В последните години се закриха десетки общински болници, а останалите са принудени непрекъснато да трупат дългове, неизплащането на които застрашава съществуването им, заради системата на финансиране на тези заведения. В България когато една болница оперира в обезлюден регион и лекува хора, които нямат възможност да доплащат от собствения си джоб за скъпоструващи лекарства и терапии, то тази болница е обречена да трупа дългове, а в един момент и да бъде закрита. Защото се е държала като болница, а не като търговското дружество, в което иска да я превърне здравната система, която се подчинява на пазарна логика и трупането на печалба.
Методично и последователно здравната система у нас скъсява живота на някои от най-големите групи болни – сърдечно и бъбречно болните, онкоболните, диабетиците – като непрекъснато въвежда нови и нови лимити за броя процедури, които покрива, нови и нови изисквания за доплащане на лекарства и терапии, които доскоро са били покривани изцяло за болните. Т.нар. реформи са просто пореден предлог да се орязват още повече средства за лечението на най-уязвимите.
Зад пазарно звучащи думи като “ефективност” и “целесъобразност” в здравеопазването стои не желанието лечението да е ефективно и да спасява и съхранява нечий живот. Не! Ефективността е изцяло икономическа – по кой начин ще се намалят разходите и увеличат приходите от болните и умиращите.
Здравната система е най-явният пример за смазващите ефекти на пазарната логика, която се вкарва на всяко обществено и социално ниво в България – в образованието, здравето, социалната система и редица други. Тези системи не могат и не трябва да функционират като търговски дружества. Те трябва да са солидарни, социални и добре финансирани, а работещите в тях – достойно обезпечени за труда и усилията си, без които обществото не може да функционира нормално.
Аман от печалбари, искаме достоен живот!
