От няколко месеца София се тресе от протести: къде малки и спонтанни, къде по-многобройни и визуално организирани. Посланието е едно: не искаме Гешев за главен прокурор! Някои не го искат, защото – в традицията на предшествениците си като Филчев и Цацаров – Гешев е очевадно спуснат от изпълнителната власт и „изборът“ му ясно застава срещу една от опорите на либералната демокрация: разделението на властите. Други не го искат, защото предвид проблематичната му дейност и компетентност въпросният му избор – с 20 гласа „за“ и едва 4 „против“ във Висшия съдебен съвет (ВСС) – е ясен израз на това, че и ВСС не стои над икономическите и политическите интереси на върхушката, издигнала кандидатурата на Гешев. И да, очевидно в конкретния случай с избора му става въпрос за дълбока корупция и сплашване на висши съдии, което говори за това колко компрометирано на всички нива е правораздаването в страната.
И все пак остават неизяснени въпроси. Защо мнозина ги е страх от разпадането на съдебната система в България и избора на Гешев, но не ги е грижа за протестите на медицинските сестри, майките на децата с увреждания, пенсионерите, продавачите в магазините и ромите през последната година? В чий интерес, щом не на народа, смятат те, че трябва да служи това върховенство на закона? Премахването на Гешев или поредния корумпиран магистрат ли е единствената гаранция за разрешаване на кризата, на която сме свидетели днес?
„Изборът“ на Гешев е опасен за привържениците на либерализма, защото постави под въпрос приетото за универсално разбиране за разделението на властите. Някак прибързано се заключи, че това разделение, макар и необходимо по принцип, само по себе си ще е ключово условие да се справим с корупцията и кризата, без никаква структурна промяна или критика на ролята на съдебната власт в държава, дерегулираща пазара в полза на едрия бизнес и във вреда на народа. „Изборът“ на Гешев е опасен и за критиците на либерализма вляво, защото корумпираният магистрат е олицетворение на това какво означава „държавна поръчка“ от най-лоша порядка: човек, избран от елита на водеща публична позиция в ясен ущърб на интересите на мнозинството, на приоритетите на държавата, и на всякакво „неутрално“ съдопроизводство. Ситуация, която ще засегне всички нас, обикновените хора.
Всички трябва да ни е страх от изказванията на Гешев за „битовите“ престъпления и за това, че социалният статус е без значение пред закона, защото те са ясен признак за неговата програма на криминализация на бедността. До това ни докарва „върховенството“ на закона, когато той е писан в интерес на икономическия елит: не се вземат предвид условията, които водят до едно престъпление. Кражбата на хляб, дрехи, пари за лекарства, окупирането на изоставен имот, за да имаш покрив над главата, са криминализирани; кражбата на имуществото, здравеопазването, поминъка и бъдещето на един цял народ – не.
В този смисъл, за нас Гешев е най-вече опасен, защото олицетворява ефектите на управлението в страната от последните трийсет години. А именно управление, което не наказва престъпления, извършени от злокобно срасналите се политически и икономически елит в страната, но наказва цели социални групи според отредената им класова позиция.
Такова наказание е, например, приватизацията на части от здравеопазването. То оставя лекарите и медицинските сестри в публичния сектор да поемат отговорността за и да извършват най-нископлатените и обезкървени откъм финансови ресурси, но най-скъпи и трудни медицински процедури. В това време, държавата позволява на управляващите медицинските търговски дружества да обират лесната печалба. Това довежда до огромна корупция, през която някои от лекарите и медицинският персонал в държавните болници успяват да си докарат „достоен” доход, но и подлага бедните в страната на покачващ се рекет за животоспасяващи и животодаряващи медицински интервенции. Корупция в тази сфера има на ниските нива, но никой не търси отговорност от фармакологичните компании и магнатите, които се облагодетелстваха от дерегулацията на пазара, приватизацията на държавни ресурси и поръчките за преустройство на държавните болници като често ги влагаха в частни постройки и аутсорснати услуги, растящи като тумор на гърба на държавните болници и поликлиники. Здравеопазването е най-яркият пример, защото засяга живота и здравето ни – и защото липсата на адекватна и достъпна грижа има пряко влияние върху всеки човешки живот, или поне на тези от нас, които не можем да си позволим частно здравеопазване в чужбина (т.е. мнозинството от живеещите в България).
Но такива наказания са и други дисциплинарни мерки, които се вземат срещу мистичното „натоварване на социалната система“ от бедните: разпадането на институциите за грижа за възрастни хора и хора с физически и психически увреждания, което ги поставя в условия на отчаяна борба сами да се справят с намирането на грижа. Това удря и по бюджета на семейства, които са двойно засегнати от необходимостта от медицинска и психологическа помощ заради трудностите от грижата.
Такова наказание е нищожното заплащане на труда на заетите в обществени сектори като наука, образование, социални услуги. От подобен порядък е и неглижирането на правата на затворнически групи и превръщането им в роби на интересите на печалбари. Не особено различно и отново като последица от приватизацията и разграбването на държавния ресурс през последните тридесет години е и декласирането на хиляди безработни и включването им в регионални програми за заетост за жълти стотинки. Да не забравяме и „оценяването“ на грижите, поемани от родители за техните деца на смешните 380 лева за втората година от отпуска по „майчинство“.
Всички тези реформи бяха „постигнати“ чрез срастването на интересите на политическия и икономическия елит – нещо, за което защитниците на либерализма винят „комунизма“, но срещу което не роптаят, когато виждат как държавата дерегулира цели сектори на производство и услуги. Нито когато тя ги предоставя безплатно на частни предприемачи без никакво изискване за грижа към работниците и получаващите услуги там.
Тези реформи бяха постигнати и чрез влизането на България пряко интересите ни в споразумения за свободна търговия, които направиха страната отговорна пред международни трибунали за това, че не защитава интересите на частни фирми срещу интересите на гражданите си. И докато някои са вгледани в Иван Гешев като застъпник само на подобно срастване на държавния и частния интерес като някаква „мафия“, ние не искаме да обърнем гръб на сделките, които се случиха в ущърб на българското общество, като правомерна намеса на „честния бизнес“ – приватизацията на БТК, Български пощи, Кремиковци, пристанището на Варна, Булгартабак, България еър, част от БДЖ и т.н. Проблем са всички тези сделки, които се случиха без оглед на интереса на мнозинството от хората и които днес са някак разделени на „законни“ и „незаконни“. Същевременно Гешев се разглежда като застъпник на последните, докато първите разграбвания се смятат за нормални и не предизвикват недоволство.
Разбира се, тук не оспорваме необходимостта да протестираме срещу Гешев, защото без здравословно разделение на властите не можем да гарантираме, например, че интересите на живущите в България в условията на либерална демокрация ще бъдат застъпени, ако те биват ограбени от корупционни схеми в здравеопазването или при експлоатация на работното място. Защото голяма част от хората в страната са подложени на ежедневен рекет от местни мафиотски структури, за да могат да изкарат насъщния – в мрежи на труд във и извън страната.
Но ние не искаме протеста срещу Гешев да се сведе до отклонение от нормата на иначе предполагаемо перфектната либерална демокрация. В сценарий, в който законът е писан за богатите, а съдебната и изпълнителната власт са техни кукли на конци, абстрактното „върховенство на закона“ не може да е отправна точка на нашите искания за справедлива промяна. Ако протестът не прерасне в цялостно недоволство срещу премахването на социалната сигурност от последните трийсет години, той губи смисъла си за въдворяване на закона – законът, писан за и от обикновения човек.
Време е да се изправим заедно не в името на едно абстрактно „върховенство на закона“, а в подкрепа на конкретни искания законът да действа в защита на експлоатираните и уязвимите. Да застанем редом с медицинските сестри; с работничките от супермаркетите; с хилядите, на които е орязан достъпът до здравни и социални осигуровки. Време е да се вгледаме в по-голямата картина за това къде е непоправимо счупена настоящата система и как срастването на политическия и икономическия елит означава, че държавните органи – независимо дали в съдебната, законодателната или изпълнителната власт – застъпват интересите не на все по-обедняващото общество, а на един малък, тлъст и охранен икономически елит.
Докога ще се правим на слепи, че проблемът не е само в това има или не върховенство на закона? Колко десетилетия трябва да минат, че да разберем, че когато законът е писан, за да облагодетелства икономическия елит, „върховенството на закона“ означава пълна доминация на този елит над народа, за чиито интереси уж трябва да се бори една демократична и правово уредена държава. Кога бедните ще започнат да пишат законите? Кога ще се вслушаме в опитите на медицинските сестри да променят закона за здравеопазването? Кога ще се вслушаме в пенсионерите, които крещят „Ниските пенсии ни убиват!“?
Кризата в съдебната власт не може да се припише само на Гешев. Гешев е поръчково назначение в името на същия този икономически елит, който в България се опитва не просто „елегантно“ да си пише и гласува законите или да търси „вратички“ в тях, а направо да влезе в държавата през предната врата и без да трябва да се извинява за потъпкването на тези закони. Гешев, в този смисъл, е олицетворението на „върховенство на закона“, което ежедневно възпроизвежда и налага капиталистически форми на насилие в нашето ежедневие.
В България, както и в други капиталистически страни, върховенството на този закон помогна на държавата да спонсорира безапелационно фалиращи банки с парите на бедните, да разорява държавни услуги и спомага алчни корпорации да унищожават градската среда и природния ресурс до пълна екологическа катастрофа. Разликата е най-вече, че у нас неравенствата и класовата борба срещу бедните са толкова нормализирани, че икономическият и политическият елит даже не припознават нуждата да минават през дълги и сложни процедури, които да улеснят последното. Но това не прави единият или другият тип капитализъм по-добър.
В този смисъл е време да си дадем ясна сметка и преосмислим политическата си стратегия. Кризата в съдебната система у нас е по-зряла и видима форма на кризата на либералната демокрация, която издига на пиедестал върховенството на закона, писан в полза на икономическите елити, превръщайки го в инструмент на властта, но не и в инструмент на голите, босите, на тези, които работят по дванадесет часа на ден, за да успеят да сложат залък в устата.
Позиция на „ЛевФем“ относно предложената забрана на „пропагандата“ на сексуална ориентация и полова идентичност.
Ползваме бисквитки
За да осигурим най-доброто изживяване, използваме бисквитки за съхраняване и достъп до информация за устройството. Съгласието за тези технологии ще ни позволи да обработваме данни като поведение при сърфиране или уникални идентификатори на този сайт. Несъгласието или оттеглянето на съгласието може да се отрази неблагоприятно на определени функции и характеристики.
ФункционалниAlways active
Техническото съхраняване или достъпът са строго необходими за легитимната цел да се даде възможност за използване на конкретна услуга, изрично поискана от абоната или потребителя, или единствено с цел да се осъществи предаване на съобщение по електронна съобщителна мрежа.
Preferences
The technical storage or access is necessary for the legitimate purpose of storing preferences that are not requested by the subscriber or user.
Статистики
Техническото съхранение или достъп, които се използват изключително за статистически цели.The technical storage or access that is used exclusively for anonymous statistical purposes. Without a subpoena, voluntary compliance on the part of your Internet Service Provider, or additional records from a third party, information stored or retrieved for this purpose alone cannot usually be used to identify you.
Маркетинг
Техническото съхранение или достъпът са необходими за създаване на потребителски профили за изпращане на реклами или за проследяване на потребителя на даден уебсайт или на няколко уебсайта за подобни маркетингови цели.