от Стефан Георгиев
Защо трябва да има протест на 26 ноември?
Защото вече не остана кой да защити необходимостта от справедливост и защото усещането за солидарност се топи по-бързо от първите снежни опити от последната седмица. И защото всъщност в България тези дни формите на солидарност се случват извън системата, те са спорадични и ситуативни. Защото когато партийно-политическият елит говори за солидарност, това говорене деградира до опортюнизъм, а често и до маска пред ламтежа за някой друг глас по време на избори. Защото справедливостта не е категория на политическо мислене и действие, а е разменна монета за трупане на дивиденти. И защото няма кой друг, освен хората на улицата, да изиска това да се промени.
Справедливостта е изпразнена от съдържание дума, а солидарността е превърната в клише в устите на един делегитимиращ себе си елит. Особено тази част от елита, битуваща с категорична претенция за своята лявост. Това за пореден път лъсна по време на парламентарните дебати за промени в Наказателния кодекс, отнасящи се до домашното насилие. И то не заради гласуваните промени, а заради демонстрацията на отношение, което не би следвало да може реално да се случи. Но се случи.
По време на тези т. нар. дебати, партийно-политическият елит на страната абдикира от своите формални заявки за хуманно отношение, особено когато става въпрос за анализ на болезнени социални процеси. И нещо повече – когато се обсъждат исканията за недвусмислени решения, гарантиращи категорични действия и защита на жертвите на домашно насилие. Но абдикацията се случи по различен начин в оста дясно-ляво.
Десният елит беше предвидим, по негов си начин, традиционно неадекватен в своя разказ за традиционните ценности и брака.
Левият елит обаче абдикира от лявото в своята същност. С говоренето си БСП показа, че все повече се превръща в едно „крехко цвете“, за което електоралното „поливане“ е едничка цел. „Изключително трудно се живее, когато си беден“, затова ключът към хармоничните семейни и интимни отношения са парите. Това заявява Александър Паунов, докато тече обсъждане на законовите промени. Рецептата на пишман-левия политик за превенция на насилието е недвусмислена биологическа закономерност: хидратираш с пари, за да те обичат.
Това е квинтесенция на неразбирането защо тези хора са във властта, и то с претенция за лява позиция. Изказването показва безкрайната липса на адекватна човешка чувствителност, по отношение на предмета на дебат и каквито и да е изградени или възпитани сензори за социалната реалност. Начинът на говорене и аргументация, разсъжденията, изводите, полу-шеговитият тон, всичко това крещи колко не на място са тези хора. А цялостните измерения на проблема идват при осмислянето, че „солидарността“ и „справедливостта“ се разказват като основни морални и ценностни категории, от същите тези хора, където те са защитниците, в полза на уязвимите социални групи у нас.
Властта реши да профанизира дебата за домашното насилие. „Профанизира“ мисля, че е точната дума, но „реши“ някак не е подходящата, защото вярвам, че тази власт не го е сторила съзнателно. Тя просто показа, че не притежава социалната чувствителност, за да може да идентифицира, анализира, и следователно, да припознае проблема с домашното насилие като обществено значим.
Ето защо единственият ход е категоричната реакция на хората, които все още могат да крещят, дори и този вик да бъде потопен в тишината и безвремието на лаконичния празен делник, в който всички усещаме, че нещо не е наред. Все пак категоричната реакция на хората е протест. А протестът е в понеделник. Може би „поне“ този „делник“ няма да е празен и лаконичен. Всъщност се очертава хубав ден.
Заглавно изображение: плакат от протест срещу полово базираното насилие в София.
Този текст е част от серията на Левфем и dВЕРСИЯ във връзка с днешния протест срещу насилието над жени. Зададохме следните въпроси, в отговор на които получихме множество текстове през последните седмици: Защо трябва да има протест на 26 ноември? / Защо си феминист/ка? / Как може феминизмът отново да стане кауза на лявото в България?
Четете още и „Мъже в българския парламент застават зад насилието над жени“, както и текста с исканията ни преди протеста.
