Феминистки манифест: да излезем заедно от пандемията и да променим системата

Манифест на международна коалиция от феминистки колективи

Английският оригинал на този транснационален феминистки манифест, преведен от колектива на ЛевФем, може да бъде открит тук: .pdf

Няма да се върнем към нормалното положение на нещата, защото това ‘нормално положение’ беше проблемът. Изправено срещу тази нова глобална здравна, икономическа, хранителна и екологична криза, глобалното феминистко и транс-феминистко движение няма да се предаде пред изолацията и няма да заличи  борбите си в лицето на ограничителните мерки, предприети в нашите територии за справяне с коронавируса.

Навсякъде по света жени и куиър хора отказваме да се предадем пред множеството форми на насилие, които се изострят от глобалната пандемия, и започваме да се организираме, като свързваме нашите организационни практики и борби, овластени от мощния отпор на глобалните феминистки стачки през последните години.

Тази криза разкрива и интензифицира насилието, йерархиите и структурните корени на потисничеството, експлоатацията и неравенството на колониалния капиталистически патриархат, срещу който винаги сме се борили и продължаваме да се борим. Новите форми на съпротива и солидарност, към които принадлежим, възникват именно в напреженията и пропукванията в настоящата система, в които кризата се вклини и които тя разкри в пълните им противоречия пред очите ни. Това са формите на съпротива, към които искаме да се присъединим, и които искаме да отекнат на световно ниво чрез нашия колективен глас, така че да  скъсаме оковите на изолацията, да подкопаем властващите мисловни и управленчески модели и да утвърдим феминистките, транс-феминистките и анти-патриархални форми на познание и практика.

Коронавирусът засяга всички ни, но ефектите от пандемията се различават, особено ако ги разгледаме, като използваме за отправна точка нашата гранична позиция на жени и куиър хора.

Наредиха ни да си стоим вкъщи без да вземат предвид, че домът не е безопасно място за много от нас, а други са бездомни и без покрив над главата. Откакто започна кризата, убийствата на жени и насилието над жени и куиър хора се увеличават, а карантината поставя на сериозно изпитание съпротивата ни срещу мъжкото и полово базираното насилие и способността ни да отстояваме своята воля за свобода и самоопределение.

Кризата атакува и разяжда различните материални условия за възпроизводство, като увеличава и прави условията на  производителния и възпроизводителния труд на жените и куиър хората още по-прекарийни и несигурни: при все че те този труд винаги е бил невидими и експлоатиран, сега нуждата от него става повече от очевидна: той се очертава като практически и политически централен, а с това доказва и нашето централно значение, което ние винаги сме имали, но и за чието признание винаги е трябвало да се борим и воюваме.

От една страна, патриархалната система възлага на жените отговорността за грижата на най-уязвимите, възрастните и децата, като натоварва допълнително бремето на домашния труд. От друга страна, много жени – медицински сестри, докторки, чистачки, продавачки, работнички, фармацевтки – трябва да са на фронтовата линия в това извънредно положение и да работят в рискови за здравето им условия дълги часове и често срещу мизерно заплащане.

Домашният и грижовният труд, както и много несигурен, прекариен труд и работа в сивата икономика, често се извършва от мигранти, чернокожи или жени от коренните народи, които сега не само биват уволнявани и оставени без издръжка и средства да заплатят медицинските си разходи, но също се оказват без виза или разрешение за пребиваване, което правейки ги още по-уязвими към расистки атаки и още по-изложени на здравните и икономически последици от това да станат жертва на болестта, тъй като те често живеят в най-гъсто населените и най-бедните и лишени от обществени услуги райони.

Така, от една страна, ние биваме принесени в жертва за да могат други да оцелеят в кризата, докато от друга страна, тела, които не се считат като годни да се включат в производствения и възпроизводствения процес, както и тези на хората с увреждания, са изцяло невидими, незащитени и в несигурно положение.

В общностите на коренните народи жените увеличават грижовния труд и подкрепящата живота дейност и едновременно с това продължават да произвеждат храната, която е нужна да се поддържат градовете, подчертавайки тяхната централна роля в мобилизирането и произвеждането на храна и в развитието на мерки за взаимна подкрепа за справяне с пандемията.

Някои държави отварят границите си за мигранти само когато трудът им се счита за необходим да се осигури хранителната стабилност във времената на пандемията, докато други държави затварят границите си не само за мигранти, но и за хората на тяхна територия, оставяйки ги в бежански лагери и нарушавайки тяхното право на здраве и да се завърнат на родните  си места.

На многобройните фронтове на война и територии в неподчинение, сред които Кюрдистан и Палестина, патриархалната и империалистка агресия продължава. Това усложнява възможностите за получаване на подходящо лечение и засилва атаката върху революцията на кюрдските жени и борбата на всички жени, които искат да са свободни от колониално и патриархално господство.

Докато днес повече от всякога здравето и животът се установяват като   централни колективни и политически въпроси, години на неолиберални политики са наложили бремето на индивидуалната отговорност с различна интензивност на различни места: в някои държави са направени бюджетни и трудови съкращения на социалната и здравната система, които оставят хиляди хора без лекарства и ги принуждават да се изправят срещу липсата на държавна помощ чрез изграждането на мрежи на солидарност и взаимна грижа; в други страни пък, държавни здравни и социални системи никога не са съществували и положението се влошава с широкоразпространеното налагане на режими на строги бюджетни икономии и планове за приспособяване. Наред с това, в много случаи кризата се използва за допълнително ограничаване на сексуалните и репродуктивни права на жените и куиър хората.

От друга страна, неолиберализмът показва най-жестокото си лице в милитаризацията и засиления полицейски контрол на градски и селски общности и на територии на коренни народи от страна на военни сили, възползващи се от извънредното положение и от вече разклатената демократичност  на правителствата, за да заглушат всякакви следи на бунт, да криминализират оформящите се солидарните мрежи и да подсигурят реда на подчинение на Държавата, която става все по-авторитарна и репресивна.

На последно, но не по значение, място, става все по-ясно, че не можем да приемем екологичното опустошение, което подчинява всички живи същества и природни ресурси на нуждите на капитала. То покровителства същите неравенства, които позволиха разпространението на коронавируса. Широко разпространения добив на природни ресурси, индустриалното производство на храна, отглеждането на монокултури и замърсяването обричат милиони хора на нова, безпрецедентна хранителна криза.

Пандемията разкрива несъстоятелната природа на капиталистическата, колониалната и патриархална структура на обществото и вече съществуващата криза на неолиберализма. Нашата борба не трябва да има за цел единствено оцеляването ни с оглед опасността от заразяване, но трябва също да търси решения за необхватните последици, които тази пандемия ще има за нашите икономически и материални условия.

Ние вярваме, че предпазните мерки, наложени от правителствата по света, са изцяло недостатъчни и отхвърляме всички политики, които продължават да финансират бизнеса, вместо здравеопазването и се възползват от пандемията, за да си подсигурят нови проекти за да извличат капитал от нашия труд и природата. Въпреки че държавните мерки са разностранни, капиталистическият отговор на кризата следва една и съща логика навсякъде по света: той поставяй печалбите пред живота ни и стоварва върху нас загубите от кризата. Подобен пагубен и систематичен избор ще има дълготрайни последствия. Ние не искаме изходът от това „извънредно положение“ да означава още повече задлъжнялост и бедност! Искаме терен за феминистко действие извън националните граници и ограниченията на кризата, за да не се завърнем към ‘нормалното’ положение на неравенство и насилие.

Във всеки работнически квартал хората се организират, за да протестират и отхвърлят увеличението на убийствата на жени и домашното насилие. Навсякъде по света домашни работнички изобличават крайната липса на безопасност на работните си места и липсата на права. Медицински сестри и лекари протестират заради липсата на средства за лична безопасност и ни припомнят, че животите им не са ресурс, който може да се изразходва без последствия. Хиляди работници в складове и фабрики стачкуват, защото отказват да жертват здравето си за корпоративна печалба. Жени от коренните народи продължават да се борят в собствените си общности срещу осъществяването на добивни проекти и приватизация на комунални територии и ресурси. Във всеки затвор лишените от свобода заклеймяват нехуманните условия на затворите в изключително расисткия военно-промишлен комплекс. Навсякъде чернокожи хора и хора от расиализираните малцинствени групи отхвърлят институционалния расизъм в ръководенето на пандемията и мигранти изискват своите визи, за да приключи подлагането им на условия, които интензифицират експлоатацията и насилието. Сексуални работнички продължават да изискват декриминализацията на работата им, за да спре изключването им от социалните осигуровки и стигматизацията им от страна на патриархалната колониалистка капиталистическа система. В Рожава, кюрдски жени  продължават историческата си съпротива срещу войната и отговарят на пандемията чрез трансгранично укрепване на тяхната самоорганизирана конфедерация, както и на общностното здраве и разширени мрежи на самоуправляващи се и екологични икономики.

С това, че произлизаме от различни материални условия и говорим на множество от езици, и от позицията на различни практики и дискурси, ние се обединяваме, за да подкрепим, усилим и преплетем нашите борби и нашите форми на бунт и солидарност. Те произлизат спонтанно на световно ниво и остават насъщни за подпомагането на нашето бъдещо начинание. Глобалната феминистка стачка през последните четири години ни научи, че когато сме обединени, ние имаме повече сила да се бунтуваме срещу патриархалната и потисническа „нормалност“. Сега повече от всякога ние трябва да извисим милионите ни потиснати гласове в същата посока, да избегнем разделението, което пандемията ни налага. В този момент, ние не можем буквално да срутим язовирната стена на патриархалното насилие и да наводним улиците с телата си в протест, който да покаже нашата феминистка мощ. Но ние ще продължим да надигаме гневен вой срещу насилието на система, която ни експлоатира, потиска и убива. Ще продължим да изобличаваме виновниците, за да може когато се върнем на улиците, на предната линия на протестите и навръх барикадите, да сме плеяди.

Ние ще продължим процеса на трансгранично феминистко освобождение, което изработваме колективно и експанзивно. Ще продължим да се борим, за да построим живота, който искаме и желаем.

Призоваваме всички, които отхвърлят патриархалното,, колониалното и расистко насилие и експлоатация, да се мобилизират и обединят, за да ескалират и подсилят глобалната феминистка борба. Заедно, ние можем не само да победим пандемията, но и да променим света.

Да живеят жените и всички хора, които се борят!

Трансгранични феминистХи 

 

ALAMES (Ecuador)
Associació stop violències (Andorra)
Bibi Ni una menos – Soriano (Uruguay)
Cabildo de mujeres (Ecuador)
Creando Juntas (Ecuador)
Coordinadora Feminista 8M (Chile)
Democracia Socialista (Argentina)
Desmadres (Uruguay)
Disidentes Violetas (Ecuador)
Feministas Autónomas (Bolivia)
Feministas con voz de maíz (Mexico)
Feministas en Holanda (Holland)
Grupos Regionales de la Red para una Huelga Feminista en Alemania
(Stuttgart,Berlin, Augsburg, Frankfurt/Main, «Gemeinsam kämpfen», Leipzig)
International Women’s Strike (United States)
Luna Creciente (Ecuador)
Minervas (Uruguay)
Movimiento de Mujeres de Kurdistán
en America Latina (Kurdistán)
Nina Warmi (Ecuador)
Ni Una Menos (Argentina)
Non Una Di Meno (Italy)
Opinión Socialista (Argentina)
Parlamento Plurinacional de Mujeres y
Feministas (Ecuador)
Radical Women/Mujeres Radicals
(Australia & United States)
Red de feminismo populares y desde abajo
(Uruguay)
Revista Amazonas (Ecuador)
Toutes en Grève (Francia)

Share This