Калина Дренска: В каква сфера работите, от колко години и как се промениха условията Ви на труд в това време?
Нина Георгиева: Работя като медицинска сестра от почти 30 години, като за това време съм била в различни болници. От Русе съм и 18 години съм работила в русенската болница, а от около 10-11 години съм в София. Работила съм във Втора градска, в Пета градска, в Панагюрската болница. Обичам си професията и я работя с удоволствие, но за тези 30 години се нагледах на всякакви опити за реформи в здравеопазването, а накрая резултатът беше едно нищо, кръгла нула.
КД: Можете ли да разкажете повече за трудовата ситуация на медицинските сестри в България – какви са заплатите ви, колко са дълги смените, колко човека сте на смяна?
НГ: Заплащането е изключително ниско и недостатъчно – по колективен трудов договор трябва да са 950 лв. на месец, но тези суми се достигат единствено в една-две частни болници в София, като дори и при тях не на всички медицински специалисти се изплащат такива суми. На места в провинцията заплатите падат и до 600-700 лв. Само се говори, дават се обещания за вдигане на заплатите и досега нищо не е последвало от това.
Дължината на смените зависи от самата болница. Има и нормални смени, има и 12-часови такива – трябва да си изкараш часовете за месеца, които са по 160-170 часа, понякога и 180 часа. Полагаме и нощен труд, който е изключително ниско платен – буквално получаваме стотинки за него. Имаше протести за увеличаване на ставката за нощен труд, но нищо не се промени за нас след тях. Има болници, където се плаща и по 1 лв. [в момента основата ставка на час нощен труд в България е 25 ст. – бел. ред.] на час нощен труд, но дори и един лев е малко – това е нощен труд, губиш си 12 часа от нощта. В същото време отговаряш за 30 болни и си сам на смяна. Това е ужасно! Сега като говорим, аз се връщам от нощна смяна, където оставих 31 болни! Малко сестри сме останали, защото заради ниското заплащане и ужасните условия на труд не достига работната ръка. В България се образоват и подготвят много млади медицински специалисти, но те не остават да работят тук, а бягат в чужбина, защото не желаят да работят при тези недостойни условия на труд. Буквално сме се докарали до положение, където болни обслужват болни, има и смъртни случаи вече на колеги на работното място, но никой не говори за това.
КД: Това са част от причините, поради които медицинските сестри в България излизат на на протести. Можете ли да разкажете малко повече за тези протести – от кога протестирате, как се организирате?
НГ: Протестите за по-добри условия на труд започнаха преди една година, точно на 1 март миналата година беше първият национален такъв. Организирахме се по фейсбук в съсловната ни група на медицинските сестри. Проведоха се много протести по различни градове в цяла България. Бях на протестите в София и на един в Русе. Забелязвам как колегите в цялата страна са страшно наплашени – страх ги е да излязат и да си кажат мнението. Не разбирам този страх – ние трябва да можем да излезем и да си кажем свободно мнението, а не да бъдем потискани. Мълчи се, защото някой по-висш в йерархията е забранил да се говори по коридорите на болницата за протести. Аз съм човек преди всичко – защо да нямам свободно право да кажа какво мисля?
КД: Какво постигнаха протестите до тук – има ли увеличение на ставки и заплати?
НГ: В някои болници има съвсем минимални увеличения, което не е достатъчно. Имахме срещи с Бойко Борисов, с Ананиев, но единствено получихме обещания от тях – нищо не се случи конкретно по исканията ни. В същото време декември месец миналата година се учреди нов синдикат – Синдикат на българските медицински специалисти (СБМС). Има структури из цялата страна – София, Сливен, Хасково, Варна и други. Продължаваме и с протестите – на 1 март тази година ще има безсрочен национален протест и се надяваме да удовлетворят исканията ни.
КД: На други места по света медицинските сестри стачкуват, за да постигнат исканията си, но до момента в България нямаше ефективни стачни действия на медицинските работници. Обмисляте ли подобни в бъдеще?
НГ: Вероятно и до стачка ще стигнем, но не трябва да забравяме, че сме в България и хората ги е страх. Лично колеги са ми казвали как не трябва да се говори много-много за протести, защото управителят на болницата е забранил. Други смятат, че трябва някой отвън да дойде, за да се оправят нещата. Кой ще ни свърши работата отвън?
КД: Какви реформи са се провели в последните 30 години в България в областта на здравеопазването и какъв ефект имат те върху вашата професия и върху пациентите?
НГ: Според мен никакви смислени реформи с добър ефект не са се провели. В момента здравеопазването в България се е превърнала в стока. Всички говорят за пари, приходи и клинични пътеки, защото болниците в България са търговски дружества и като такива трябва да генерират печалби. В момента нашите заплати зависят от броя на преминалите пациенти по клинична пътека, т.е. Ние трябва да се радваме, когато хората са болни, защото така си заработваме заплатите. Няма остойностяване на труда, който полагаме, а средствата, които болниците получават по клинични пътеки, се усвояват по преценка на директорите – за плащане на консумативи, сметки, дългове. Няма ясни правила за разпределение на публичните средства, или ако има, те не се спазват. Няма контрол, санкциите са ниски и не отговарят на тежестта на нарушенията. Пациентите станаха клиенти и всички ги гледат като ходещи касички, а не като болни хора, които имат нужда от лечение. Да не говорим, че частните болници никнат като гъби (с благословията на министъра на здравеопазването) – в момента това е най-печелившият бизнес в България, при това финансиран с публични средства през НЗОК. Знам едно: докато болниците са търговски дружества ще има кражби, злоупотреби и източване на здравна каса. Затова ние, медицинските специалисти, се обявяваме срещу търговията със здраве, първото искане на протеста ни е да се премахне статута на болниците като търговски дружества. Ние сме живи хора – нашето здраве не е стока.
КД: В момента текат протести и стачни действия на медицински сестри по целия сввят – в САЩ, във Франция, в Германия. Какво е посланието Ви към Ваши колеги в България и по света?
НГ: Колеги, нищо страшно няма. Диванът у дома е много удобен и комфортен – излезте от този комфорт и си извоювайте правата! На управляващите им е много удобно да не ги занимаваме, да не променят нищо, да си мълчим, да си кротуваме. Стига натиск! Нека да не сме повече послушковци и съгласковци и да вземем думата – съдинението прави силата.
