Аз тия проблеми рядко ги споделям, но се чувствам самотна

Част от кампанията „Аман от зюмбюли, искаме равенство!“

От  Маша Цананеева   

Никой досега не се е интересувал от мене по тоя начин, да идват и лично да се интересуват от мен, от здравословното ми състояние. Много ви благодаря за интереса. Да кажа са себе си ли? За себе си, детството ми винаги е било трудно – с бедност, с проблеми… от как се помня все е трудно, та чак досега. Животът ми е ад. Живея в криза. Сама се справям и това е много трудно, заради всичките ми здравословни проблеми. Това ми попречи и да се омъжа. Живея със сестра ми, по-голяма е от мен и е трудно подвижна. Помагам и на нея. Не мога да я оставя. Каквото върша за себе си, върша го и за нея. Никога не съм й отказвала. Имам чувството, че няма за какво да се усмихвам. Празниците ми минават като всеки ден. Върша и мъжка, и женска работа. Цепя дърва, кранчета оправям. Средствата не ми достигат. Всеки месец съм на версия в един магазин. Те ми помагат, не ме оставят да умра от глад. Много съм им благодарна. Държавата ни помага с въглища и дърва, но само това е. За лекарства не ми достигат. От банката съм теглила 150лв. за частична протеза [на зъбите], която се оказа несполучлива, сега съм без нея, но всеки месец ми удържат пари за нея. От какво имам нужда ли? Елате в къщата ни да видите от какво имам нужда. Прозорците ми се рушат. Чукала съм ги с ламарини, отвътре с кашони, а от вън – с ламарини и найлони. На сестра ми тавана падна. Когато вали всичкият дъжд е вътре, всички кофи са в стаята. Живеем във влага. Сестра ми получава храна от социалните, аз не успях да се класирам. Съседи понякога ни носят. Аз тия проблеми рядко ги споделям, но се чувствам самотна.


Текстът ни беше изпратен от Фондация “Джендър алтернативи” и е част от тяхната изложба “Жени в градските и селските райони”, която можете да посетите до средата на март 2019 г. в читалище “Алеко Константинов – 1954” в Пловдив. Изложбата цели да създаде алтернативна история за тези, които традиционно са лишени от такава –  жени от селски райони, бедни жени, жени от малцинствата, възрастни жени и с увреждания, но и ще запечата и изявени лидерки, които променят своите общности. Включваме го в кампанията на ЛевФем „Аман от зюмбюли, искаме равенство!“, с която искаме да съберем възможно най-много от гнева на босите, голите, бедните, работещите, безработните, гладните, затворените, изпъдените от страната и да хвърлим този гняв в лицето на властта и елитите по случай 8 март. Пращайте ни Вашите истории на levfembg@gmail.com или на месинджъра ни във Фейсбук. А на 8 март всички излизаме на улицата. 

Етикети

Още от тази категория

„Те имат технологиите, имат оръжията, имат парите, имат всичко. Какво имаме ние? Ние имаме солидарност!“ Уроци от революцията в Рожава

„Те имат технологиите, имат оръжията, имат парите, имат всичко. Какво имаме ние? Ние имаме солидарност!“ Уроци от революцията в Рожава

Интервю с представител на Академията за демократична модерност от Стойо Тетевенски, ЛевФем

Share This