Г-н Андрей, нашите тела не са ваши. Отпор ще има!

Нашите тела не са ваши. Отпор ще има!
Преди време ЛевФем бе поканена от международната стачна платформа „Transnational strike“ да коментира ситуацията на жените в България предвид засилващата се консервативна реакция на „традиционните ценности“ и ескалиращото внедряване на неолибералните политики. Интервюто все още не е напълно преведено на български, но тук представяме отговор на един от въпросите в интервюто, по повод днешният щурм срещу жените в България от страна на идеолозите на неоконсервативната реакция като Андрей Арнаудов от ДНК и проф. Михаил Константинов. Константинов: „Трябват ни жени, които да раждат. Една нация зависи от жените, които раждат. И това трябва да стане до 35-годишна възраст”.

Имаме едно послание за тези господа: Жените не са банки за деца, нито черноработници, които могат да действат като машини без здравно и социално подпомагане. Нашите тела не са ваши. Отпор ще има!
ВЪПРОС: Неолиберални политики като бюджетни съкращения – силно подкрепени от Българска стопанска камара – се комбинират с неоконсервативен дискурс, който окуражава жените да станат майки. Тези политики и дискурси сякаш си противоречат. Какво мислите за връзката между тях?
ОТГОВОР: Ние не виждаме тези дискурси като противоречиви, а като допълващи се в нова, обща, тежка морално-нормативна система, която се опитва да се наложи и да определи какво е „отговорност” и кой е нейният субект. Ако сте в България, постоянно ви се напомня за демографския срив в страната, където, очевидно, липсата на раждаемост и емиграцията са представени в съревнование за това кой процес е по-проблемен за възпаляващите се рани на нацията и пазара. Има многобройни кампании, които вменяват вина и насърчават жените да използват възпроизводителните си способности, за да спасяват ‘българския род’. Такива кампании винаги стигат до заключението, че скоро няма да има достатъчно етнически чисти българи и страната ни ще бъде завладяна от ромите. И така, не само че трябва да раждаме бебета, но тези бебета трябва задължително да са от „правилния“ вид. В този смисъл, жените се превръщат в основните отговорници за възпроизводството на нацията и то по правилния начин.
В същото време хората в България изпадат в задълбочаваща се мизерия, в която виждаме изтриване на социалното подпомагане. В сравнение с други държави-членки на ЕС, България е страната, която дава най-малко за социално осигуряване на населението си. Срещу благосъстоянието на живущите в България се води буквално война още от времето на промените през 90-те години, когато съществуващият до този момент достъп до средствата за производство и социално възпроизводство беше заличен, за да се даде път на пазарните реформи, които да насърчат конкуренцията като нова водеща форма на икономическа организация. Тридесет години по-късно “бизнесът” изисква още повече съкращения и неотдавнашните дебати относно “майчинския отпуск” са показателни. Бизнес лобитата и работодателите се страхуват от две неща: липса на работна сила в страната и жени, които губят трудови навици поради продължителността на отпуска. Така и отговорността на жената се разраства все повече – отвъд възпроизводството на ‘правилната’ нация, тя също трябва да бъде дисциплинирана като “добър” работник. Този идеален работник не само трябва да е винаги в контакт с най-новите пазарни изисквания и да бъде безспирен лоялен производител. Наред с продуктите на своя труд и без всякакви осигуровки и бонуси, той (в случая ТЯ) трябва да задоволи собствените си потребности за социално осигуряване и да продължава безспирно да произвежда новата работна ръка за нуждите на пазара. Виждаме как „природата“ и „икономиката“ се събират, за да произведат жена, която е едновременно биологично решена да спаси нацията и икономически отговорна, за да спаси пазара.
Днес отговорността за грижата за децата се определя като отговорност, която пада върху плещите на нуклеарното семейство и най-вече върху жените. Не само че средствата за възпроизводство са недостъпни за голяма част от населението, но и моралната икономика на неолиберализма ни учи, че те трябва да бъдат приватизирани, за да работят по-добре. Огромните размери на приватизацията в България стигнаха толкова далеч, че със закон да се предлага държавна субсидия за частни детски градини и училища. Това е очевиден грабеж от бедните и отлична печалба за богатите, а „традиционните ценности“ и неолиберализмът работят перфектно заедно. Жените продължават да са жертвения агнец на този пъклен договор, като те остават отговорни както за производството на допълнителна работна сила през родоспособността си, така и като надеждни и дисциплинирани работници, които не само веднага възстановяват, но и магически подобряват трудовите си способности след раждането.

Етикети

Още от тази категория

Овластяване на жените: ключови аспекти и гледни точки

Овластяване на жените: ключови аспекти и гледни точки

Колективът на Левфем взе активно участие в дискусии на тема икономическа еманципация и възможности за професионално развитие, равенство в заплащането и овластяване на жените в политиката.

Share This