Манифест на секс работниците от Първата национална конференция на секс работниците в Индия
14-16 ноември 1997 г., Калкута
Превод: Ивана Добрикова
Изглежда, че нов призрак броди из обществото. Или може би тези призрачни същества, които от векове са били изтласкани в сенките, придобиват човешки облик – и това предизвиква вълна от страх. Движението на сексуалните работници през последните няколко години ни изправя пред фундаментални въпроси, касаещи социалните структури, сексуалността, моралните добродетели и пороци. Смятаме, че една от най-важните задачи, с които се занимава нашето движение, е търсенето на отговори на тези въпроси и повдигането на нови такива.
Какво представлява движението на секс работниците?
Изградихме общност, участвайки в качеството си на здравни работници, „обучители на колеги“ в проект за контрол на ХИВ/СПИН, който се провежда в Сонагачи от 1992 г. насам. Проектът ни предостави нужното пространство, спомагащо за изграждане на мрежа на взаимна подкрепа и благоприятстващо съвместната рефлексия и започване на колективни действия сред нас, сексуалните работници. В самото начало на проекта в Сонагачи, ние, сексуалните работници, подпомогнати от съпричастността на неговите организатори, колективно осъзнахме, че за да постигнем целите си за осъществяване на контрол на предаването на ХИВ и други венерически болести, е от решаващо значение преди всичко да бъдем разглеждани като пълноценни личности с емоционални и материални нужди, живеещи в конкретен и специфичен социален, политически и идеологически контекст, от своя страна определящ качеството на нашия живот и нашето здраве – а не да бъдем редуцирани до своите сексуални прояви.
Например, докато насърчавахме използването на презервативи, осъзнахме, че за да променим сексуалното поведение на секс работниците, не е достатъчно да ги просвещаваме за рисковете от секс без предпазни средства или дори да улесним техните умения за общуване и договаряне. Как една секс работничка, която изобщо не цени себе си, ще си обърне внимание да предприеме стъпки, за да защити здравето и живота си? Дори когато е напълно наясно с необходимостта от използване на презервативи за предотвратяване на предаването на болести, възможно е отделната сексуална работничка да бъде принудена да излага на риск здравето си от страх да не загуби клиентите си, имайки предвид конкуренцията на други сексуални работнички в района – освен ако няма гаранция, че всички сексуални работници ще започнат да използват презервативи при всеки сексуален акт. Някои секс работници може дори да не са в състояние да преговарят условията за по-безопасен секс с клиент, тъй като може да са твърде строго контролирани от сутеньорки или сутеньори експлоататори. Ако секс работничката гладува, защото няма достатъчно клиенти или защото по-голямата част от доходите ѝ отиват за наем или за плащане на подкупи и проценти на сутеньорки, местни посредници или полицията, в състояние ли е тя наистина да откаже клиент, дори той да не иска да използва презервативи?
А какво да кажем за клиента? Има ли вероятност мъжът да е склонен да научи нещо от жена, особено от необразована „пропаднала“ жена? Не е ли за него посещението на проститутка по презумпция поемане на известна доза риск и безотговорно държание? В какъв случай отговорността и безопасността не противоречат ли напълно на неговото отношение към връзката му с проститутката? Не представлява ли презервативът ненужна пречка по пътя му към „пълното“ удоволствие?
В повечето случаи клиентът е беден мъж, без имущество. Доколко той е в състояние да цени собствения си живот или да обръща внимание на здравето си?
А защо секс работничката, която е готова да използва презерватив с клиента си, никога не би правила защитен секс с любовника или съпруга си? Що за деликатен баланс между търговската сделка и любовта, между предпазливостта и доверието, безопасността и интимността поражда такъв тип поведение? По какъв начин идеологиите на любовта, семейството, майчинството оказват влияние на всяко наше сексуално проявление?
И така, обсъждайки такъв привидно несложен въпрос – дали една секс работничка може да отстоява правата си за безопасен секс, ние осъзнахме, че въпросът съвсем не е толкова прост. Сексуалността, битието и движението на секс работниците са неразривно свързани със социалната структура, в която живеем, и доминиращата идеология, формираща ценностите ни.
Подобно на много други професии, сексуалната работа също е професия и вероятно е една от „най-старите“ професии в света, тъй като задоволява основно социално търсене. Но терминът „проститутка“ рядко се използва за обозначаване на професионална група, която се препитава чрез предоставяне на сексуални услуги, а по-скоро служи като описателен термин на една хомогенизирана категория, обикновено съставена от жени, представляваща заплаха за общественото здраве, сексуалния морал, социалната стабилност и ред. В тези дискурсивни граници ние систематично ставаме обект на морализаторските подбуди на доминиращите социални класи, най-често в рамките на операции за прочистване и дезинфекция – в материален и символичен план. Ако и когато фигурираме в дневния ред на политиката или развитието, ние сме въвлечени в дискурсивни практики и практически проекти, които имат за цел да ни спасяват, рехабилитират, образоват, дисциплинират, да ни контролират или да ни пазят. Неправителствените организации се стремят да ни спасяват в „безопасни“ домове, организациите за развитие ни „рехабилитират“, поощрявайки участието ни в дейности, осигуряващи твърде оскъден доход, а полицията редовно щурмува нашите квартали в името на контрола върху „неморалния“ трафик на хора. Дори когато сме представяни една идея по-малко негативно или дори ни се симпатизира в рамките на доминиращите дискурси, ние оставаме обект на заклеймяване и маргинализация. Като безпомощни и малтретирани жертви, лишени от ресурси, ние сме съжалявани. Или сме представяни като самопожертвователни и обгрижващи второстепенни герои в популярната литература и кино, готови във всеки един момент да се откажат от трудно спечелените си доходи, от клиентите си, от „греховните“ си постъпки и накрая дори от живота си, за да осигурят благополучието на главния герой или на обществото, което той символизира. И в двата случая ние не сме легитимни граждани или работници и биваме изтласкани в периферията на обществото.
Потисничеството, което може да бъде упражнено върху сексуалните работници, никога не може да бъде извършено срещу обикновения работник. Оправданието е, че сексуалната работа не е истинска работа – тя е морално грешна. Тъй като естеството на проституцията е забулено от догмите на сексуалния морал и обществения ред, за разлика от други професии няма легитимност или възможност за преосмисляне на исканията и нуждите на работещите в секс индустрията.
Хората, които се интересуват от нашето благоденствие, а много от тях са истински загрижени, често мислят само как да ни рехабилитират или изобщо да премахнат проституцията. Въпреки това, ние знаем, че в действителност е невъзможно да се „рехабилитира“ сексуален работник, защото обществото никога не позволява да се заличи неговата идентичност на такъв. Възможна ли е рехабилитацията и въобще желателна ли е?
В страна, в която безработицата е в чудовищни размери, откъде тази подбуда да се преселят милиони жени и мъже, които вече са ангажирани в доходоносна дейност, които издържат и себе си, и семействата си? Ако на други работници, упражняващи подобни експлоататорски професии, им е позволено да работят за подобряване на условията си на труд в структурите на професиите си, защо на секс работниците да не им се разреши да продължат да практикуват професията си и да изискват по-добри условия на живот и работа?
Каква е историята на сексуалния морал?
Подобно на другите човешки влечения и желания, сексуалността и сексуалната потребност са фундаментално важни и необходими за човешката същност. Етичните и политическите идеи за сексуалността и сексуалните практики са социално обусловени и исторически и контекстуално специфични. В обществото, каквото го познаваме днес, идеологиите за сексуалността са дълбоко вкоренени в структурите на патриархата и в до голяма степен мизогинистичните нрави. Държавата и социалните структури приемат само ограничени и тесногръди аспекти на нашата сексуалност. Удоволствието, щастието, утехата и интимността често намират израз чрез сексуалността. От една страна, ние разказваме истории за тях в нашата литература и изкуство. Но от друга страна, обществените ни норми и правила позволяват сексуално изразяване само между мъже и жени, само в рамките на брачните отношения и в институцията на семейството.
Защо сме ограничили сексуалността в такива тесни рамки, пренебрегвайки многобройните ѝ други изрази, преживявания и проявления?
Много от нас, работещите в секс индустрията, са майки – децата ни са много ценни за нас. Според социалните стандарти тези деца са незаконни – „копелета“. Но поне са си наши, а не са просто инструменти за поддържане на собствеността на някой мъж или средство за продължение на рода му.
Частната собственост и поддържането на патриархата налагат контрол върху възпроизводството на жените. Тъй като границите на собствеността се поддържат чрез законни наследници, а само сексуалните контакти между мъжете и жените носят потенциал за създаване на потомство, капиталистическият патриархат позволява само такива връзки. Сексът се разглежда предимно, почти само като инструмент за възпроизводство, като се отричат всички присъщи му аспекти на удоволствието и желанието. Привилегировайки хетеросексуалността, хомосексуалността не само се отрича, но и се смята за нежелана, неестествена и девиантна. По този начин сексът и сексуалността не получават никаква социална санкция извън репродуктивния си компонент.
Това означава ли да не ценим майчинството? Само защото професията ни или социалното ни положение не позволява легитимно родителство, нима претендираме, че майчинството и раждането на деца е ненужно или маловажно за жените? Това не е така. Ние смятаме, че всяка жена има право да ражда деца, ако желае това. Но също така смятаме, че чрез опитите да се утвърди майчинството като единствена и основна задача на жената патриархалните структури контролират репродуктивните функции на жените и ограничават техните социална и сексуална автономия. Много от нас, работещите в секс индустрията, са майки – децата ни са много ценни за нас. Според социалните стандарти тези деца са незаконни – „копелета“. Но поне са си наши, а не са просто инструменти за поддържане на собствеността на някой мъж или средство за продължение на рода му. Въпреки това ние също не сме освободени от идеологиите на обществото, в което живеем. Много от нас страдат постоянно поради невъзможността на желанието да създадат семейство, да имат дом и заедност.
Могат ли мъжете и жените да претендират за сексуалност поравно?
Обществените норми, касаещи секса и сексуалността не се прилагат еднакво за мъжете и жените. Ако сексуалните нужди изобщо се признават отвъд създаването на потомство, това се отнася само за мъжете. Дори и да има някои разлики в различните общности и определени нрави да са се променили на някои места в името на модерността, то мъжете са тези, възползващи се от правото си да бъдат полигамни и да имат многобройни сексуални партньори. От жените винаги се очаква да бъдат верни на един-единствен мъж. Освен библейските забрани, социалните практики силно ограничават изразяването на женската сексуалност. Веднага щом момичето достигне пубертета, поведението ѝ се контролира и следи строго, за да не провокира похотта на мъжете. В името на „благоприличието“ и „традицията“ на учителката е забранено да носи дрехи по свой избор в университета. При избора на булка за сина, мъжете в семейството внимателно преглеждат физическите качества на потенциалната булка. Порнографски репрезентации на жените задоволяват воайорските удоволствия на милиони мъже. От крема за бръснене до приспособленията за баня, продукти се продават като привличат мъжете чрез реклами, изобразяващи жените като сексуални обекти.
В тази политическа икономия на сексуалността няма място за изразяване на собствената сексуалност на жените, на техните желания. Те трябва да прикриват телата си от мъжете и в същото време да се разголват за мъжкото задоволяване. Дори когато на жените се предостави известна степен на субектност чрез представянето им като потребители в търговските медии, тогава ролята им се определя от способността им да купуват и се направлява от капиталистическите и патриархалните структури.
Нашето движение против мъжете ли е?
Нашето движение определено е против патриархата, но не е против всички отделни мъже. Всъщност, освен сутеньорките и съдържателките на публични домове, почти всички хора, които печелят от секс търговията, са мъже. Но по-важното е, че отношението им към жените и проституцията e продукт на вездесъщи патриархални ценности. Те обикновено считат жените за слаби, зависими, неморални или ирационални – така че трябва да бъдат направлявани и дисциплинирани. Формирани от патриархалните джендър идеологии, както мъжете, така и жените като цяло одобряват контрола върху търговията със сексуални услуги и потискането на сексуалните работници като необходимост за поддържането на социалния ред. Господството на този морален дискурс е толкова силно, че и ние, проституиращите, сме склонни да мислим за себе си като за морално покварени и безсрамни. Мъжете, които идват при нас като клиенти, са жертви на същата идеология. Понякога посягането към забраненото допринася за тяхната възбуда, понякога води до перверзии, но почти винаги ги отвращава от самите тях. Никога не позволява съзнателен и необременен сексуален обмен.
Важно е да запомним, че няма единна категория „мъже“. Мъжете, както и жените, се различават по своята класа, каста, раса и други социални отношения. За много мъже придържането към доминиращата сексуална норма е не само неприложимо, но и нереално. Младите мъже, които търсят сексуално посвещение, женените мъже, които жадуват за компанията на „други“ жени, работниците мигранти, разделени от съпругите си, опитващи се да намерят топлота и интимност в квартала на червените фенери – те не могат всички да бъдат заклеймени като порочни и извратени. Това би означавало да се отхвърли цялата история на човешкото преследване на желание, интимност и нужда. Подобно отхвърляне създава нуждата от задоволяване на пренебрегнатите импулси, която макар и да е споделена както от мъжете, така и от жените, в крайна сметка тежи повече на жените. Сексуалността – която може да бъде в основата на равноправните, здравословни отношения между мъжете и жените, между хората, бива превърната в източник на допълнителни неравенства и строг контрол. Ето на какво се противопоставяме.
До всяка фабрика, до пунктовете за проверка на камиони, до всеки пазар винаги е имало зони на червените фенери. Същата система от производствени отношения и логика на постигане на най-голяма печалба, която прогонва хората от домовете им в селата към големите градовете, превръща жените в секс работници за тези мъже.
Плачевно е, че тази патриархална идеология е толкова дълбоко вкоренена, а интересът на мъжете като група е толкова силно застъпен в нея, че въпросът за благото на жените почти никога не бива засегнат в основните политически или социални движения. Мъжете работници, които се организират срещу експлоатацията, рядко се занимават с въпросите на потисничеството над жените, да не говорим за потисничеството на сексуалните работнички. Вместо интересите на жените, тези радикални мъже също като всички останали защитават идеологиите на семейството и патриархата.
Против институцията на семейството ли сме?
Общественото мнение разглежда секс работничките, и всъщност всички жени с извънбрачни връзки, като заплаха за институцията на семейството. Твърди се, че, подмамени от нас, мъжете се отклоняват от правия път и така разрушават семействата си. Всички институции – от религиозните до образователните – повтарят това и поддържат жив този страх от нас. Жените и мъжете също са жертви на тази повсеместна мизогиния.
Бихме искали да заявим категорично, че движението на сексуалните работници не е против институцията на семейството. Това, което оспорваме, е неравенството и потисничеството в рамките на доминиращите представи за „идеалното“ семейство, които подкрепят и оправдават неравномерното разпределение на властта и ресурсите в пределите на семейните структури. Целта на нашето движение е осъществяването на една наистина хуманитарна, справедлива и равноправна семейна система, която може би все още не съществува.
Подобно на другите социални институции, семейството е част от материалните и идеологически структури на държавата и обществото. Основата на нормативния семеен идеал е създаването на потомство чрез законни наследници и, следователно, сексуална моногамия. В исторически план, структурите на семейството в действителност са претърпели множество изменения. В нашата страна разширените семейства, включващи много роднини, все повече се заместват от нуклеарни семейства като норма. Всъщност в обществата по света хората живеят по много различни начини, в разни социални и културни контексти – тези начини много често се отклоняват от нормата, но все още не са признати като идеал от доминиращите дискурси.
Бихме искали да заявим категорично, че движението на сексуалните работници не е против институцията на семейството. Това, което оспорваме, е неравенството и потисничеството в рамките на доминиращите представи за „идеалното“ семейство, които подкрепят и оправдават неравномерното разпределение на властта и ресурсите в пределите на семейните структури.
Ако двама души се обичат, искат да бъдат заедно, искат да отглеждат деца заедно, то това може да бъде началото на една щастлива, егалитарна и демократична уговорка. Но наистина ли се случва така на практика между двойките, които познаваме? Нима не се сещаме за много, много семейства, чиито членове не се обичат и чиито отношения се основават на неравенство и потисничество? Не живеят ли много законни съпруги на практика като сексуални робини в замяна на храна и подслон? В повечето случаи жените нямат властта или средствата да се откажат от такива бракове и семейства. Понякога и мъжете, и жените остават в капана на празните отношения поради социалния натиск. Желателна ли е тази ситуация? Дали е здравословна?
Курвата и Девата – разделяй и владей
В рамките на потисническата семейна идеология именно женската сексуалност се определя като основна заплаха за съпружеското добруване. Жените са настройвани една срещу друга – съпругата срещу проститутката, целомъдрената срещу неморалната – и двете винаги представени като борещи се за вниманието и лъстта на мъжете. Целомъдрената съпруга няма право на сексуални желания, нейните функции се свеждат единствено до майчинството и домакинството. В другия край на спектъра е „падналата“ жена – секс машина, необременявана от домашни задължения или „женски“ емоции. A самата жена се оценява въз основа на нейното старание и способност да контролира и прикрива своята сексуалност. Момичето от махалата, което се гизди малко повече, не може да бъде добро, моделите и актрисите са морално покварени. Във всички случаи женската сексуалност се контролира и направлява от патриархата, за да се поддържа съществуващата политическа икономия на сексуалността и да се запазят интересите на мъжете. На мъжа му се полагат послушната съпруга-домакиня, майката на неговите деца, и проститутката, която поддържа най-смелите му сексуални фантазии. Сексуалните нужди на жените не само не се смятат за достатъчно важни, но в повечето случаи тяхното съществуване изобщо се отрича или изтрива.
Вероятно никой, освен проститутката, не съзнава напълно колко безкрайни са самотата, отчуждението, желанието и копнежът за близост, които водят мъжете при нас. Сексуалната нужда на тези мъже се простира отвъд границите на един прост механичен акт, не е моментно задоволяване на „низки“ инстинкти. Освен самия сексуалния акт, ние предоставяме доста широк спектър от сексуално удоволствие – интимност, близост и човешко общуване – и не получаваме никакво обществено признание за това. Поне мъжете могат да дойдат при нас, за да задоволят своите сексуални нужди – макар и проституцията да се разглежда като неприлична или срамна. Жените почти нямат такава възможност. Съществуването на женската сексуалност е напълно отричано. Единствената възможност, с която те разполагат, е да станат проститутки в секс индустрията.
Защо жените започват да проституират?
Жените започват да проституират по същата причина, поради която започват да практикуват всяка друга възможност за препитание. Нашите истории не се различават особено от тези на работник от Бихар, който води рикша в Калкута, или работник от Калкута, който работи на половин работен ден във фабрика в Мумбай. Някои от нас биват продадени на публичните домове. След няколко години, като се изплатим на сутеньорката, която ни е купила, придобиваме известна степен на независимост в секс индустрията. Една част от нас избират да останат в този сектор, след като са минали през много премеждия в живота – често неволно, без да си дават напълно сметка за всички последици от проституцията.
Но колко често повечето от нас, жените, имат възможност да избират в рамките на семейството си или извън него? Дали се превръщаме в домашни слугини доброволно? Имаме ли избор за това за кого да се омъжим и кога? Изборът рядко е истински за жените, особено за бедните.
Защо в крайна сметка избираме да останем в сектора на проституцията? Все пак това е много трудна професия. Физическото натоварване, свързано с предоставянето на сексуални услуги за множество клиенти в рамките на един работен ден, е не по-малко интензивно от работата на полето или във фабриките. Това определено не е забавление и развлечение. Освен това съществуват професионални рискове – като нежелана бременност, болезнени аборти, риск от болести, предавани по полов път. В почти всички квартали на червените фенери жилищата и санитарните съоръжения са в ужасно състояние, местата са пренаселени, повечето сексуални работници са доста бедни, а и освен това има полицейски тормоз и случаи на насилие от страна на местни бандити. Също така, към състоянието на лишения и страдания трябва да се прибавят и стигматизацията и маргинализацията – социалното обвинение, че сме „грешни“, че сме майки на незаконни деца, че често ставаме обект на разочарованието и гнева на тези деца.
Подкрепяме ли „свободния секс“?
Това, за което се застъпваме и което желаем, е независим, демократичен, непринудителен, взаимно приятен и безопасен секс. В някакъв смисъл „свободният секс“ изглежда предполага безотговорност и липса на загриженост за благополучието на другите, а ние не се стремим към това. Свободата на словото, свободата на изразяване и на политика сами по себе си идват със задължението и нуждата да признаваме и да се съобразяваме със свободата на другите. Свободата на сексуалността също трябва да бъде придружена от отговорност и зачитане на нуждите и желанията на другите. Ние искаме свободата да търсим и да формираме здравословни, зрели отношение и практики за секса и сексуалността – без непристойност и вулгарност.
Все още не знаем какво ще представлява тази автономна сексуалност на практика – засега не разполагаме с пълната картина. Ние сме работещи хора, а не гадатели или пророци. Когато за първи път в историята работниците агитираха за класово равенство и свобода от капиталистическата експлоатация, когато чернокожите протестираха срещу бялата хегемония, когато феминистките се бориха против подчинението на жените, те също не знаеха със сигурност как точно ще изглежда новата система, към която са се устремили. Няма прецизен модел на „идеалното“ бъдеще – той може да се появи и оформи само в движение.
Всичко, което можем да кажем, е, че в представите ни за автономна сексуалност мъжете и жените ще имат равни правомощия, ще участват по равно, ще имат право да кажат „да“ или „не“ и няма да има място за вина или потисничество.
Днес не живеем в идеален социален свят. Не знаем кога и дали изобщо някога един идеален социален ред ще просъществува. В един такъв съвсем не идеален свят като нашия, след като приемаме спокойно неморалността на търговските сделки, касаещи прехранването или здравеопазването, защо сексът за пари е така заклеймяван като неетичен и неприемлив? Може би в идеалния свят няма да има нужда от такива сделки – може би материалните, емоционалните, интелектуалните и сексуалните нужди на всички ще бъдат задоволени по справедлив начин и хората ще са доволни и щастливи. Ние не знаем. Всичко, което можем да направим сега, е да изследваме настоящите неравенства и несправедливости, да поставяме под въпрос догмите в основата им, да се противопоставяме, да ги оспорваме и променяме.
Накъде върви нашето движение?
Процесът на борба, който ние, членовете на Комитета Махила Самануая, водим
в момента, едва сега започва. Смятаме, че нашето движение има две основни насоки. Първият е да се обсъждат, дефинират и преосмислят множество въпроси, поставящи на дневен ред темите за социалния пол, бедността, сексуалността, които се появяват в процеса на самата борба. Опитът ни показва, че за да се постигнат и най-незначителните успехи за една маргинализирана група, става наложително да се преосмисли материалния и символичен ред, който не само диктува доминиращите дискурси за нас, но и, което е може би по-важно, исторически обуславя начина, по който възприемаме работата си вътре в секс индустрията. Този дълъг и сложен процес ще трябва да продължи.
Второ, спешно и последователно трябва да се противопоставим и да се съпротивляваме на ежедневното потисничество, което се упражнява върху нас вследствие на влиянието на доминиращите идеологии. Ние трябва да се стремим да подобрим условията на работа и материалния аспект на живота си, а това може да се случи чрез всеобщите ни усилия, ние, работещите в сферата на сексуалните услуги, да придобием контрол над самата секс индустрия. Започнахме този процес – днес в много квартали на червените фенери в мегаполисите, градовете и селата ние започнахме да организираме свои собствени форуми за изграждане на солидарност и колективно ядро сред по-голямата общност от проституиращи, формиране на положителна идентичност за секс работниците и очертаване на пространство за действие и изява за нас от самите нас.
Мъжете секс работници също са с нас
Комитетът Дурбар Махила Самануая първоначално е създаден от жени, секс работнички от Сонагачи и съседните квартали на червени фенери – и е създаден за жени секс работнички. Въпреки това, в рамките на две години от основаването ни, мъже сексуални работници се присъединиха към нас по собствена инициатива. Тези мъже предоставят сексуални услуги предимно за хомосексуални мъже. Тъй като нашето общество е силно хомофобско, и всъщност проникващият сексуален акт дори между пълнолетни мъже по взаимно съгласие все още може да бъде законно наказан, материалното и идеологическото положение на мъжете секс работници е още по-несигурно. Ето защо ние ги приехме сред нас като другари по съдба и твърдо вярваме, че тяхното участие ще направи движението на сексуалните работници още по-гръмогласно и обединено.
Нашата борба продължава – тя трябва да продължи. Ние вярваме, че въпросите за сексуалността, които повдигаме, са от значение не само за нас, сексуалните работници, но и за всеки мъж и жена, които поставят под съмнение безпрекословното подчинение – в обществото като цяло и в самите тях. Това движение е за всички, които се стремят към равнопоставеност, справедливост, егалитарност, свобода от потисничеството и най-вече към един щастлив социален свят. Сексуалността, както и класата, полът ни правят в крайна сметка това, което сме. Отричането на значението на сексуалността означава примирение с едно непълноценно съществуване. Сексуалното неравенство и контрола върху сексуалността пораждат и затвърждават и много други неравенства и процеси на експлоатация. Ние сме изправени пред възможността да изкореним всички тези несправедливости чрез нашето движение. Ние трябва да спечелим тази битка, а също и войната – за едно справедливо за социалните полове, социално равноправно и емоционално удовлетворяващо, интелектуално стимулиращо и вълнуващо бъдеще за мъжете, жените и децата.
Превод от английски. Оригиналният текст е достъпен на този линк.
Още по темата:
