Да стана медицинска сестра е моята детска мечта… днес обмислям преквалификация

Здравейте, Няма да се представя официално, защото първият, който ще ме порицае е прекият ми началник, т.е. старша сестра. Уви те по-често защитават интересите на болниците, отколкото на подчинените си. […]

Здравейте,

Няма да се представя официално, защото първият, който ще ме порицае е прекият ми началник, т.е. старша сестра. Уви те по-често защитават интересите на болниците, отколкото на подчинените си. Но както и да е.

Работя от 98ма година като медицинска сестра. В момента съм на 41г. Да стана медицинска сестра е моята детска мечта. След 20 години стаж в професията и прекрасната здравна реформа в момента не харесвам професията си, срамувам се да кажа какво работя и се чувствам не само неудоволетворена от нея, чувствам се провалила се в живота си, защото освен здравословни проблеми и огромни поражения върху психиката, не съм спечелила нищо повече. И в момента обмислям преквалификация, но за съжаление знам, че в това, което правя сега, съм най-добра.

Работя в държавна болница в столицата. В какви условия ли? Подобни на условията на 80 процента на нашето съсловие, предполагам. 10 лекари и две сестри на дневна смяна или сама сестра на нощно дежурство, с дежурен лекар от друга клиника, без санитар. Пациентите са с една от най-тежките диагнози. Съответно това се е отразило доста пагубно на психиката им, което понякога води и до по-особено поведение. Но това няма значение, защото след като сме пожелали да сме медицински сестри, то ние сме най-вече състрадателни и разбиращи, нали така? Но отношението на някои хора към нас като към слуги е доста обидно. Някои лекари също се отнасят така. С течение на времето това смачка самочувствието ми.

Напрежението, отговорността също са смазващи. Всекидневно, ежечасно си отговорен за живота на човеци и един миг разсейване може да коства много…..ужасно много. За мен работата няма край, защото след края на работния ден, я пренасям в мислите си вкъщи, дори когато съм с любимите си хора, мисля за пациентите си. Това отне нормалния ми сън и душевно спокойствие, открадна лека полека и повечето ми усмивки. Станах един тъжен човек. Започнаха преди няколко години и панически атаки. Много от колегите са на успокоителни и сънотворни. Но както и да е. Няма да се оплаквам. Животът на човек е съставен от изборите, които прави. И това беше моят. Даже беше мечта. Но някой беше казал, внимавай за какво мечтаеш.

Повечето ми колежки са пенсионерки. Този факт сам по себе си е тъжен. От всяка една гледна точка.

Трябваше да пиша за условията. Ами какво има да се пише. Носим си вода, храна, химикалки, тоалетна хартия и всякакви битови консумативи от вкъщи, защото болниците нямат пари. И работно облекло си купуваме. Банално. Но това не ни е най-голямата болка, както може би разбирате. Може би разбирате…Надявам се.

Затова подкрепям протеста. И освен всички, вече посочени искания, искам и реабилитация на професията и достойнството ни!!!

Благодаря за трибуната,
С уважение,
една медицинска сестра
*


Във връзка с готвещите се стачни действия на медицински сестри в цялата страна от феминисткия колектив ЛевФем заставаме твърдо зад техните искания за достоен труд и заплащане. За да подкрепим предстоящия протест на 1 март, ще се радваме да дадем трибуна на възможно повече медицински сестри да ни разкажат за условията на труд, в които работят. Тези разкази ще са част от нашата по-голяма кампания за 8 март под надслов
“Аман от зюмбюли! Искаме равенство!”, която цели да съберем възможно най-много от гнева и исканията на босите, голите, бедните, работещите, безработните, гладните, затворените, изпъдените от страната и да хвърлим този гняв в лицето на властта и елитите.

Затова каним медицински сестри да ни пишат с историите си на levfembg@gmail.com или на страницата ни във фейсбук. Текстовете ще публикуваме на фейсбук страницата на ЛевФем. При желание на авторките, гарантираме пълна анонимност при публикуване на текста.

Етикети

Още от тази категория

ЛИЧНОТО Е (ОБЩЕСТВЕНО-) ПОЛИТИЧЕСКО

ЛИЧНОТО Е (ОБЩЕСТВЕНО-) ПОЛИТИЧЕСКО

Стойо Тетевенски разглежда ролята на Комитета на българските жени по време на държавния социализъм за изграждането на детски градини и ясли, които да превърнат грижата за децата в обществено задължение и по този начин да намалят „втората смяна“, неплатения домашен и грижовен труд на жените вкъщи.

Дискусия на тема „имат думата бежанците“ се проведе в София

Дискусия на тема „имат думата бежанците“ се проведе в София

Основната идея на дискусията бе да се представят различни опитности и преживявания на лица, търсещи закрила от различни страни в България, и да се разкрият различните институционални и обществени механизми, които ги поставят в неравностойно положение.

Международноправна закрила на труда на домашните работнички

Международноправна закрила на труда на домашните работнички

В този анализ Стойо Тетевенски прави обзор на международните и европейските договори, които осигуряват закрила на домашните работнички.

Share This