Властта реши да профанизира дебата за домашното насилие. Единственият ход е категоричната реакция на хората

Текст на Стефан Георгиев от серията #несисама, коментиращ парламентарния дебат, провел се върху темата за домашното насилие.

от Стефан Георгиев

Защо трябва да има протест на 26 ноември?

Защото вече не остана кой да защити необходимостта от справедливост и защото усещането за солидарност се топи по-бързо от първите снежни опити от последната седмица. И защото всъщност в България тези дни формите на солидарност се случват извън системата, те са спорадични и ситуативни. Защото когато партийно-политическият елит говори за солидарност, това говорене деградира до опортюнизъм, а често и до маска пред ламтежа за някой друг глас по време на избори. Защото справедливостта не е категория на политическо мислене и действие, а е разменна монета за трупане на дивиденти. И защото няма кой друг, освен хората на улицата, да изиска това да се промени.

Справедливостта е изпразнена от съдържание дума, а солидарността е превърната в клише в устите на един делегитимиращ себе си елит. Особено тази част от елита, битуваща с категорична претенция за своята лявост. Това за пореден път лъсна по време на парламентарните  дебати за промени в Наказателния кодекс, отнасящи се до домашното насилие. И то не заради гласуваните промени, а заради демонстрацията на отношение, което не би следвало да може реално да се случи. Но се случи.     

По време на тези т. нар. дебати, партийно-политическият елит на страната абдикира от своите формални заявки за хуманно отношение, особено когато става въпрос за анализ на болезнени социални процеси. И нещо повече – когато се обсъждат исканията за недвусмислени решения, гарантиращи категорични действия и защита на жертвите на домашно насилие. Но абдикацията се случи по различен начин в оста дясно-ляво.

Десният елит беше предвидим, по негов си начин, традиционно неадекватен в своя разказ за традиционните ценности и брака.

Левият елит обаче абдикира от лявото в своята същност. С говоренето си БСП показа, че все повече се превръща в едно „крехко цвете“, за което електоралното „поливане“ е едничка цел. „Изключително трудно се живее, когато си беден“, затова ключът към хармоничните семейни и интимни отношения са парите. Това заявява Александър Паунов, докато тече обсъждане на законовите промени. Рецептата на пишман-левия политик за превенция на насилието е недвусмислена биологическа закономерност: хидратираш с пари, за да те обичат.

Това е квинтесенция на неразбирането защо тези хора са във властта, и то с претенция за лява позиция. Изказването показва безкрайната липса на адекватна човешка чувствителност, по отношение на предмета на дебат и каквито и да е изградени или възпитани сензори за социалната реалност. Начинът на говорене и аргументация, разсъжденията, изводите, полу-шеговитият тон, всичко това крещи колко не на място са тези хора. А цялостните измерения на проблема идват при осмислянето, че „солидарността“ и „справедливостта“ се разказват като основни морални и ценностни категории, от същите тези хора, където те са защитниците, в полза на уязвимите социални групи у нас.

Властта реши да профанизира дебата за домашното насилие. „Профанизира“ мисля, че е точната дума, но „реши“ някак не е подходящата, защото вярвам, че тази власт не го е сторила съзнателно. Тя просто показа, че не притежава социалната чувствителност, за да може да идентифицира, анализира, и следователно, да припознае проблема с домашното насилие като обществено значим.  

Ето защо единственият ход е категоричната реакция на хората, които все още могат да крещят, дори и този вик да бъде потопен в тишината и безвремието на лаконичния празен делник, в който всички усещаме, че нещо не е наред.  Все пак категоричната реакция на хората е протест. А протестът е в понеделник. Може би „поне“ този „делник“ няма да е празен и лаконичен. Всъщност се очертава хубав ден.


Заглавно изображение: плакат от протест срещу полово базираното насилие в София.


Този текст е част от серията на Левфем и dВЕРСИЯ във връзка с днешния протест срещу насилието над жени. Зададохме следните въпроси, в отговор на които получихме множество текстове през последните седмици: Защо трябва да има протест на 26 ноември? / Защо си феминист/ка? / Как може феминизмът отново да стане кауза на лявото в България? 

Четете още и Мъже в българския парламент застават зад насилието над жени“, както и текста с исканията ни преди протеста.

Етикети

Още от тази категория

ЛИЧНОТО Е (ОБЩЕСТВЕНО-) ПОЛИТИЧЕСКО

ЛИЧНОТО Е (ОБЩЕСТВЕНО-) ПОЛИТИЧЕСКО

Стойо Тетевенски разглежда ролята на Комитета на българските жени по време на държавния социализъм за изграждането на детски градини и ясли, които да превърнат грижата за децата в обществено задължение и по този начин да намалят „втората смяна“, неплатения домашен и грижовен труд на жените вкъщи.

Дискусия на тема „имат думата бежанците“ се проведе в София

Дискусия на тема „имат думата бежанците“ се проведе в София

Основната идея на дискусията бе да се представят различни опитности и преживявания на лица, търсещи закрила от различни страни в България, и да се разкрият различните институционални и обществени механизми, които ги поставят в неравностойно положение.

Международноправна закрила на труда на домашните работнички

Международноправна закрила на труда на домашните работнички

В този анализ Стойо Тетевенски прави обзор на международните и европейските договори, които осигуряват закрила на домашните работнички.

Share This