Обичам професията си, но не мога цял живот да бъда работеща беднячка. Изповед на една мед. сестра

Ще участвам в протеста на 1.03.19 защото трябва да спасим сестринството и останалите специалисти по здравни грижи.

На 42 години съм, завърших средно образование през 1995г, същата година не можах да кандидатствам в МК, защото моето семейство беше против да следвам за мед. сестра. Очакваха от мен да следвам право, за да си осигуря живот с по-добро финансово благополучие. Понеже съм голям инат, успях да се наложа и следващата 1996 кандидатствах и ме приеха, завърших през 1999. До ден днешен чувам думите на дядо ми в първия учебен ден: „Знам,че ще завършиш, но като дойде ден да изкарваш хляба си сама или няма да има работа, или ако си намериш, ще бършеш лайна и все без пари ще ходиш“.

Това не беше благословия, а проклятие. Завърших точно когато започна т.н. здравна реформа. Бяха решили, че в новата здравна система сестрите са много и имаше няколко вълни на съкращения. За нас ново завършилите работа нямаше. Но, аз имах късмет, през 2000 г. започнах работа в едно село, в дом за деца и младежи с умствено изоставане, 50 деца, една сестра на смяна, без лекар и без обществен транспорт до селото. Там се сблъсках за първи път да се боря за правото да ми осигуряват служебен транспорт, да си търся правата за положен извънреден труд. Записах да уча Социални дейности, за да ме преназначат на длъжността социален работник, защото беше заето от лице без необходимото образование, но дори когато завърших, ми беше отказано. Нямах необходимите връзки за това, само образование (дома вече не съществува, закрит е).

След 4 години работа там, започнах в държавна болница, сградата е паметник на културата, но условията бяха като от филм на ужасите. Стара дограма, падаща мазилка, течащ покрив, висящи кабели, хлебарки и плъхове, но това не ни пречеше да си вършим работа/ болницата вече е закрита/. След 6 години работа там, се наложи да замина да работя за чужбина. Имах репродуктивни проблеми, това че съм мед. сестра и здравноосигурена, здравната система не поемаше разходите за прегледи, изследване и лечение. Трябваше да си набавя необходимите средства за лечение сама, за да се сдобия с дете. Напуснах и заминах за чужбина. Сега се радвам на живо и здраво момченце. След гурбета, започнах работа в частна болница. Там работодателят не плащаше прослужено време, нощен труд, официален национален празник, нито извънредните часове, платен годишен отпуск ако можеш да го вземеш, значи си роден с късмет. Когато попиташ защо? Отговора беше: „Като не ти харесва, напусни.“ Естествено напуснах. Но, там видях как се злоупотребява със системата, как болен може да стане здрав и обратното, само по документи. Всичко може да се фалшифицира, от резултати до терапия, в зависимост дали болния ще ходи на ТЕЛК, дали защото иска болнични или просто трябва да се изпълнят изискванията на здравната каса, за да се плати клиничната пътека.

Сега работя в неврологично отделение в общинска болница. До скоро поради липса на сестри, работехме една манипулационна на 30 болни, по 12 часа, а поради липса на лекари следобед отделението няма такъв. Тук имаме интензивен сектор от 10 легла, но интензивен труд не се заплаща! Който е работил в такова отделение, знае, че освен документация, визитация, манипулации, се прави и тоалет на болния т.е. сменят се памперси. Една част от колежките са пенсионерки, друга част за пред пенсия, желаещи за работа няма. Но, работодателя не прави нищо по въпроса за да привлече мед. сестри и защо да го прави като няма национален стандарт който да регламентира колко пациенти може да обслужва една сестра. Сега една сестра може да обслужва 30 души и повече. Какви усилия се полагат за да получат всички пациенти адекватни грижи, никой не го интересува!!!! Ние сме длъжни да работим за трима, но тройна заплата не получаваме. С допълнителните часове които работя, едвам получавам чисто 580/ 600 лева, клинични пътеки не се получават от години. Като си платя тока, парното, водата, телефон, интернет ми остават 100 лева, с тях трябва да отглеждам детето и себе си. И както каза дядо ми , хем съм в „лайната“, хем „ходя без пари“. За това сега уча друг чужд език , за да мога при първа възможност да замина за чужбина. Обичам професията си, но не мога цял живот да бъда работеща беднячка и аз да плащам цената на грешна, криворазбрана пазарна, търговска здравна реформа. Парите следват пациента, на него се гледа като на касичка, а за мен следва бягство от страната, за да се спася от мизерията.

Ще участвам в протеста на 1.03.19 защото трябва да спасим сестринството и останалите специалисти по здравни грижи. Както се казва, кораба е потънал, ще се борим за знамето. Ще се борим за достойно заплащане, за достойни условия на труд, за милосърдие в здравеопазването, да изгоним търговията със здравето на хората. Съгласна съм, че трябва да има правила и контрол как се харчи обществен ресурс, но колкото и да съм зле със математиката за 19 години, мед.сестри от 50 000 останаха 23 000, а лечебните заведения се увеличиха двойно. Ние сме страната с най- много лечебни заведения на глава от населението, но не защото искаме да улесним достъпа до лечение, а защото да имаш болница е най-успешния и печеливш бизнес в България. Частните болници си подбират леките случаи, имитират дейност или завземат само печелившите и скъпи пътеки и дейности, а държавните и общинските болници поемат непечелившите пътеки, неосигурените пациенти и тези по спешност, защото нямат право да отказват. И в двата вида болници, заплащането е ниско, а броя на работещите сестри е под минимум, една сестра на смяна е достатъчно, от там натоварването и стреса го плащаме със здравето си, а при колежките които са принудени да работят на две места, е убийствено. 

Пари в системата има, въпроса е как се разпределят? А ако се налага, държавата да направи професията на професионалиста по здравни грижи защитена и да доплаща разликата от заплатата която може да си позволи работодателя до тази, за която сме посочили в исканията си, две минимални работни заплати за страната. Не мисля, че исканията са невъзможни, просто трябва да си извоюваме правото на достоен труд и заплащане. Решението зависи от нашата активност и настоятелност.

Не желая да напускам родината си, но ако управляващите и обществото останат безразлични към решаването на проблемите които представяме и нашите искания, изхода е терминал 1 и 2.


Във връзка с готвещите се стачни действия на медицински сестри в цялата страна от феминисткия колектив ЛевФем заставаме твърдо зад техните искания за достоен труд и заплащане. За да подкрепим предстоящия протест на 1 март, ще се радваме да дадем трибуна на възможно повече медицински сестри да ни разкажат за условията на труд, в които работят. Тези разкази ще са част от нашата по-голяма кампания за 8 март под надслов „Аман от зюмбюли! Искаме равенство!“, която цели да съберем възможно най-много от гнева и исканията на босите, голите, бедните, работещите, безработните, гладните, затворените, изпъдените от страната и да хвърлим този гняв в лицето на властта и елитите.

Затова каним медицински сестри да ни пишат с историите си на levfembg@gmail.com или на страницата ни във фейсбук. Текстовете ще публикуваме на фейсбук страницата на ЛевФем. При желание на авторките, гарантираме пълна анонимност при публикуване на текста.

Етикети

Още от тази категория

„Те имат технологиите, имат оръжията, имат парите, имат всичко. Какво имаме ние? Ние имаме солидарност!“ Уроци от революцията в Рожава

„Те имат технологиите, имат оръжията, имат парите, имат всичко. Какво имаме ние? Ние имаме солидарност!“ Уроци от революцията в Рожава

Интервю с представител на Академията за демократична модерност от Стойо Тетевенски, ЛевФем

Share This