Представяме ви интервю с Катя Раетц (Швеция) и с Шарлоте Руга (Германия), публикувано първо на страницата на нашите другари от Transnational Social Strike като част от серия интервюта преди 8 март – международния ден за борба на жените по света за равенство и срещу насилието във всичките му форми.
Катя споделя за опита си като здравен работник и като жена в една от предполагаемо добре защитените социални държави. Диалогът показва как дори в Швеция неолибералната атака срещу здравната система кореспондира с увеличаването натовареността на медицинските сестри – работа, изпълнявана предимно от жени.
Същата ерозия на системата за социално подпомагане е осъдена от Шарлоте, която подчертава, че статусът на акушерството на женско „призвание“, се използва, за да принуждава работниците да приемат ниски заплати и лоши условия. Разрастващото се движение на работещите в сектора на здравеопазването не се отнася само до специфичните им условия на труд като работници и жени, но и до лечението на пациентите, проправяйки път към нови общи борби.
ТSS: Какво работите и как се промениха условията ви на работа и живот през последните години?
КР: Аз съм RN (регистрирана медицинска сестра), специализирала в грижите за възрастни хора. Работя в здравен център в региона на Стокхолм, който е част от основния здравен сектор в Швеция. Работила съм в различни здравни центрове и за мен е съвсем очевидно, че през последните години натискът за „производство“ на грижи и за „правилната“ форма на грижа се увеличава. В региона на Стокхолм секторът на здравеопазването е цел на неолиберални политики, които се характеризират с приватизация, липса на планиране спрямо нуждите на населението и персонала и в същото време стриктен контрол върху работата, което добавя много допълнителна администрация, с която да се занимаваме.
ШР: Работя като акушерка в болница в Мюнхен, Германия. Завърших образованието си преди година и половина. По време на обучението си разбрах, че липсата на персонал превръща стажантите в евтини служители. На много ранна възраст свикнах да бъда постоянно уморена, претоварена и под огромен натиск да не правя грешки. За нашата професия има схващането, че е само призвание или че сме избрали да вършим това, защото бебетата са толкова сладки. Е, може и да не предполагате, но и ние трябва да си изкарваме прехраната като всеки друг и отдадеността към работата ни, разбира се, е нещо прекрасно, но също така лежи в основата на икономически неравенства. Това се случва в много сектори, в които работят предимно жени: в болницата, в детските ясли, в училищата, а и в майчинството. Това, което правим, не се приема сериозно и следователно е свързано с по-лоши условия на труд. С феминизацията на работническата класа неравенствата между мъжете и жените станаха още по-очевидни. Разликата в заплащането между половете в Германия е една от най-високите в Европа: 21%.
TSS: Това, че си жена отразява ли се върху отношението към теб на работното място? Ако да, как?
КР: Секторът на здравеопазването в Швеция, както и в много страни, е предимно работно място за жени, особено що се отнася до медицинската грижа. Така е на работното ми място – с много малко мъже сред персонала. Като цяло смятам, че не е случайно, че здравният сектор, както и другите подобни сектори, са застрашени от неолибералната политика. Преди няколко години имаше проучване, направено от синдикатите, което показа, че в професии с едно и също ниво на образование типичните „мъжки“ професии имат по-високи заплати от типичните „женски“.
ШР: Тъй като работя почти изключително с жени и за жени, всъщност не мога да кажа със сигурност. Бях подложена на много арогантност и шовинизъм от лекари мъже, но това е свързано и с йерархиите в болниците. По-високите позиции са заети по-често от мъже. Не съм мигрант, така че не мога да говоря от личен опит, но най-несигурните работни места в болницата (почистване, кухня …) са предимно заети от мигранти – това показва расизма на капиталистическата система.
TSS: Били ли сте някога свидетел или преживявали ли сте някакъв вид сексуален тормоз, например на работното си място или дори в семейството и на улицата?
КР: Преживявала съм сексуален тормоз и съм говорила с колегите за техните преживявания. Едно от положителните неща от #metoo е, че сега е малко по-лесно да се говори за тези преживявания. Общото между моя опит и това, което чух от колегите е, че видът тормоз не е толкова открито насилие като изнасилване, а се изразява в нежелани докосвания, близост, думи и т.н., които са също толкова силно смущаващи.
ШР: На улицата и в личните ми връзки.
TSS: Участвали ли сте в някоя борба напоследък, например относно конкретна политика, приета от вашето правителство или пък на работното ви място? Какви бяха резултатите? С какви трудности и препятствия се сблъскахте?
КР: Борбата, в която участвам през последните няколко години в сектора на здравеопазването, е срещу липсата на ресурси, липсата на персонал, липсата на болнични легла; и в същото време очевидната приватизация с цел печалба за частни здравни компании за сметка на нашето благосъстояние. Напоследък всичко това включва и борбата срещу съкращенията в някои от основните болници в Стокхолм и особено тревожната ситуация в спешните кабинети, чието прекомерно препълване с пациенти създава ужасни условия на труд.
ШР: Понякога има борби и стачки срещу положението на болничния персонал, но повечето хора не са организирани в синдикати. Всички се опитват по някакъв начин да го направят сами, тъй като в миналото са имали много разочарования. Все още не съм участвала в стачки, но все пак ще има такава тази година. Наистина е трудно да бъдеш чут като работник, тъй като синдикатите в Германия са много бюрократични и стачката ще бъде повече или по-малко символична. Ето защо с колегите се организираме в група, която се опитва да политизира синдикатите – те са нашите органи за стачка и ние, работниците, трябва да имаме възможността да определим срещу какво ще стачкуваме.
TSS: Чували ли сте за борбите, които напоследък жените организират по целия свят, за да се борят срещу насилието от мъжете, орязването на икономическото благосъстояние, ограниченията и забраните на аборт?
КР: Прочетох много за борбата за правото на аборт в Аржентина, Полша и Ирландия. Чух също за движението срещу фемицида, което се разпространява в момента в Латинска Америка. Също така мисля, че стачките на учителите, които се случват в няколко страни, са вдъхновяващи.
ШР: Да, аз бях особено вдъхновена от движението Ni Una Menos в Латинска Америка. В световен мащаб има жени, които въстават и се борят срещу потисничеството. Участвам също в международна социалистическа феминистка група, наречена „Хляб и рози“ (Brot und Rosen на немски), която се бори в много страни за свят без потисничество и експлоатация.
TSS: Ако имахте възможност да стачкувате сега, срещу какво бихте стачкували? И как?
КР: Бих стачкувала срещу продължаващата приватизация на шведския социален сектор и за ренационализация, но под контрол на персонала. В момента също се прави опит за промяна на закона за улесняване на директорите на болници да уволняват хората без причина. Мисля, че се нуждаем от политическа стачка срещу всички тези форми на неолиберална политика.
ШР: За мен ефективна би била само онази стачка, която се обяви пряко срещу експлоатацията от големите компании, притежаващи света. Една политическа стачка, каквато е стачката на жените, трябва да се изправи срещу правителството – охранителите на системата, която потиска хората по толкова много начини … Една стачка не може да бъде ефективна, ако не атакува капиталистическата система, която печели толкова много от потисничеството на жените.
TSS: Какво бихте казали на всички онези жени по света, които ежедневно се сблъскват със същите проблеми на работните си места, у дома и в обществото?
КР: Бих казала, че нашите борби са едно цяло, че трябва да се подкрепяме в световен мащаб, и че заедно можем да победим!
ШР: Всички усещаме веригите си, когато се задвижим. Възможен е свят без вериги и ограничения. Има цяла една история на женско потисничество зад гърба ни, но това е и цяла една история на женски борби. Много сме, никоя от нас не е сама! Организирайте се, задавайте въпроси, присъединете се към стачките! Всички имаме толкова много да научим, но и толкова още да спечелим!
Превод от английски: Мая Балталийска
