Не само в България медицинските сестри протестират и обръщат внимание към непоносимите условия на труд, недостойното отношение към пациентите и превръщането на здравеопазването в бизнес за печалба.
В САЩ най-радикалният синдикат NNU (National Nurses United) организира медицинските работници в стачни действия, които карат управлението да се страхува и да губи контрол.
На 20 септември 2019 г. 8,500 медицински сестри от четири щата излязоха на еднодневна стачка, за да поискат достойни условия за грижа на пациентите си. Когато медицинските сестри стачкуват, болницата трябва да затвори врати. Когато няколко университетски центрове затворят врати дори за един ден, цялата система се разклаща и няма как да не се почувства истинската стойност на незаменимия грижовен труд на сестрите.
Нека да дам конкретен пример със стратегията и действията на сестрите в академичния център за здравеопазване в Чикаго – болницата на Чикагския университет.
- Еднодневна, а не безсрочна стачка се оказва по-ефективна за медицинските сестри
Решението да се направи еднодневна стачка не е случайно.Теоритично стачковите действия са по-ефективни, когато са обявени за безсрочни. Но в случая със системата на здравеопазването, благодарение на “пътуващите сестри”, “дистанционните сестри” и всички видове миграционни трудови ресурси, характерни за периода на глобализация, системата може да продължи да функционира, когато една болница реши да стачкува, дори и да е безсрочно.
Но когато синдикатът обяви стачка за един ден, за болницата е много трудно да намери дистанционни сестри, които са готови да пътуват само за един ден работа. Агенциите за пътуващи сестри изискват наемането на работници да е поне за пет дена.
А когато няколко болници в страната обявят координирана еднодневна стачка, тогава дистанционните сестри в цялата страна не са достатъчни и системата наистина се разклаща.
- Еднодневна стачка на сестрите означава поне 5 дена излагация и загуба на печалба за болницата
Поради договорите с агенциите за временни работници, обявена стачка за един ден продължава поне 5 дни. На първия ден медицинските сестри не отиват на работа, но четири дни след това болницата не ги пуска да се върнат на работа, защото вече са платили на пътуващи сестри.
Пътуващите сестри никога не са достатъчно подготвени да работят пълноценно в непозната обстановка, особено ако няма нито една от редовните сестри, която да им обясни кое къде е.
От друга страна, самата визия на охрана, пазеща входа на болницата от сестри, които искат да се върнат на работа, е много лош имидж за болницата. Барикади, охранители и всякакви пазители на реда дебнат да не се вмъкне някоя сестра да се погрижи за болен човек.
- Еднодневна стачка на сестрите – цял месец пълен хаос в администрацията
Нито една администрацията не е подготвена да отреагира на стачни действия. Години наред болниците не са били подложени на какъвто и да е било синдикален отпор и в управлението настава пълна паника поради предстоящите приготовления.
Болницата спира да приема нови пациенти, както и да изпълнява рутинни манипулации. А пациенти, които вече са приети, биват изнесени в други болници. В случая на Университета на Чикаго, тъй като е университетска болница, те няма и къде да изпратят най-тежките пациенти, защото поради сложността на случаите, университетската болница е единствената институция, която е подготвена да поеме такива пациенти. Координацията на превоза на пациенти, както и губенето на печалба, е изключително болезнено за управлението и собствениците.
От друга страна, по време на петдневния хаос на администрацията се налага да накара всички доктори да работят постоянно, за да помагат с пациентите и да полага директни грижи за тях. Неслучайно това е един от най-болезнените ефекти на стачните действия, защото лекарите говорят за неудобствата, на които са били подложени, с месеци след това.
- Сдружение на синдикатите в институцията
Преди да обявят стачка медицинските сестри протестираха. Оказа се обaче, че протестите, организирани от медицинските сестри преди стачковите действия, нямаха абсолютно никакъв ефект върху решенията на управниците и бяха напълно отхвърлени. Едва с ефективни стачни действия се постигнаха желаните резултати. Но в същото време тези протести бяха много важна стъпка към организирането на медицинските работниците и към създаване на солидарност с останалите работници в университета.
Организира се сдружение на синдикатите в университета – медицински сестри, сервизни работници, преподаватели. Силата на обединението е безспорна – солидарност и видимо обединение на работническата класа е това, което най-много плаши управлението.
- Очаквани и неочаквани победи
В крайна сметка сестрите си извоюваха това, което искаха – повече сестри на смяна, условия за сестрите, които все още са в университет, равни условия за нови сестри, определено годишно увеличение на заплатата и прочее.
Тъй като сестрите в Университета на Чикаго са най-добре платените в града, самото заплащане не беше причина за стачката и не беше фокус на исканията. Но неочакван ефект на техните стачни действия беше увеличението на заплатата на сестрите в други болници из града. Изплашени от това, което се случи в Университетската болница, други болници побързаха да вдигнат заплащането на собствените си сестри като превантивна мярка. Така действията на едни станаха причина за благоденствието на цялото съсловие в града.
Опитът от САЩ с организиране и координиране на протести и стачки на медицинските работници може да е полезен за България, където също сестри работят на няколко места при ужасни условия на труд. Организирани синдикални движения, протести и ефективни стачки са пътят напред. Все пак, няма нищо по страшно и силно от обединени медицински сестри, които си търсят правата и които се борят за пациентите си!
