Случаите на нападения над жени в публични пространства и тормозът на работа показват, че обществото, в което живеем, не осигурява сигурността на жените. Ужасяващите данни за ръста на убийства на жени при домашно насилие през последните години не са достатъчни, за да бъде поставен въпросът за сигурността на жените в центъра на общественото внимание. Поименното изброяване на жените, заплатили половото неравенство с живота си, не е достатъчно, за да предприеме правителството най-сетне истински всеобхватни мерки за адресирането на обществената криза на насилието над жени. Техните имена се нареждат до стотици и хиляди други случаи на жени, които са насилвани физически, психически и сексуално.
Индивидуалното насилие се съчетава с институционално. Продължаващото орязване на социалната държава се отразява върху жените в изключителна степен. От една страна, жените са принудени да работят двойно, веднъж на работа и втори път – вкъщи, чрез полагане на грижовен труд: за децата, на които им е отказано място в детската градина, или чиято такса не могат да заплатят; за възрастните, болните и хората с увреждания, чиято грижа държавата едва засяга; за дома, поради обществено обвързващите норми за ролята на жената като домакиня. От друга страна, пряката функция на държавата в регулирането на обществения живот се отразява негативно на физическото и психическото здраве на жените, доколкото държавата подкрепя институционализирането на несигурността на достойния живот. Скандалите с пенсиите и болничните от последните седмици са само пример за дълга поредица от управленски решения, които са в ущърб на жените.
ЛевФем се включи в организацията на Протеста срещу насилието над жени 2019, който обедини десетки активисти, колективи и организации за втора поредна година. Ние се обединихме зад общи искания, които отразяват и основни системни проблеми, срещу които се борим и от ЛевФем. Тук публикуваме пълната реч на Стойо Тетевенски от протеста:
Според ООН всяка трета жена е жертва на насилие. Организацията признава, че насилието над жени е „основен социален механизъм, използван, за да принуди жените в подчинение на мъжете“.
В България най-опасното място за една жена е собственият ѝ дом, с 44% от смъртните случаи на жени причинени от бивш или настоящ партньор. Но насилието не е само физическо и в никакъв случай само индивидуално. През последната година правата на жените бяха подложени на постоянни атаки. Станахме свидетели на кампании срещу абортите; на работодателски организации, които се обединиха зад искания за намаляване на майчинството; на политици, бизнесмени, знаменитости, които се надпреварваха да обективизират и да омаловажават жените.
Не знам за вас, но на мен ми писна. Писна ми от погроми над ромски квартали, оставящи цели семейства на улицата посред зима. Писна ми от подкрепата за спортисти, които насилват жени дори пред камера. Писна ми от работодатели и правителство, които нападат правото на болничен и обричат едно цяло поколение жени на старческа бедност с измамата, наречена частен пенсионен стълб.
Международният ден за елиминирането на всички форми на насилието срещу жени съществува, защото разбираме и знаем, че именно значението на думите „жена“ и „момиче“ са тези, които са в основата на насилието. Сиреч стереотипите и разбиранията за половите роли са тези, чийто статус е защитаван от насилието. Системните проблеми на физическото, сексуалното и психическото насилие са взаимосвързани със структурното насилие на системите на бедността, расизма, хомофобията и трансфобията Насилието има своите корени и в държавата, абдикирала от социалните си функции в услуга на бизнеси и олигарси и институционализирала системите на потисничество в своите затвори, в силовите си органи, в данъчната си система и в политиката на последователен географски и институционален расизъм и класизъм.
Често ни изправят едни срещу други, за да забравим, че проблемът не са транс жените, а патриархатът, който диктува живота на всички; не са проблемът ромите, а тези, които ограбват народа и обричат планетата на климатичен срив. Ключовото оръжие срещу омразата е нашата солидарност. Солидарност между мъжете и жените, но и солидарност с етническите и сексуалните малцинства, с бедните, бежанците, затворниците и хората с увреждания. Тая наша солидарност не е само на думи! Ако се обърнем около нас ще видим хора, с които може би не се съгласяваме политически, може би дори не харесваме, но знаем, че сме тук за нещо по-голямо от самите нас, може би нещо, което не ни касае лично, но което припознаваме за проблем на нашата общност, и което ще решим заедно.
Надявам се, че по същия начин ще се съберем в сряда, когато стачкуваме срещу опитите на правителството да съкратят болничните, както и в петък, когато протестираме бездействието на правителството по климатичната криза с Глобална климатична стачка.
Но само протести не са достатъчни. Да, важно е да се мобилизираме и да защитаваме на улицата това, което отстояваме. Но също е важно да се стараем да търсим съюзници около нас и да се борим за промяна в нашия квартал, в университета, на работа и в приятелския ни кръг.
Стига шегички за това какви били жените! Стига сме приемали за нормален неразрешения физически контакт! Всички имаме право на телесна и лична автономия!! Стига мълчание, когато у съседите пак се бият! Най-вече стига сме учили децата, че техният пол им отрежда роли, чиито граници не могат да прекрачват!
Долу патриархата! Долу фашизацията на държавата! Долу правителственият расизъм! За ромските жени: Солидарност! За транс жените: Солидарност! За всички жени, преживели или преживяващи насилие: Не сте сами! Борбата продължава!
