Парадът на хетеронормативността
Или как хетеронормативността вреди на ЛГБТИ+ общността
Нека започнем със скучната част и да ви обясня какво значи хетеронормативност: Хетеронормативното мислене счита за „нормални“ и „естествени“ любовните, сексуалните и брачните връзки само между мъж и жена – два пола, които са противоположни, взаимно изключващи се и допълващи се, и които имат строго определена роля в живота. Поради това, физиологичният пол, психологическият пол и половата роля у всеки, следва да отговарят на нормата за мъжко и женско, а хетеросексуалността се разглежда като единствената „правилна“ сексуална ориентация. Общо взето – предположението, че всеки по подразбиране е цисджендър (полова идентичност, при която биологичният пол и полът, с който се идентифицира човек, съвпадат) и хетеросексуален (сексуална ориентация, при която човек е привлечен само от представители на противоположния пол). Както и има еднакви преживявания с всеки друг на тази земя.
Та, защо имам проблем с това ли питате? Нека започнем от тук. Попитайте се нещо друго, всички ли имаме брат или сестра? Всички ли сме израснали с двама родители? Всички ли сме добри в математиката? Ако сте отговорили с „не“, то защо тогава предполагаме, че човекът срещу нас винаги има еднакви с нашите преживявания като става въпрос за сексуалност и полова принадлежност?
Хомосексуалните, транс, небинарните и куиър хората са навсякъде, те работят в магазина, те са наши роднини, те са наши съседи, клиенти, те са в политиката, в изкуството и в близкото кафе. Цели 6% от хората в Европа открито се идентифицират като LGBTI+, това са 44 милиона човека.
Ежедневие
Намирам се в гинекологичен кабинет. Питат ме „Полово активна ли сте?“, аз отговарям положително, продължават с „Има ли възможност да сте бременна?“, клатя глава в отрицание. „Какви контрацептиви използвате?“, „Никакви“ отговарям аз, при което следва словесна плеяда от това как не може да го карам „на молитва“, трябва да съм по-умна и т.н.. Както се досещате, отговорите ми са напълно логични, защото съм жена, която просто не прави секс с човек с пенис, а… и освен това съм родена без матка.
Защо се случва това явление? Защото съществува хетеронормативното схващане, че сексът се брои за такъв, само ако е пенетративен и само ако включва вагина и пенис. Нищо друго.
Полово образование в България липсва, младежите и дори възрастните не са напълно наясно със собствената си анатомия, анатомията на човека срещу тях, както и за болестите, предавани по полов път по време на нехетеронормативен секс. Докторите не са екипирани с достатъчно знания за разликите и рисковете в животите на хомосексуалните хора, интерсекс и трансджендър хората. Законите са изградени върху вярванията, че съюз може да съществува само между мъж и жена. Деца се зачеват само с хетеро секс и полът е единствената бинарна особеност в хората.
Хора като мен са принудени да се разкриват не веднъж в живота си за семейство и приятели, а всеки ден. В аптеката, при доктора, на работното място, при случайна среща с лелка, която те пита как се казва съпругът ти, при познат, който те пита дали си имаш приятел. А защо е нужно въобще да се налага да „се разкриваме“ като ЛГБТИ+? Защото докато активно не кажем на някого, че сме гей, ние сме приемани за хетеросексуални. Тази хетеронормативност кара и родителите ни да искат да сме (щастливи) по „нормалния“ начин. Именно защото според хетеронормативността е „нормално“ да сключиш брак с противоположния пол, да имате регулярен хетеро секс, да си направите красиви биологични деца и когато тази идея за щастие изглежда невъзможна за родителите ви, там започва конфликтът.
Тези идеи са масово наложени от обществото в продължение на безброй години. „Хетеро парадът“ залива ЛГБТИ+ общността от всеки билборд, филм, песен или стихотворение, от всяка хетеро двойка, целуваща се публично без страх, от всяка сватба, на която сме били.
Полови роли
Честито, момче е! Вече можете да боядисате стаята в синьо, да купите първия камион и пистолет. Ако си роден момче, автоматично се предполага, че ще правиш „нормалните“ момчешки неща, ще си мъжествен, ще си силен, няма да хленчиш, ще харесваш момичета. Някой ден ще вкараш пениса си в някоя красива вагина и ще си направите момиченце. То пък ще носи розово, ще харесва момичешки неща, ще обича да готви, ще обожава да почиства и няма да има търпение да роди от съпруга си, поне три пъти. В това може би няма нищо лошо за много хора, но това не трябва да бъде пътят ни „по подразбиране“.
Междувременно какво се случва с хората, които не могат да се впишат в горния разказ? Хората, които предпочитат жълтото, да редят пъзели, да са силни, но и емоционални, да спят с хора, независимо от пола им, да не искат да имат деца, които са родени с полови белези, които не се вписват в хетеронормативната представа за „момченце“ и „момиченце“? Тези хора къде намират мястото си в обществото? Къде намират репрезентация, откъде намират сила да устояват на ежедневното напомняне, че са „ненормални“.
Ами биологията?!
Да, да. Всички сме чували „Родени сме мъже и жени, родени сме, за да се възпроизвеждаме, така ни е създала природата, това е смисълът на всичко.“ Но дали е така? Хората като мен са родени с невъзможност да износят деца, това прави ли ме лишена от смисъл? Не вярвам, че смисълът на живота ми се определя от плодовитостта ми, от желанието ми да спя с мъже или от обичта ми към розовото. Защото това какви хора сме не се определя от наличието на определен полов орган или хромозом. Не се определя от това с какви играчки сме си играли като малки, от това с кого си лягаме или какво са казали докторите на родителите ни, когато сме дошли на този свят.
Казах, че полът е приеман за единствената бинарна особеност в хората. Ние имаме стотици вариации за коса, нос, очи, форма на тялото, цвят на кожата, размери и положение на органите ни, но защо имаме само два варианта за пол? Науката знае, че освен хромозоми, които са индикатори за биологичен пол, ние имаме гонади (полови жлези, в които се образуват половите клетки. Мъжки гонади – семенници, и женски – яйчници.), вътрешни полови органи, хормони, хормонален респонс и вторични полови белези, като гърди, окосмяване и др. Тези седем характеристики отговарят само за биологията, а представете си колко варианти имаме, за да изразим пола си социално. Колко от вас са си правили тест за кариотип, доколко можете да бъдете 100% сигурни в пола си?
Всеки ден се раждат деца, които подобно на мен са подлагани на операции за „нормализиране“. Изграждат се вагини, премахват се гонади, „оформят“ се полови органи, само и само за да избегнем като родители да кажем на света „Интерсекс е!“. Защото приемаме за по-лесно да подложим децата си на изтезание, да ги лъжем и заблуждаваме, отколкото да ги научим да приемат различните.
Контролът
Хетеронормативното мислене подкрепя и оправдава йерархичната капиталистическа система, за това тези, които не приемат хетеронормативността са определяни като втора категория хора. Тези, които държат власт над нас, имат право да контролират и регулират нашия пол и полово изразяване, да криминализират начина ни на живот, дори да наложат собственост върху телата ни. Действия, целящи да ни подчинят, разделят, контролират и експлоатират. В сегашната доминираща капиталистическа структура, идентичностите ни са заличени. ЛГБТИ+ хората, жените, цветнокожите, хората с увреждане сме поставени пред избор – да живеем в тайна, срам, бедност и подчинение или да бъдем изключени от обществото.
Ние сме по-бедни, често бездомни, ежедневно насилвани, постоянно засрамвани, убивани и изтезавани. Обществото иска да ни сложи в кутии, а когато кутията е по-малка от пъстрата ни идентичност, биваме отхвърлени и наричани „ненормални“. Може да съм ненормална, но искам по-достойно бъдеще за децата ни.
* Мануела Попова е създател на платформата „Не ми се обиждай, но…“ и е част от фондация „Ресурсен Център – Билитис“.
През юни, ние от ЛевФем ще публикуваме избрани разкази и коментари на различни куиър хора, за да отбележим както подобава историята на нашите разнообразни общности.
