от Дима
Защо си феминистка?
Защото още в детска възраст разбрах какво е мъжки полов член. Не като дума, а като усещане. Защото тогава и за първи път разбрах как мирише спермата.
Защото преди да навърша десет редовно тичах по стълбите, когато видех съседа, от когото мама ми казваше да бягам. Защото когато бях дете, в трамвая редовно ме опипваха възрастни мъже. Защото в училище редовно ме биеха момчетата. Защото си спомням яростното лице на майка ми след поредния побой над мен. Защото това изражение бе единственото, което тя успя да направи пред увещанията на учителя по физическо, че така малките момчета изразяват, че са влюбени. Защото така разбрах, че любовта е насилие. Защото в пети клас си разбих челото. Бягах от тълпа момчета, които ме опипваха. Защото нито един учител или възпитател не им каза, че това е насилие и че насилието е недопустимо. Защото тогава разбрах, че интимността е насилие. Защото, когато бях на 14, майка ме събуди в три през нощта. Викаха ни в районното, защото приятелката, с която излизахме предната вечер, била намерена изнасилена и захвърлена в храстите. Защото когато я видях в районното, тя плачеше. Защото когато бях в късния си пубертет, приятелят на моя приятелка ме изнасили. Защото тя не ми повярва, а ми каза, че виновната съм аз. Защото той беше най-якият в тази компания и защото си мислих, че дори и да кажа нещо, то това не би струвало нищо. Защото и сега най-яките са обикновено най-големите насилници. Защото в гимназията най-добрият ми приятел бе постоянно унижаван, защото не беше „достатъчно мъж“. Защото го беше страх да каже, че е гей. Защото при първия ми брак два пъти се озовавах със синки по ръцете от силно разтърсване. Защото ме беше страх да се обадя в полицията. Защото в професията ми мъжете са най-гръмогласни, пък често нищо не казват. Защото въпреки че често разчитат на труда на жените, са по-видими от нас, което подобрява единствено тяхното социално и материално положение. Защото ме уволниха от работа в момента, в който разбраха, че съм бременна. Защото си замълчах, а знаех, че не трябва. Защото тогава ми оставаха седем месеца до термин и защото това означаваше, че няма да получавам никакви пари, докато родя. Защото като отидех на женска консултация, лекарят си прибираше парите в левия джоб на зелената си престилка. Защото тези пари не отиваха солидарно за някоя друга жена, а отиваха за забогатяването на един-единствен индивид. Защото ни лъжат, че има демографска криза в България, а то няма. Има криза в здравеопазването. Има криза в осигурителната ни система. В криза сме, защото забогатяването на частни лица се толерира за сметка на всички нас. И защото лъжите, че има демографска криза, се стоварват на жените. Защото върху тях пада цялата отговорност за отглеждането на деца. Защото искат да пипнат парите ни за майчинство. Защото работодателите са мизантропи, които водят война срещу женския труд и правото ни да се възпроизвеждаме спокойно. Защото ме е страх, че точно като майка ми няма да мога да се пенсионирам и ще трябва да помагам финансово на дъщеря си. Защото тези неща не са се случвали само на мен.
Феминистка съм и съм лява, защото това е единственият начин на борба, който може да пребори изписаното горе в неговата цялост. Защото този начин на борба ни предоставя уникалната възможност да разпознаваме структурите, които произвеждат насилието, на което сме подложени ежедневно – както преките физически удари, така и произведените условия, в които жените получават по-ниски заплати от тези на мъжете и са натоварени с роли, отредени като „женски“. Защото феминизмът, който поставя под въпрос позицията на жената в трудовите процеси, както нейното включване, така и нейното изключване от тях, наложената ѝ позиция да се справя с домакинската работа, наложените ѝ биологични задължения, е политическата възможност пред нас, която ни дава уникалния шанс да се мобилизираме срещу многобройните и натрупващи се неравенства.
Този текст е част от серията на Левфем и dВЕРСИЯ във връзка с предстоящия протест на 26.11.2018 срещу насилието над жени. Можете да ни изпратите и своите текстове на levfembg(@)gmail.com, отговаряйки на един или повече от следните въпроси: Защо трябва да има протест на 26 ноември? / Защо си феминист/ка? / Как може феминизмът отново да стане кауза на лявото в България? По желание текстът може да бъде анонимен или подписан с псевдоним.
Четете още и статията на Юлия Владимирова „Правото на жените да се чувстват свободни не е абстракция“ и тази на Виктор Николов „Утре на следващите Нюрнбергски процеси с какво ще се извини човечеството?“.
