегата се получава, само защото „Сюзан“ и „Карън“ (имена, типични за майки от предградията) се разбират като отговорни за домакинствата, вместо, да речем, Майк и Стийв.
Огледайте се и ще видите двойки, вече изправени пред трудните решения как да си поделят този допълнителен неплатен труд. Когато се обадих на Уенхам, тя се беше изолирала с двете си малки деца, като тя и съпругът й се редуват на двучасови смени между грижата за децата и платената работа. Това е едно решение, за други обаче то ще премине през по-стари линии. Двойките работещи може изведнъж да се окажат в положението на дядовците и бабите си – единият домакинства, а другият вади хляба. „Партньорът ми е лекар в спешното отделение и активно се занимава с пациенти с коронавирус. Взехме трудното решение засега да се изолира и премести в гаража, докато лекува пациенти“, написа епидемиоложката от университета „Еймъри“ Рейчъл Патцър, която има бебе на три седмици и две малки деца. „Докато се опитвам да обучавам децата сама вкъщи с малко бебе, което реве, ако не го държа на ръце, се притеснявам за здравето на партньора и семейството си“.
Самотните родители са изправени пред още по-трудни решения: докато училищата са затворени, как да жонглират между отглеждане на дете и изкарване на пари? Никой не трябва да милее по „идеала на 1950-те“ за таткото, който се прибира за прясно сготвената вечеря и при току-що изкъпаните си деца, при все че толкова семейства са изключени от него, дори и тогава. Във Великобритания в момента една четвърт от семействата имат един родител, а в 90 процента от случаите той е жена. Затворените училища правят техния живот дори по-труден.
Другите уроци от ебола бяха също толкова показателни и подобно на тях, последствията ще се усетят при сегашната криза в развития свят, но може би с по-малка сила. Затварянето на училищата се отрази на развитието на момичетата – много от тях отпаднаха от образователната система (вдигането на нивата на бременност сред тийнейджърките изостри тази тенденция). Домашното и сексуалното насилие се увеличиха. Повече жени умряха по време на раждане, защото ресурсите бяха насочени другаде. „Имаше преразпределение на здравните системи, всичко отиваше към епидемията“, допълва Уенхам, която е пътувала в Западна Африка като изследовател по време на ебола кризата. „Нещата, които не бяха приоритети, се отлагаха. Това се отрази на смъртността сред родилките и на достъпа до контрацепция“. В САЩ вече има потресаващи статистики за това, в сравнение с другите богати държави. Чернокожите жени там е два пъти по-вероятно да загинат при раждане, отколкото белокожите.
За Уенхам най-потресаващата статистика от Сиера Лионе, една от най-засегнатите държави от ебола, е, че между 2013 и 2016 г., по време на епидемията, повече жени умират от усложнения при раждане, отколкото от самата инфекция. Но тази смъртност, наред с незабелязания труд по обгрижване, на който модерната икономика се крепи, привлича по-малко внимание от злободневните проблеми на епидемията. Тази смъртност се приема за даденост. В книгата си „Невидимите жени“ Каролин Криадо Перез отбелязва, че 29 милиона статии са публикувани в повече от 15 хиляди журнала по време на епидемиите от зика и ебола, но по-малко от 1 процент изследват влиянието им върху половете. Уенхам не е намерила никакви джендър анализи на избухването на коронавируса досега; тя, заедно с още двама автори мислят да запълнят празнината в тази област.
Свидетелствата, които имаме от ебола и зика трябва да определят сегашната ни реакция. И в богатите, и в бедните държави активистите очакват домашното насилие по време на карантина да се засили. Счита се, че стресът, консумацията на алкохол и финансовите затруднения провокират насилие, а ограничителните мерки по света ще увеличат и трите. Британската благотворителна организация за помощ на жени изрази в изявление притеснението си, че „социалната дистанция и изолацията ще бъдат използвани като инструмент за принудително и контролиращо поведение от страна на насилниците и ще затвори изходите към безопасност и подкрепа“.
Изследователите, включително цитираните тук, са възмутени, че тези открития не са стигнали до политиците, които все още подхождат към пандемията от джендър-неутрална позиция. Те се притесняват и че се пропускат възможности за събиране на качествени данни, които ще ни бъдат полезни за в бъдеще. Малко знаем, например, за това как вирусите като коронавирус се отразяват на бременни жени и следователно, съветите са противоречиви. Нито пък имаме достатъчно информация за да прогнозираме кога училищата трябва да отворят отново, според Сузана Харес, старши изследовател в Центъра по глобално развитие.
Не трябва да допускаме тази грешка отново. Колкото и да не ни се иска да си го представяме, бъдещите епидемии са неизбежни и трябва да устоим на изкушението да мислим за джендър проблемите като странични, като отклонение от истинската криза. Това, което правим сега ще се отрази на животите на милиони жени и момичета при следващи зарази.
Кризата, причинена от коронавируса ще бъде на глобално ниво и ще продължи дълго. Тя ще бъде както икономическа, така и здравна. Но от друга страна, тя отваря нови възможности. Това може да бъде първата зараза, в която джендър и половите различия могат да бъдат регистрирани и да влязат в полезрението на учени и политици. Твърде дълго политиците смятат, че грижата за децата и възрастните може да бъде поета от частни граждани, най-вече от жените, ефективно подпомагайки платената икономика. Пандемията трябва да ни припомни за реалните размери на това заблуждение.
Уенхам подкрепя спешното осигуряване на грижа за деца, икономическата подкрепа за малкия бизнес и финансовите помощи за семействата. Но тя не е обнадеждена, защото според нейния опит правителствата мислят твърде краткосрочно и реакционно. „Всичко, което се случи беше предвидено, нали?“, ми каза тя. „Като колективна академична група ние знаехме, че ще има зараза, която идва от Китай и показва как глобализацията разпространява болестта; знаехме, че тя ще парализира финансовите системи… и въпреки това когато кризата дойде, пак нямаше готови пари, нито правителствен план… Ние знаехме всичко това, но те не ни чуха. Защо сега да чуят какво имаме да им кажем за правата на жените?“
Превод: Катерина Клинк (оригиналната статия е публикувана в The Athlantic)
