от Деляна Симеонова
Защо съм феминистка? В този момент повече си мисля по друг въпрос – защо съм феминистка, която има възможност да сподели с вас тук и сега, и то от голямо разстояние, през океана?
Защото съм от привилигирован вид – бяла, хетеросексуална, израснала в центъра на София, с университетско образование. Имам компютър да пиша, интернет, топла къща в зимния ден. Време мога да отделя за активистки каузи, не съм заплашена от последствия или насилие ако споделя мислите си. А в този момент, други сестри феминистки нямат възможност да пишат – от килията в Сливенския затвор, от бедната къща в ромския квартал, от шивашкото ишлеме в селото, от кухнята на Макдоналдс в Америка, от стаята в перифирен квартал на Амстердам, където са приковани в робство от трафикант, или от дом, в който мъжът им не им разрешава да имат собствени занимания. Не им е позволено да пишат. Ако пишат, може да им коства живота, тялото, здравето или работата. Нямат време да пишат, нямат компютър, или никой не ги е поканил да се включат във феминистките групи на Фейсбук, създадени от нас привилигированите жени. Колко трансджендър ромски жени участват в нашите феминистки групи? Затова, какво значение има защо аз съм феминистка – то не е трудно в моя привилегирован случай. И нищо не помага само по себе си на сестрите феминистки извън моята привилигирована класа.
Затова, подкрепям протеста на 26 ноември срещу насилието над жени, защото от някъде трябва да се започне, да се заяви, да се изкрещи. Досега не е имало такъв протест в България. В същото време, протестът ще издигне ли глас за положението на жените в Сливенския затвор, за физическото насилие, на което са подложени от надзиратели и полицейски инспектори, особено жените с психични заболявания, лесбийките и бисексуалните? Секс работничките от площад Македония в София, повечето роми, ще бъдат ли поканени на протеста и ще има ли дружелюбни и безопасни условия за участието им? От патриархалното насилие страдат всички, но някои много по-жестоко, несравнимо. Затова сега, докато протестът е все още в етап на подготовка, искам да отправя молба към организаторите: моля, създайте условия за участие и представяне на ромските жени, секс работничките, трансджендър жените, затворничките, шивачките, жените, които трудно намират работа или работят на три места, за да съберат една заплата.
Заглавно изображение: протест в Лондон на феминистката група Sisters Uncut за увеличение на държавното финансиране на услуги, подпомагащи жертвите на домашно усилие. На снимката: плакат в подкрепа на достъпа до услуги на мигрантки, преживели домашно насилие. Източник.
Този текст е част от серията на Левфем и dВЕРСИЯ във връзка с предстоящия протест на 26.11.2018 срещу насилието над жени. Можете да ни изпратите и своите текстове на levfembg(@)gmail.com, отговаряйки на един или повече от следните въпроси: Защо трябва да има протест на 26 ноември? / Защо си феминист/ка? / Как може феминизмът отново да стане кауза на лявото в България? По желание текстът може да бъде анонимен или подписан с псевдоним.
Четете още и исканията на Левфем преди протеста на 26 ноември и текста на Павел Янчев „Защо равенството между половете е борба и за по-добри публични пространства“.
