В рубриката „Гласoвете на грижата“ споделяме профили на работнички и работници от различни сфери на грижовния сектор, които да ни разкажат за своя път, за трудностите и за промените, за които си мечтаят насред кризата на грижата в България днес. Днес представяме интервю с един от организаторите на протестите на младите специализанти от „Бъдеще в България”.
Как се казвате и с какво се занимавате?
Аз съм д-р Даниел Кипров – лекар, специализинат по обща медицина, тоест съм общопрактикуващ лекар. Остава ми половин година до завършване на специализацията, когато вече ще мога да бъда наричан специалист.
Какво Ви мотивира да започнете и останете в този сектор?
Първоначално имах едни идеалистични представи, че ще помагам на хората, ще им спасявам живота. Това е нещото, което първоначално ми активира интереса към професията, както и множеството сериали, които са давали в медийното пространство. В крайна сметка разбрах, че в медицината нещата изобщо не са така, както се представя във филмите. Tова, което ме задържа в професията е самият контакт с хората. Фактът, че обръщаш внимание на техните оплаквания, че осъществяваш някаква грижа. Наистина им помагаш да постигнат удовлетворение, достойнство, да имат по-добро качество на живот. Моментите, в които се потупваш по рамото и си казваш, че си свършил добра работа. Това те кара да продължаваш напред.
Какви проблеми срещате на работното място?
Самото претоварване. Има изключително много пациенти, невинаги може да се отдели качествено време за всеки пациент. Самото прегаряне много често взема своя връх и това те кара да бъдеш на предела на силите си цял ден. Нарушава ти ритъма на сън, на бодърстване и може да е изключително зле отразяващо се на психиката. Толкова много натоварване, а на всеки един трябва да опиташ да отделиш внимание, да дадеш от себе си. Даваш, даваш, но се изчерпваш в някакъв момент. Трябва да се опиташ да презаредиш максимално бързо за да можеш да си пълноценен на работата си.
Другото което е, че много пациенти идват не за да се възползват от твоята компетенция, която си формирал на база учене, опит и дълги години работа, а за да получат нещо конкретно. Сега има пандемия от хора, които бъркат достъпа до информация в интернет с истинска експертиза в дадена сфера. В медицината конкретно това може да бъде много вредно – за самия човек, както и хората около него. Много често здравето на околните може да зависи от твоето здраве. Особено когато става въпрос за инфекции и това какви решения вземаш за децата си.
Виждаме как хората дори почват да отричат едни от най-доказаните сфери в медицината, като например ваксинациите. Просто забравят колко живота са били спасени. Понеже вече не виждат последствията от тези страшни заболявания считат, че вече ги няма и не е нужно да се пазим. Но завръщания на тези заболявания е имало през годините и резултатите са били страшни.
Как решихте да се включите в протестите и Инициативния комитет на „Бъдеще в България”?
Когато започна тази протестна енергия веднага се присъединих и бях от организаторите от началото. Аз се включих в протестите на „Бъдеще в България” защото и сам съм страдал от абсолютно всички неуредици в системата. Още когато бях студент и бях виждал самото прегаряне на по-възрастните колеги, които нас ни обучавахa. Виждах как от преработването, от тежките съдби, на които стават свидетели всеки ден, до такава степен са станали апатични. Това ме разочароваше. Виждах, че здравеопазната система не е ефективна за самите пациенти, а и за лекарите. И дори им действа негативно на здравето.
Още тогава знаех, че нещо трябва да се промени. След като завърших го изпитах и на свой гръб, когато бях пробвал да търся развитие в желаната от мен специалност. Нямаше абсолютно никакво значение с какви успехи съм бил досега, че съм завършил с отлична диплома. Играеха роля само връзките.
Единствените места, които все пак бяха налични, бяха с такова условие, че се съгласяват да работиш там само и единствено чрез една законова вратичка. Ти се водиш нает от друго място и те уж служат само за обучаваща база. Но реално ти си там цял ден, вършиш цялата работа, която е необходима в отделението, но не взимаш никакви пари. Аз си бях дал сметка, че както и да го направя, няма как да успея да оцелявам. При положение, че не получавам никакво заплащане за работата си и то след шест дълги, тежки години на следване. Да изкарам още минимум четири без заплата – това беше живот, който не искам да си причиня.
„Сериозна опция беше да замина за Германия.”
Трябваше да търся други алтернативи. Сериозна опция беше да замина за Германия. Много близко бях, но в крайна сметка реших да остана в България. Това обаче означаваше, че трябваше тотално да променя посоката си за да успея да намеря как да остана. Отново, когато успях да намеря място поне за това, трябваше веднага да почна да работя на две места. Основната ми заплата не стигаше за да си покривам сметките. Откакто съм започнал работа, абсолютно винаги съм работил на две места. Редовно давах 24-часови дежурства, а някой път ми се е налагало и 30-часови дежурства дори. Уникално натоварване. Само колкото да излезеш да видиш слънцето един път и да си ден и нощ на работа.
Това е нещо, което се отразява по всякакви начини – физически, психически – и не е начин на живот, който трябва да е норма. Камо ли при изключително отговорна работа като нашата, където всяка грешка, било от преумора или не, може да е фатална. Аз самият като студент също съм работил като санитар, понеже такава позиция официално се позволява, но вършим работа като медицинска сестра, дори лекар, още от тогава. Почти всички колеги работим и по време на самото следване, за да придобием допълнителен опит.
Какво трябва да се случи, за да има положителна развитие в сектора?
Трябва да се издейства промяна, за да има устойчивост. Много колеги това не го търпят и отиват в някоя друга страна, както аз щях да направя. Всъщност дори в Сицилия биха получили много по-добри условия. Същевременно, нямаш време да си подобряваш знанията, защото трябва в свободното си време допълнително да четеш медицинска литература. Това как да стане като постоянно си на работа, или на едната или на другата? Някои хора са на три или четири работи, познавам много такива. Това няма как да доведе до добри резултати за когото и да е. Освен за едни конкретни хора, които се възползват и трупат доста сериозни дивиденти от това, че се експлоатират младите лекари.
А конкретно в моята специалност мисля, че трябва да има по-разширена възможност за общопрактикуващите лекари да назначават повече изследвания. Много често се налага за конкретни по-специфични изследвания да бъдат изпращани на един или втори специалист и малко се губи връзката. Трябва да има един по-широк поглед върху комплексното състояние на пациента, защото понякога има доста заболявания и само общопрактикуващия лекар има реален поглед да свързва нещата. Докато ако се осъществява грижа парче по парче, понякога се къса тази нишка и не се стига до максимално добър резултат. Също така, това наистина хората да идват и да вярват повече на своя общопрактикуващ лекар, като естествено си направят труда да научат повече за него.
„Трябва да има по-системна политика в държавата”
Трябва да има по-системна политика в държавата, да се стимулира развитието на младите колеги в сферата на общата медицина, защото сега е трудно. Има сравнително малко места за специализация, много често трябва да се търсят опции, където студентите работят на няколко места, защото базите, които се водят учебни, са ограничени на брой. Те трябва дори да плащат за да специализират в тази специалност, като изкарват пари от друго място, с които да плащат на първото и много подобни неуредици, които затрудняват целия път.
Освен това, трябва да има повече финансиране към извънболничната помощ, точно към общопрактикуващите лекари и на специалистите в амбулатория. Защото истинската медицина работи с превенция и профилактика, преди човек да развие в пълнота своето заболяване, когато ще е прекалено късно за да се ограничат последиците. Трябва да се действа преди това, да се попречи да се развие. Да съветват хората много повече по какъв начин да живеят за да държат здравето си в изправност колкото се може повече, а не да ограничават последици от неправилно поведение, което е продължавало години, защото е нямало кой да ги съветва и коригира.
Има ли нещо, което Ви се иска повече хора да знаят?
Иска ми се хората да не си мислят, че младите лекари са някакви деца, ученици или некомпентентни, все едно няма за какво да претендират. До огромна степен здравната система се крепи да се пълнят кадрови дупки на липсващите медицински сестри със студенти. Всъщност това са абсолютно пълноправни лекари, след изключително дълги години тежко обучение и редица стажове. Трябва да има по-системна политика в държавата, да се стимулира развитието на младите колеги в сферата на общата медицина.
Ние имаме доста опит и много знания, когато завършим и сме пълноправни лекари, съответно заслужаваме да имаме поне осигурено бъдеще, да можеш да се издържаш и потенциално да изградиш семейство. Ние завършваме и почваме работа на около 26 години. В сегашната система трябва да забравиш поне до 34-35 години за всичко друго, защото медицината поглъща тотално живота ти. Ние младите сме тези, които даваме всички смени по празници, нощни смени, дежурства и сме 24 часа там. Даваме изключително много от себе си. Очакваме поне едно справедливо отношение насреща.
