Обединява ни разбирането, че потисничества като расизъм, хомофобия и сексизъм са градивен елемент на капиталистическите процеси на класово разслоение , които озверяват обществото и водят до човеконенавистни ежедневни поведения и институционални политики.
ЛевФем се старае да разбере условията, които правят възможно пораждането и възпроизвеждането на тази нехуманна логика и променящите се нейни ежедневни и институционални форми в исторически и политико-икономически план. Ние целим да анализираме, противодействаме на и променим потисническите условия, при които работим и при които посрещаме насъщните си нужди като храна, подслон и здраве, но също така и емоционалните ни, творчески и интелектуални потребности.
Бихме искали ЛевФем да бъде припозната и като трибуна, и като сигурно пространство за потиснатите и маргинализираните, през които изграждаме условия за солидарност, но солидарност, чиято база е класова. В този смисъл, ние не сме привърженици на феминизма, който разглежда „жената“ или „куиър човека“ като освободени от йерархични социални позиции и поддържа биологични разбирания за пола. ЛевФем застава зад работничките, бедните, босите, мигрантите, безработните и всички онези, които са принудени да продават телата и умовете си за жълти стотинки и които едвам свързват двата края.
Една от целите на ЛевФем, група с подчертано социалистически идеали, е да осмислим критически миналото на социалистическото движение от зараждането му през експериментите с държавния социализъм достигнали в България през периода 1944-1989 г. Ние възнамеряваме да направим това като отдадем заслуженото на политиките и практиките по време на държавния социализъм, които несъмнено допринасят за нов тип равнопоставеност между половете и социализиране на институции за подпомагане на бедните. Едновременно с това, ние не целим да премълчим критиката към много от тези практики, които възпроизвеждат съществуващи и пораждат нови йерархии и неравенства.
За нас, като лява феминистка група, тази критическа оценка на социалистическото минало в България и извън страната ни е важна и ни дава възможността да говорим за „социалистически потенциал“, в разрез с дясно-икономическото разбирания, които определят индивида единствено като ресурс и потенциален източник на печалба. Подобен критически поглед полага здрави основи за социализирането на средствата за нашето възпроизводство, социалната мобилност и равенство.