Здравейте!
Израснала съм в семейство на лекар. С миризмата на болницата, с динамиката на лекарския труд, с безсънните нощи и неуморния труд за да се спаси живот, да се помогне на един човек. Лекарите ми се струваха богове – строги великани излъчващи уважение и почит. Авторитети.
А сестрите с касинките и снежно бели униформи ми се струваха феи на доброто. Поисках с детската си наивност и аз да мога да помагам на хората, да съм до някой в лошо, в мъка и страдание. Да бъда полезна, да помагам, да подкрепям. Да виждам усмивки в очите на хората. Да са доволни и спокойни. Исках, искам го и днес, Вярвам, че доброто ще спаси света, Вярвам!!!
Но:
Живеем в интересни времена. Времена в които ценностна система, нравственост и морал са доста отвлечени понятия. Моята професия днес е медицинска сестра. Професия, а беше мечта. Беше призвание…
Днес, виждам че тази професия трябва да изчезне. Тя не носи никому полза, пациентите са недоволни, агресия и заплахи се сипят навсякъде. Сестрите са врагове на пациентите, лекарите се отдръпнаха от нас, всеки се е обвил в равнодушие и безразличие. Не зная защо беше нужно да се породят и задълбочат тези конфликти.
За всички е видно, че професията умира – та къде са младите хора, къде е приемствеността на целите и идеите на Флоранс Найтингел, „майката” на сестринството? Къде са удовлетворението от извършеното, радостта от помощта, благодарността на хората?
Мнението за сестринската гилдия е „хора втора ръка”. Всяка една от нас е принизена до ниво слугиня на пациента, на лекаря. Сестрата е тази, която е виновна за всичко – от некоректно попълнената документация, до провалената пътека за отчитане в НЗОК/РЗОК. Сестрата скандализира пациентите, не работи за авторитета на лекаря, сестрата не предлага „качествени здравни грижи”. То пък болшинството лекари много си имат идея какво е това…
Сестрата е необразована, нищо че въпреки прехвърчането от работно място на работно място, семейство и деца успява да повиши квалификацията си, да чете и да се самообразова. И ако сестрата поиска да е равноправен член на медицинския екип – а ние сме такива!- е обявена за бунтар. Кариерното развитие е мит. Ако поиска достойно заплащане на положения труд е вещица…
Медицинската сестра е просто умиращият лебед на Бг-здравеопазване. Жалко.
Дошло е време Държавата да изрази позиция – що е то медицинска сестра и има ли нужда от нея днес Бг-обществото?
Защо прословутите стандарти по отделните специалности са обвързани с брой лекари-специалисти, апаратура, материално-технически условия и НИКЪДЕ не се посочва необходим брой специалисти здравни грижи? Нима една клинична пътека е изпълнена и отчетена без неуморното сестринско участие? А, сигурно МЗ не знае, че това е така. Сестри, лаборанти и акушерки са в графата „и други”…
Защо медицинската сестра да не може да бъде самостоятелен „играч” на пазара на здравни услуги и грижи? Защо да не може да извършва самостоятелни дейности – напр. Служба за здравни грижи, регламентирана в законодателството на Р България, но да не е пряко подчинена отново на лекар? Нали образователните магистърски програми ни подготвиха и за това – правова основа, мениджмънт, икономическа и счетоводна подготовка?
Защо обществото най-после не признае, че без медицинските сестри е обречено на страх от неяснотата, самота в мъката, болка и страдания? Медицинската сестра не може и не иска да изземва правата и функциите на лекаря. Но без нея всяка едно изследване, манипулация, операция, лечение са обречени на крах.
Пациенти, лекари, министри,
Дайте шанс на медицинската сестра, акушерка, лаборант да работят спокойно и да правят това, което обичат!!!
Иначе казано ако днес не се реформираме сами ще изченем. Защото законите на живота са неумолими. Приспособяваш се към новите условия или изчезваш. Дарвин. Какво да се прави?!?
Във връзка с готвещите се стачни действия на медицински сестри в цялата страна от феминисткия колектив ЛевФем заставаме твърдо зад техните искания за достоен труд и заплащане. За да подкрепим предстоящия протест на 1 март, ще се радваме да дадем трибуна на възможно повече медицински сестри да ни разкажат за условията на труд, в които работят. Тези разкази ще са част от нашата по-голяма кампания за 8 март под надслов “Аман от зюмбюли! Искаме равенство!”, която цели да съберем възможно най-много от гнева и исканията на босите, голите, бедните, работещите, безработните, гладните, затворените, изпъдените от страната и да хвърлим този гняв в лицето на властта и елитите.
Затова каним медицински сестри да ни пишат с историите си на levfembg@gmail.com или на страницата ни във фейсбук. Текстовете ще публикуваме на фейсбук страницата на ЛевФем. При желание на авторките, гарантираме пълна анонимност при публикуване на текста.