Превод: Никола Ненков, поет и активист
Редакция: Неда Вълчева, театрален майстор, продуцент и драг артист
Стихотворение
Франк О’Хара (1926-1966)
Разтворимо кафе с леко вкисната сметана
в него и обаждане до отвъдното,
което не изглежда сякаш наближава.
“О тате, искам да пиянствам с дни”
от поезията на нов приятел,
живота ми несигурно крепен във зрящите
ръце на други хора, техните и мои невъзможности.
Това ли е любов, сега когато първата любов
най-накрая загина, в която невъзможности нямаше?
Да пия кола с теб
Франк О’Хара (1926-1966)
е по-забавно от това да съм в Сан Себастиан, Ирун, Андай, Биариц, Байон
или да ми се повдига по Травесера де Гра̀сия в Барселона
отчасти защото в оранжевата си риза приличаш на по-добър по-щастлив Св. Себастиан
отчасти заради любовта ми към теб, отчасти заради любовта ти към киселото мляко
отчасти заради искрящо оранжевите лалета около брезите
отчасти заради потайността с която се усмихваме пред хората и статуите
трудно ми е да повярвам когато сме заедно че може да има нещо толкова неподвижно
и сериозно и неприятно окончателно колкото статуите когато точно пред тях
в топлата светлина на Ню Йорк в 4 часа следобяд се люлеем напред-назад
един между друг като дърво което диша през зрелищата си
и всички портрети като че ли нямат лица в тях, само боя
чудиш се изведнъж защо някой изобщо ги е направил
гледам
те и по-скоро бих гледал теб отколкото всичките портрети на света
освен може би понякога “Полския конник” но така и така той е във Фрик
където слава богу не си ходил още та можем да отидем заедно за пръв път
и факта че се движиш толкова красиво горе-долу покрива футуризма
така както като съм вкъщи никога не си мисля за “Гола жена слиза по стълбите” или
на репетиция за някоя картина на Леонардо или Микеланджело която преди ме е изумявала
и спасява ли ги импресионистите всичкото им проучване
ако никога не са успели да накарат правилния човек да застане до дървото докато слънцето потъва
и също така като Марино Марини когато не е избрал конника толкова внимателно
колкото коня
изглежда сякаш всичките са били лишени от някакво прекрасно преживяване
което аз отказвам да похабя и затова ти разказвам за него
