БСП, предизборната кампания и въпросът за жените

Факт: предизборните кампании не показват и капка чувствителност към проблемите на жените в България

Факт: предизборните кампании не показват и капка чувствителност към проблемите на жените в България. Тези, които агитират днес, утре ще се настанят в европарламента и ще гласуват закони, чрез които ще се управляват нашите животи: достъпът до социална подкрепа, трудовите ни права, мерки срещу нарастващото физическо насилие и прочее въпроси. В страната трудът на жените в редица сектори е изключително ниско платен, а за всички достъпът до социални помощи е все по-усложнен. Половината от населението е обявено за паразитиращо върху социалните помощи. Родителите са наказвани с непосилни сметки за здравеопазване и унизително ниски детски помощи, а насилието над жени е нормализирано буквално до болка. В този контекст така наречената социалистическа партия носи социална отговорност за това утре, в което ще се събудим. То се решава в Европарламента не по-малко, отколкото и в местния ни парламент. 

Интересно е да помислим над следното. На 17 април 2019 Елена Йончева, първа в листа на БСП за предстоящите евроизбори и сигурен бъдещ европарламентьор, присъства на „Форум за правата на жените 2019“, организиран от Фондация „Фридрих Еберт“ и Българския фонд за жените. Представител на колектива на ЛевФем също беше там. Присъствието на Йончева може да се разчете като опит на БСП да се ангажира с феминистките проблеми в България. То е и добре дошло предвид тоталната незаинтересованoст по отношение на женските борби, която цари във всяка една предизборна кампания в България към момента. Въпросът обаче остава: представлява ли присъствието на Йончева опит БСП да се вслуша в опита на феминистките групи в страната, или е просто измиване на ръце? Това ни накара да засегнем някои ключови моменти от „Визия за България“ – основния програмен документ на партията.

Борбата за равнопоставеност между половете

На фона на действията на БСП от последните години, които еднозначно говорят за изцяло десен завой на партията, изоставянето на работнически и социални теми и тотално потъпкване на феминистки борби за полово равенство, беше особено интересно да се види какво има да каже водачката на листата на „социалистите“ за предстоящите европейски избори. Все пак нека не забравяме, че за разлика от БСП, Партията на европейските социалисти, към чиeто семейство българските ‘социалисти’ се числят в Европейския парламента, открито застава зад ратифицирането на Истанбулската конвенция: документ, борещ се срещу насилието, основано на пола, чието съдържание стана причина за някои от най-консервативните пропадания в реториката и действията на БСП през последната година.

Изказванията на Йончева по време на срещата на 17 април се осланяха почти изцяло на изчетени от нея статистики за насилие над жени в страната, които целяха да докажат причинно-следствена връзка между бедността и насилието. За нас това изразява фундаментално неразбиране на насилието, основано на пола от страна на Йончева. Притеснителен е фактът, че Йончева, като бъдещ наш представител в Европарламента, вижда насилието над жени единствено като ефект на бедността. Бедните не са насилници по подразбиране, нито е вярно, че само бедните бият жените си! Но още по-важно: както и друг път сме отбелязвали, условията за насилие над жени се създават и в парламента, а сексизмът е често срещано явление сред политическите и икономическите елити. 

След като свърши със статистиките, Йончева изтъкна Европейски социален стълб като програма, която потенциално би възпрепятствала насилието. Докато приветстваме част от мерките, заложени в социалния стълб като такива, адресиращи икономическото насилие, ни се струва, че той въобще не е достатъчен за борбата срещу насилието, основано на пола. На първо място, социалните системи в рамките на ЕС биват все по-изключващи и дисциплиниращи към работа без очакване за социално подпомагане, а и все по-често се използват като механизми за дискриминация и наказание на най-маргинализираните групи в Съюза. Бедните и обедняващи жени са най-засегнати от тези развития предвид често отредената им двойна роля на трудещи се и на грижещи се за децата и домакинската работа в семейството. Тук е важно да се спомене, че борбата, която идва „отгоре“ и която все по-нападателно отрича правото на социални придобивки, не засяга по един и същ начин бедните и обедняващи работещи жени и тези, които са на високопоставени и високоплатени позиции. Политики, които предвиждат обвързването на социалните помощи с образователен ценз, доказване на доходи и даже етническа принадлежност разрастват все по-категорично социалната пропаст между тези две групи. Докато първите губят все повече контрол върху начина, по който организират живота си, на вторите им се дава възможност да увеличат този контрол и да се възползват от помощи, които би трябвало да намалят класовите неравенства в рамките на една капиталистическа система. Зависимостта на първите от включването им в пазара на труда, дори и нерегламентирания такъв, се засилва неимоверно спрямо втората група. Това е и причината зад това медицински сестри, социални работнички, учителки, чистачки и куп други работещи, чиято работа бе морално и пазарно обезценена след 1989 г., да работят на две и повече места. 

Така, интеграцията в съществуващите социални институции и системи за защита са крайно недостатъчни в един модел на съществуване, където печалбата и натрупаното богатство са водещият критерий, според който функционира икономиката и се оценява обществена значимост. Политиките, които биха защитили интересите на жените са в пряко противоречие с този модел. Така например, универсализирането на социалните помощи и на грижата за деца, възрастни и болни би гарантирало получаването на безплатна грижа, независимо дали облагодетелстваното лице е обвързано с платена работа и/или образование – политика, която е в пълно противоречие с предизборната кампания на БСП. Както ще се види по-долу, принципите, заложени във Визията на БСП по-скоро облагодетелстват богатите и средната класа, но в никакъв случай нямат за цел да извадят бедните от икономическото блато, което са заставени да търпят вече десетилетия. Цялостният дух на Визията е про-пазарен, про-капиталистически и антисоциален. Да вземе следния пример от частта за демографската криза: „На средствата за стимулиране на демографския растеж трябва да се гледа като на социални вложения с висока възвръщаемост, а не като на допълнително финансово бреме. Балансираното демографско развитие на населението и повишаването на качеството на човешкия капитал се превръщат все повече в основен елемент на националната сигурност“ заключава БСП. Последното е и поглед върху вече тенденциозното пазарно мислене на партията. „Възвръщаемост“, „човешки капитал“, „вложения“… БСП гледа на телата ни като единствено ценни, когато произвеждат принадена стойност.

Йончева правилно отбеляза, че законодателните промени сами по себе си не са достатъчни за спирането на насилието и половите неравенства. Еднаквото третиране от закона на групи, които фактически не са равни, няма как да доведе до повече равенство. Така например жените имат специфични нужди, които са исторически обособени. Те са били и още са потискани, ограничавани в свободата си и изключвани от политическата сфера, а трудът им, включително в домашната сфера, не е бил и още не е признаван. Също така много жени са подложени на сексизъм и сексуален тормоз на работното място. Неотчитането на тези фактори при прокарването на политики само задълбочава неравенството и възпрепятства историческото разбиране за женските борби днес. Когато идват на власт, социалистическите партии от ХХ в., включително и Българската комунистическа партия, отчитат някои от факторите, изброени горе, и въвеждат конкретни мерки, които ги адресират например в областта на репродуктивните права и семейните политики. Въвеждането на платен отпуск по майчинство е част от признаването на жената за работничка, която се труди, и е опит да се отхвърли схващането, че жената е ценна единствено спрямо биологични критерии. Като изграждат системи от детски кухни, ясли и градини, те не просто се опитват да подпомогнат семействата и жените в отглеждането на деца, а и да скъсат с модела, според който жената е тази, върху чиито плещи трябва да падне изцяло грижата за децата.

„На всекиму според потребностите“ – принцип, който би трябвало да ръководи една социалистическа партия – отразява именно отчитането на обективните условия в дадена борба и начертаването на политики, които да адресират тези конкретни условия. „Равни пред закона“, от друга страна, е принцип, който има своята необходимост и легитимност, но е неспособен да адресира конкретните материални условия, които създават неравенства.

Визия за патриархална бяла България 

На срещата, организирана от БФЖ, Йончева не обясни какво точно БСП мисли да прави оттук нататък по темата за равенството на половете, затова решихме да обърнем внимание на тези пренебрегвани досега в общественото пространство моменти от излязлата преди броени месеци „Визия за България“, от които можем да почерпим косвено сведения за „визията“ на партията по този въпрос.

Прави впечатление подреждането на главите в документа: на Демография и семейство е отредена най-първа позиция, което говори за разпознаването ѝ като приоритет номер едно. Веднага възниква въпросът какво точно семейство визират „социалистите“. Ако вярваме на изказвания на лидерката им Корнелия Нинова, единственото семейство, което от партията признават, е „традиционното християнско“ такова. В разрез с всички прогресивни, светски и антипатриархални практики на социалистическите движения през XX в. и в редица други страни по света в нашия век, „столетницата“ активно застана на реакционерска позиция, като заговори на архаичен и отживял език за семейството. „Социалистите“ като че ли активно се борят да ни върнат в предмодерно време преди идването на социалистическите режими на ХХ в. на власт, че дори и преди това: в добре забравената епоха, когато религията и патриархалните догми диктуват обществените и лични взаимоотношения.

Подобно закостеняло разбиране за семейството прозира и от пасажи на Визията. Походът на „социалистите“ срещу прогресивните движения в България се изостри изключително около дебатите за Истанбулската конвенция – тези динамики намират пряко отражение във включването на една цяла глава в партийния документ, посветена на отричането на конвенцията. ИК се превърна и в основното оръжие на партията за пропагандиране на гореспоменатите „традиционни“ ценности. БСП отказва да мисли социалните процеси като исторически и разчита на добре познати фашистки формули за „натурализирането“ на семейството и брака: „Бракът, семейството и отговорното родителство по законите на природата, както и тяхната закрила, са постижения на цивилизацията.“ Такова поставяне на знак на равенство между семейството, бракът и природата вменява, че точно както природата, така и нуклеарното семейство на женена двойка с деца и бракът, както съществува институцията днес, са едва ли не естествено явление, а не временен резултат, продукт на човешката история в модерността, която като всички такива институции един ден ще бъдат надживяни.

Въпреки че “визионерите” на БСП отчитат, че Истанбулската конвенция „съдържа приемливи елементи за борба срещу насилието“, верни на консервативния завой, те не са готови да се откажат от „семейните традиции“ в името на тези „приемливи“ стъпки. Вместо това, партията като че ли се опитва да изгради антропологичен типаж, който е в остро противоречие със социалистическите борби в България и по света. Този типаж е подчинен на разбирането, че жената трябва да ражда, а насилието над нея да се управлява според традиционни ценности и в рамките на семейната единица. Изключително важно е да се отчете, че разбирането за „мястото на жената“ в обществото е плод на политически конюнктури и исторически наслагвания. Точно както в рамките на комунистическите движения преди и след 1945 г. фигурират наслагвания, впоследствие довели до рамкирането на жената като работничка, която застава рамо до рамо със своя съратник, така днес БСП се опитват да върнат жената обратно в кухнята. Развеждайки се с тези натрупвания, БСП празнува конституцията на РБ като най-добрата правна защита на „българската жена“, цитирайки следното: „Семейството, майчинството и децата са под особената закрила на закона“ и „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата“. Припомняме, че във важния анализ на Ана Пиринска на Визията на БСП, авторката отчита, че думата „работници“ присъства едва два пъти в документа. Жената присъства като работничка един единствен път в и то етнизирана и в рамките на ролята й на (потенциална) майка (виж Условия за отглеждане на здрави български деца). В така илюстрираната визия за защита на жените, тя се нуждае от подкрепа единствено, когато се разглежда в рамките на семейството и в отглеждането на деца.

От документа разбираме най-вече, че структурното и физическото насилие над жени се използват като пореден лост за фашизирането на „столетницата“. Въпреки заявката на партията за необходимостта от по-социална България, искаме да отчетем, че в текста има отявлено расистки и антиженски разбирания. Така например в частта, отредена на демографската ситуация в страната, назидателно се прави връзка между аборти и демографска криза: “Катастрофален е фактът, че броят на абортите е близо 45% от всички раждания на живородени деца”. Не само това, ами визионерите не се свенят да се облегнат на “традиционните ценности” и да набедят неомъжените майки за „неблагоприятната“ структура на раждаемостта: „Освен че е ниска, раждаемостта у нас има изключително неблагоприятна структура. Близо 6 от всеки 10 деца се раждат извън брак. През 1990 г. извънбрачните деца са били 2,5%, в момента са около 59%.“

Многократното споменаване на необходимостта от това България да е социална държава и да се възстановят социалните връзки в обществото не прави БСП социалистическа. Един по-внимателен поглед върху конкретни мерки, които се предлагат (а някои сходни са вече приети на първо четене в парламента), рисуват доста различна картина от тази, за която се борят социалистическите движения. Фокусът върху образованите и осигурените, предложените мерки за контрол и наказание по отношение на социалните добавки и помощи, фиксирането върху образованите етнически българи като основен бенефициент на социалните програми по-скоро говорят за опит да се “изчисти” нацията от бедни и членове на малцинствата според елитарни критерии за превъзходство на богатите и на бялата раса. Така например, предложените политики в областта на емиграцията засягат „стимулиране[то] на връщането в страната на образованите българи в трудоспособна възраст, както и на етническите българи от чужбина“ (курсив на автора). Образованието, ценност на която БСП залагат като основен източник на неравенства, всъщност присъства като инструмент, чиято основна цел е да произвежда “патриоти”, подчинени на „национални ценности“, тясно обвързани с нуждите на бизнеса и пазара на труда.

Докато БСП не спрат обуржоазяването и фашизирането в партията, няма значение колко кандидат европарламентьора минат покрай някоя или друга феминистка сбирка. Докато въпросите, засегнати по-горе, не станат част от дневния ред на партията, няма значение какви статистики цитира Йончева. Включването в икономическия и политическия живот, правото на образование, на вот, да разполагаме със собственото си тяло, на майчинска помощ, на обезщетение при безработица и прочее са битки, спечелени в миналото и част от живота ни днес. Но не трябва да забравяме, че за тези права, за разлика от мъжете, ние жените се борим всеки ден. Все по-често ставаме свидетели на опити те да ни се отнемат. БСП участва в тези опити и трябва да бъде спряна. 

Етикети

Още от тази категория

„Те имат технологиите, имат оръжията, имат парите, имат всичко. Какво имаме ние? Ние имаме солидарност!“ Уроци от революцията в Рожава

„Те имат технологиите, имат оръжията, имат парите, имат всичко. Какво имаме ние? Ние имаме солидарност!“ Уроци от революцията в Рожава

Интервю с представител на Академията за демократична модерност от Стойо Тетевенски, ЛевФем

Share This