Бих искала да споделя накратко за перипетиите, с които се сблъсках, когато встъпих в новата си роля – тази на майка. Тук не говоря за трудностите, които се стоварват върху жената като майка, свързани с отговорността по отглеждането на един човешки живот, техните физически, психически (емоционални), социални (като отношения с другите, достъп до публични места, съвместяване на професионалния живот с този на майка и др.) измерения. Става въпрос за някои конкретни проблеми в системата по отношение на осигурителния стаж за майчинство и ползването на отпуснатите финансови средства.
Преди малко повече от година се роди моето първо дете. Ситуацията при мен бе такава, че около 6 месеца преди да се роди то започнах работа на щат като главен асистент в университета, след което излязох в майчинство. Проблемът бе, че успях да получавам само половината от финансовите средства, полагащи се на жените, излизащи в отпуск за отглеждане на малко дете, тъй като нямах натрупан необходимия осигурителен стаж за това да бъда майка. Започнах да получавам парите за майчинство, когато детето ми навърши 6 месеца, а съответно за мен това беше навършването на 12-ия месец от отброяването на стажа, който все пак продължава да се натрупва и след излизането ми в отпуск по майчинство, защото вече работя 6 месеца на трудов договор в университета.
Защо се беше получило така? Преди да започна работа в университета, бях 3 години редовна докторантка по държавна поръчка. Получавах докторантска стипендия и не съм работила на трудов договор на друго място – дори и да искам да работя другаде, не би било възможно, защото се намирам в определени правни отношения с университета. Мога да изкарвам някакви допълнителни средства, работейки на граждански договори. Какво се случва обаче с необходимите ми здравни и социални осигуровки? Оказва се, че следването в докторската програма е обвързано със здравни осигуровки и с определен трудов стаж, който се зачита от университета по-късно при назначаване на щатно място там, но не е обвързано със социалните осигуровки, необходими за излизане в майчинство. Получава се следният парадокс: от една страна университетът обвързва в определени договорни отношения своите докторанти, позволявайки им да работят извън него на граждански договори, които също не носят необходимите осигуровки за отглеждане на дете, от друга, не им осигурява въпросният стаж за ползване на майчинство.
В поредица от консултации в НОИ по отношение на положението, в което се намирам, непрекъснато ми бе отговаряно, че за излизане в майчинство са ми необходими 12 месеца осигурителен стаж, които се броят за целия ми живот. Добре, обаче преди да запиша своята докторантура, аз бях студентка в бакалавърска и магистърска програми, чието успешно завършване са условие за възможност в докторантското следване, а преди тях – ученичка. Като студентка не ми се е налагало, а и не съм искала да работя някъде допълнително за изкарване на доходи. Оказа се и, че липсващите месеци за излизане в майчинство не могат да се заплатят, да се купят така, както се заплащат здравни осигуровки и се възстановяват изгубени здравни права. Следователно излиза, че, в така организираната система, е трябвало, докато съм студентка например, да имам някакво работно място във фирма, която да ме осигурява или пък да стана самоосигуряващо се лице, да речем от типа на ЕТ, или да съм упражнявала някоя от таканаречените свободни професии, за да мога да натрупам необходимия стаж за излизане в майчинство.
Въпросът ми е, докога държавата, университетът ще продължават да не се грижат и да не подкрепят жените, които искат да се образоват, които искат да се занимават с наука и да имат своето място в академичния свят и които искат да бъдат майки? Силно се надявам ситуацията занапред да се промени и зачисляването в докторантура да носи не само необходимите трудов стаж и здравни осигуровки, но и от осигуровките за майчинство.
Авторката е пожелала анонимност. ЛевФем гарантира, че всички авторки, които пожелаят такава ще я получат.
Писмото е част от кампанията на ЛевФем „Аман от зюмбюли, искаме равенство!“, с която искаме да съберем възможно най-много от гнева на босите, голите, бедните, работещите, безработните, гладните, затворените, изпъдените от страната и да хвърлим този гняв в лицето на властта и елитите по случай 8 март. Пращайте ни Вашите истории на levfembg@gmail.com или на месинджъра ни във Фейсбук. А на 8 март всички излизаме на улицата.
