За да отбележим 100 годишнината от убийството на Роза Люксембург, решихме да надникнем в миналото и да се върнем 99 години назад. На долните редове ще видите стихотворение, писано в памет на Роза и писмо възпоменание от редакцията на в. „Равенство“ по повод на годишнината от нейното убийство.
Роза Люксембург
На 15 януари се навърши една година от смъртта на трагично загиналите спартакистки водители Роза Люксембург и К. Либкнехт.
Роза Люксембург е полска еврейка. Родена е в 70-те години и е една от най-крупните личности на интернационала. Две десетилетия тя участва в социалистическото движение в Германия, Русия, Полша и винаги е заемала позицията на най-крайната левица. Във всички спорове в Германия между революционния социализъм и опортюнизма, по всички теоретически и практически въпроси Роза Люксембург е вземала най-активно участие. Във всички международни конгреси тя наред с Бебел, Жорес и Адлер, заемаше видно място в дебатите.
Като писателка, Роза Люксембург заемаше видно място в германската партия. Дълго време тя работи в централния орган на партията в. „Vorwartz“, после в „Leipziger-Volkszeitung“, дето с Меринг даваше тон на крайното революционно крило на германската социалдемокрация. Под нейното перо са излязли някои крупни съчинения и маса брошури като: „Капитализъм и империализъм“, „Масовата стачка – партия и синдикат“, „Социална реформа и социална революция“, „Развитието на социализма в Полша“ и пр. През време на войната тя държа известна реч във Франкфурт на Майн против войната и за мира; за която реч я осъдиха и хвърлиха в затвора.
В групата „Спартакус“ тя заемаше ръководно място заедно с Меринг и К. Либкнехт.
Роза Люксембург беше надарена с чуден ораторски талант. Който е имал случай да чуе „червената“ Роза, е оставал с впечатлението, че насреща си има една действително жена борец. Не даром Либкнехт е казвал: „Като чувам Люксембург да говори, сякаш кръв тече под краката ми“. Роза Люксембург е живяла и се е възпитавала между руската революционна среда. Нейният живот е верига от изпитания и борби. Енергична, ентусиазирана и готова да се пожертва за своите идеали. Със смъртта на Роза Люксембург международният пролетариат губи един от светлите си умове и най-бележити водители.
Поклон пред скъпата памет на великата учителка-борец!
