Становище относно Проект за Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2021-2030 г.

Становище на ЛевФем и Феминистки мобилизации от 16.11.2020 г.


Обща критика
Проектът за Стратегията не отразява международните достижения и разбирания за достигане на полово равенство. Има няколко съществени пропуска на концептуално равнище, които представляват пречка пред разгръщането на адекватни и всеобхватни мерки по задълбоченото адресиране на половите неравенства.

  • В Стратегията липсва легално определение на понятието „пол“. Тази липса саботира работата по някои от основните приоритетни области на стратегията, както и по отношение на общата ѝ цел. Липсата на определение на понятието „пол“ на първо място поставя под въпрос борбата за преодоляването на стереотипите по отношение на пола. Половите стереотипи налагат норми на поведение, отклонението от които се санкционира от обществото. От това в най-голяма степен страдат жените, тъй като обществото налага традиционни норми за поведение, които са в техен ущърб (напр. разбиранията, че грижата за семейството и домакинския труд са естествени, произтичащи от биологията на жената нейни задължения). Настоящите обществени настроения продължават да отричат ролята на патриархалните норми и в голяма степен поддържат идеята за единна биологично-социална роля на пола. Борбата срещу стереотипите се основава на разбирането, че формираните от обществото диференцирани полови роли позволяват психологическото, икономическо, сексуално и физическо потискане на момичетата и жените. Поради това е необходимо приемането на дефиниция на пол, която да отчита разминаването между биологичните характеристики и социалните норми. Поради това ние препоръчваме приемането на понятието за пол, възприето в Европейската стратегия: „Пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“[1].
  • Обхватът на Стратегията не отговаря на международните стандарти. От една страна представянето на борбата за полово равенство като „равнопоставеност на жените и мъжете“ изключва интерсекс лицата, които не спадат към нито една от двете предложени категории за пол. Изключването им от обхвата на Стратегията възпроизвежда липсата на социална защита, която ги обрича на социална маргинализация. От друга страна, времевият обхват на Стратегията не взема под внимание динамичността на събитията в национален и международен план и представлява отстъпление от европейската и досегашната българска практика на по-кратък срок. Във връзка с тези два проблема предлагаме Стратегията да промени своя обхват по отношение на адресатите и времевата рамка и да приеме името Стратегия за равенство между половете (2020-2025 г.), аналогично на името на Европейската стратегия.
  • Стратегията не възприема установения в Европейската стратегия принцип на интерсекционалността (пресечеността на пола с други лични характеристики или идентичности, и как тези пресечни точки допринасят за уникалния опит по отношение на дискриминацията). Така например в изведената крайна цел липсва възприетата от Европейската стратегия формулировка „жените и мъжете, момичетата и момчетата, в цялото им многообразие“. Изразът „в цялото им многообразие“ изразява именно разбирането, че всички уникални характеристики на всяка личност се пресичат и създават нови, специфични видове дискриминация и предизвикателства, които следва да бъдат адресирани чрез отчитане на пълния обхват от имащи значение фактори. Както отбелязва Европейската стратегия,
    Жените са разнородна група и могат да са изправени пред интерсекционална дискриминация въз основа на няколко лични характеристики. Например жена мигрант с увреждане може да се сблъска с дискриминация на три или повече основания. Ето защо правото и политиките на ЕС и тяхното прилагане следва да отговарят на специфичните нужди и обстоятелства на жените и момичетата в различни групи. Предстоящият план за действие относно интеграцията и приобщаването наред със стратегическите рамки на ЕС за хората с увреждания, ЛГБТИ+, приобщаването на ромите и правата на децата ще бъдат свързани с настоящата стратегия, както и помежду си. Освен това интерсекционалната перспектива винаги ще бъде ориентир на политиките за равенство между половете [2].
    Със съжаление отбелязваме постоянните пропуски на Стратегията по отношение на адресирането от интерсекционална перспектива на специфичните проблеми на различни групи жени като жени от ромски произход, ЛБТИ, мигрантки, бедни жени и други жени във всички приоритетни области. Липсата на разбиране на специфичните проблеми на жените от различни уязвими групи и прякото им ангажиране в разработването и прилагането на конкретни политики за равнопоставеност гарантира провала на Стратегията, ако тя наистина е ангажирана с равнопоставеността на всички жени, а не само привилегированото малцинство.
  • Липсата на интерсекционална перспектива изключва въпроса за екологичните и климатичните промени и свързаните с тях природни бедствия и бъдещи преструктурирания на икономиката, които се отразяват в различна степен на жените и мъжете. В Стратегията не са застъпени политики, които да неутрализират формирането на нови типове неравенства, предизвикани от промените в климата. Така например настоящата водна криза в множество градове в България създава нови пречки пред извършващите домашен и грижовен труд, които са предимно жени. Жените продължават да са изложени на по-големи социални рискове от изключване и бедност [3] поради по-ниските си доходи и по-ниски нива на заетост, което ги прави по-уязвими към последиците от други видове усилвани от климатичните промени природни бедствия като суши, наводнения и пр.
  • В Стратегията липсва заложени политики за гарантиране на универсален достъп до репродуктивно здраве и репродуктивни права. С тази задача са натоварени всички държави, работещи по Целите за устойчиво развитие на ООН (цел 5, подцел 5В) [4]. Наблюдаваните периодични атаки върху репродуктивните права на жените в България и в Европа поставят под въпрос досегашните постижения на българската държава в тази сфера. Стратегията следва да обхваща мерки, които да повишат общата информираност по отношение на правото на аборт, семейното планиране, сексуалното образование и гарантирането на здравето на всички. От друга страна, Стратегията не включва мерки, адресиращи менструалната бедност, липсата на достъп до информация, предпазни средства и медикаменти, свързани с репродуктивното здраве. В тази връзка ние предлагаме обособяването на Приоритетна област 6: Репродуктивно здраве и репродуктивни права.
  • Стратегията трябва да адресира отпора срещу държавната политика по равнопоставеността. В последните години множество политики бяха саботирани от организации, които се противопоставят на половото равенство и създават масова паника. С бездействието си институциите позволиха дискредитирането на болезнено нужните промени чрез масовото разпространение на дезинформация, насаждаща омраза към малцинствени групи като хора с различна сексуална ориентация и полова идентичност. Последствията от това бяха пагубни както за всички жени жертви на насилие, лишени от адекватна институционална подкрепа, така и за малцинствените групи въвлечени в изкуствено създаденото противопоставяне. Стратегията трябва да заложи политика на информираност, която директно да адресира дезинформацията и политическите кампании срещу равенството на половете.

Приоритетна област 1: Равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда и равна степен на икономическа независимост.

  • Стратегията предлага „Насърчаване на заетостта на жените и мъжете, включително чрез мерки за повишаване на професионалната квалификация и ключови компетентности, гъвкави форми на заетост и др.“. Ние категорично се противопоставяме на представянето на „гъвкави форми на заетост“ като решение на проблемите, свързани с равнопоставеността на пазара на труда. Въвеждането и разпространяването на еднодневните договори например, афиширани като възможност за „гъвкавост“ на пазара на труда, създадоха нови видове експлоатация на труда, от която страдат в най-голяма степен работници в селски и земеделски райони. Разширяването на възможностите за непостоянни договори и договори с гъвкаво работно време обричат множество работници на повече несигурност и по-ниска трудова защита. Това засяга в най-голяма степен жените, тъй като те преобладаващо се грижат за децата, болните и старите в семейството и съответно са принудени да търсят други форми на заетост. Вместо да се търсят нови начини за дерегулиране на пазара на труда, държавата следва да адресира проблема чрез намаляването на работното време за всички работници и въвеждането на повече платени почивни дни за човека, който основно се грижи за децата.
  • Стратегията пропуска да установи основните причини за проблемите в сферата, включващи фактори като: дискриминацията на работодатели по отношение на бременни жени и жени в детеродна възраст и ниските нива на детски помощи; липсата на достатъчно места в общински детски градини; липсата на адекватна публична система от ясли; липсата на отговаряща на нуждите социална система за грижа на болни и възрастни хора, така че жените в техните семейства да не бъдат допълнително натоварвани и принуждавани да напускат работата си или да работят почасово, за да се грижат за тях. Тук трябва да се отбележи и разкъсаната система за социален патронаж и социална грижа към общините, която към момента се осъществява „на парче“ на проектен принцип, което води до несигурност както за обгрижваните и техните семейства, така и за самите грижовни работници, мнозинството от които са жени. От осигуряването на постоянна, гарантирана от държавата грижа за стари хора, хора с увреждания, болни хора и деца зависи интегрирането на повече жени на пазара на труда. Настоящите реалности на кризата от Ковид-19 показват още повече необходимостта от адекватна социална система. Държавата следва да преодолее недостига на места в детските градини, да направи яслите и детските градини безплатни и достъпни за всички деца и да изгради социална система, която да осигури грижата за възрастните, болните и хората с увреждания.
  • Стратегията отчита, че домакинския труд се извършва масово от жени, но не обвързва този труд с материалната неравнопоставеност на половете. Ние подкрепяме заложените в Стратегията политики за противопоставяне на стереотипите, които водят до този проблем, но настояваме за икономически мерки, които да адресират свързаните с извършването на труда неравенства. Такива мерки включват гарантирано от държавата заплащане на домакински труд, обществени кухни и допълнителни почивни дни за извършващите основната част от домакинския труд.
  • Стратегията не отчита изключването на уязвими жени от пазара на труда заради сивия сектор. Конкретни мерки, които могат да се приемат в тази насока, включват: 1) премахване на максималния осигурителен доход, така че работодателите да са принудени да осигуряват работниците си на реалния им доход, вместо да плащат „на черно“ и да изписват парите през своята заплата без да заплащат осигуровки върху тях; 2) декриминализация на проституцията, така че сексуалните работнички да могат да потърсят помощ по отношение на физически и сексуален тормоз, трафик на хора, сводничество, икономическа експлоатация, изнудване и пр. без страх от наказателно преследване; 3) специфични мерки за адресиране на проблемите на изключване и социална маргинализация на бедните жени, жените от турски и ромски произход, мигрантките, жените с увреждания и пр. чрез изпълняване на политики, приети с тяхно участие и ръководени от тях процеси, вкл. чрез социални и здравни медиатори и пр.


Приоритетна област 2: Намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите

  • Стратегията разпознава приноса на феминизирането на някои професии: „Все още повече жени са заети в икономически дейности, където заплащането традиционно е по-ниско и/или работят на позиции с по-ниско заплащане . Традициите и стереотипите все още оказват влияние при избора на образование, като момичетата са насочвани към смятаните за „женски“ професии, а те по правило са по-ниско платени“. За съжаление, Стратегията не включва очевидното разрешаване на проблема: повишаването на заплатите в тези професии, особено тези, които зависят от държавния бюджет. В настоящето „женските“ професии включват медицинските сестри, грижовните работнички, учителките, работничките в чистотата, шивачките, продавачките и др. Държавата следва да поеме отговорност както да повиши заплатите на работничките в публичния сектор, така и да гарантира повишаване на доходите на работещите в частния. Това включва и ефективни мерки по изкореняване на експлоатацията на работнички, особено що се отнася до уязвими професии като шивашката, както и до работа в отдалечени райони.
  • Стратегията пропуска да заложи конкретни и ефективни мерки за борбата с насилието и тормоза на работа, които се явяват сериозна пречка пред постигането на равнопоставеност на работното място, като засяга жените в по-голяма степен.
  • Проблемът на неравенството в заплащането между мъжете и жените е предопределен и от високите нива на социално-икономическо неравенство в България. Тъй като трудът на жените и „женските“ професии се оценява традиционно по-ниско, голямата разлика в доходите на богатите и бедните означава, че бедността на жените е структурно предопределена. Последствията от нископлатения женски труд, описан по-рано, в комбинация с неплатения домашен труд, непропорционално извършван от жените и поради който повече жени работят почасово, се виждат най-ярко при самотните майки и след пенсионна възраст, когато жените са в най-голям риск от бедност. [5] Поради това ние настояваме Стратегията да включва и цел за въвеждане на подоходно облагане, което да намали неравенствата и да осигури необходимите средства за публични инвестиции в социални политики, които да освобождават жените от товара на „двойната смяна“ на работа и вкъщи. Намаляването на неравенствата от своя страна ще повиши социално-икономическото положение на жените и ще неутрализира негативните ефекти от ниското заплащане на женския труд.

Приоритетна област 3: Насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в процесите на вземане на решение

  • Равнопоставеността в процесите на вземане на решения следва да се основава на принципа на интерсекционалността. Всички решения, свързани с икономическия, социалния и политическия живот, трябва да бъдат вземани от мъже и жени, представители на различни социални групи. Проблемите, причинени от социално-икономически неравенства, расизъм, сексизъм, ксенофобия и пр. трябва да бъдат адресирани от политики, съставени и приети с участието на всички засегнати групи.Равнопоставеността в процесите на вземане на решения следва да се основава на принципа на интерсекционалността. Всички решения, свързани с икономическия, социалния и политическия живот, трябва да бъдат вземани от мъже и жени, представители на различни социални групи. Проблемите, причинени от социално-икономически неравенства, расизъм, сексизъм, ксенофобия и пр. трябва да бъдат адресирани от политики, съставени и приети с участието на всички засегнати групи.
  • Стратегията следва да отчете, че прекомерната йерархия на политическите и икономическите институции възпрепятства свободното участие на всички хора. Стратегията трябва да включва цели за демократизация на вземането на решения така че повече хора да имат пряк достъп до решения, свързани с техния живот. В сферата на политиката, това означава повече възможности за пряко участие на гражданите във вземане на решения по отношение на техните общности, в това число и увеличени възможности за граждански контрол върху полицията и изразходването на обществените средства. В икономически план, това означава въвеждането на изисквания за представителност на работниците в управлението на предприятията, в които са заети, и осигуряване на квоти за мъже и жени. В Германия например се гарантира, че бордът на директорите на компаниите трябва да е съставен от 1⁄3, а в някои случаи до 50% от работници (т.нар. Mitbestimmung).
  • На последно място следва да се отчете, че равният достъп до вземане на решения може да бъде осигурен единствено чрез овластяване на жените да действат заедно като агенти на социална промяна. Осигуряването на водещи позиции във властови структури на индивидуални жени, обикновено от привилегирован произход, често означава, че проблемите на мнозинството жени остават неадресирани.

Приоритетна област 4: Борба с насилието и защита и подкрепа на жертвите

  • Стратегията не включва определение за „насилие, основано на пола“. Този факт поставя непреодолими пречки пред изпълняването на целите на Стратегията. Ние настояваме понятието за насилие да включва и структурното насилие. Бедността, социалното изключване, експлоатацията на работното място, институционалната дискриминация, географският расизъм, недостъпността на публичните пространства за хора с увреждания, липсата на установена възможност за правно признаване на пола, хормонална терапия и операции за транс хората и полицейското насилие са проблеми, които засягат жените по специфичен начин и произтичат от структурата на социално-икономическата система. Мерките за борба с насилието трябва да включват насилието във всичките му форми, включително и структурните му аспекти и видове.
  • Стратегията не отчита връзката между социалната роля на пола и насилието. Необходимо е стратегията да интегрира разбирането, че борбата с насилието означава на първо място борба за преодоляването на налаганите от обществото и културата норми на поведение на мъжете и жените, защото те предопределят йерархия на половете и водят до насилие.
  • Ние настояваме за залагането на конкретни цели за превенция на насилието. Училищното образование и държавната политика в сферата на здравеопазването, сигурността и социалните услуги трябва да са изградени на принципите на ненасилието, анти-расизма и равенството на половете. Необходимо е разработване и въвеждане на обучителни програми за превенция на насилието за всички нива на образователната система, както и задължителни програми за обучение на медицински работници, полицаи, учители, социални работници, юристи и психолози.
  • В Стратегията липсва конкретен ангажимент на държавата по достигане на международните стандарти за брой и достъпност на кризисни центрове. Нужно е създаването и поддръжката на 28 кризисни центъра за настаняване на пострадали от насилие, 28 консултативни центъра за работа с жертви и извършители, както и специални центрове за грижи и възстановяване на изнасилени жени. Необходими са подобни центрове във всяка област на България. Настояваме и за системни национални информационни кампании за превенция на насилието над жени и домашното насилие – информиране на широката общественост за различните форми на насилие, на които жените редовно са подложени, за различните прояви на домашно насилие, както и за наличните телефонни линии и кризисни центрове, в които може да бъде потърсена и получена помощ. Настояваме и за системни усилия срещу насилието над мъже и оспорване на обществените норми относно очакванията за стереотипно държание.
  • Необходимо е осъвременяване на законовите определения на състави като домашно насилие, изнасилване, сексуален тормоз, психически тормоз и т.н., за да са на нивото на международните стандарти.
  • Настояваме за ангажимент от страна на държавата към по-голямо включване на възстановителното правосъдие в разрешаването на казуси свързани с насилието основано на пола и програми за извършителите, които ще им помогнат да променят своите нагласи и поведение, за да се предотвратят по-нататъшни актове на упражняване на форми на насилие, основано на пола.

Приоритетна област 5: Преодоляване на стереотипите по пол в различни сфери на обществения живот и на сексизма

  • Стратегията не предвижда масови и всеобхватни обучения за служителите в държавните органи. Липсата на чувствителност по темата позволява възпроизвеждането на полово неравенство и стереотипи, което води до задълбочаване и продължаване на проблемите на жените. Държавата следва да се ангажира с обучения за служители в администрацията, полицаи, лекари, учители и пр., насочени към преодоляване на стереотипите и сексизма.
  • Стратегията не отчита значението на образованието за преодоляването на стереотипите и сексизма, произтичащи от половите роли. Държавата следва да заложи въвеждането на сексуално и полово образование, което да обхваща въпросите за половите роли и обществените норми, патриархалната култура, сексуалното съгласие, ненасилствените връзки и всички други проблеми, касаещи неравенството на половете. Цялото учебно съдържание трябва да бъде изградено на принципите на ненасилието, анти-расизма и равенството на половете.

Индикатори
По отношение на гореизброените предложения ние предлагаме добавянето на
следните индикатори:

  1. По приоритетна област 1:
  • Пълно покритие на детските градини, яслите и грижата за деца, болни и възрастни.
  1. По приоритетна област 2:
  • Намаляването на социално-икономическото неравенство в България;
  • Увеличаване на заплащането на феминизираните професии до средното заплащане в страната.
  1. По приоритетна област 3:
  • Участие на жени от ромски и турски произход и мигрантки във вземането на решения;
  • Участието на ЛБТИ жени във вземането на решения;
  • Участието на бедни и социално слаби жени във вземането на решения;
  • Участието на пенсионирани жени във вземането на решения;
  • Участието на жени с увреждания във вземането на решения;
  • Участието на момичета във вземането на решения.
  1. По приоритетна област 4:
  • Съотношение между брой хора в населено място и достъп до центрове в околността;
  • Брой хора, преминали през обучения за реинтегриране и възстановителни процеси за насилници;
  • Брой центрове за закрила;
  • Брой центрове за предоставяне на услуги.
  1. По приоритетна област 5:
  • Брой служители, преминали обучения;
  • Въвеждане на сексуално и полово образование;
  • Брой учители, преминали обучение за сексуално и полово образование и равенство на половете.


Заключение
Оценката на нашия колектив показва, че, за съжаление, Стратегията не отговаря на европейските и международни стандарти за усилията за постигане на равнопоставеност на мъжете и жените. Усилията за подобряване на Стратегията трябва да се фокусират в отчитането на структурните проблеми, които се отразяват на жените по специфичен начин, основавайки се на интерсекционалната перспектива. Надяваме се нашите препоръки да бъдат взети под внимание и равенството на половете наистина да се превърне в приоритет на българската държава.


[1] Вж. бележка под линия 6 от Европейската стратегия за равенство между половете
2020-2025 г.
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52020DC0152&from=BG

[2]
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52020DC0152&from=BG%20
%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BA%D0%B0%204
[3] Европейски институт за равенство между половете (2017) Бедност и пол
презжизнения цикъл: Преглед на изпълнението на Пекинската платформа за действие,
http://eige.europa.eu/sites/default/files/documents/ti_pubpdf_mh0616074bgn_pdfweb_201712
04165143.pdf
[4]
https://apps.who.int/iris/bitstream/handle/10665/70546/WHO_RHR_HRP_11.02_eng.pdf;jsessio
nid=C56874814A5F5CB71543B5D1AF8FB9BD?sequence=1
[5] Европейски институт за равенство между половете (2017) Бедност и пол
презжизнения цикъл: Преглед на изпълнението на Пекинската платформа за действие,
http://eige.europa.eu/sites/default/files/documents/ti_pubpdf_mh0616074bgn_pdfweb_201712
04165143.pdf

Заглавна снимка: Facebook, Феминистки мобилизации

Етикети

Още от тази категория

Не на скъпотията! Искаме достоен живот!

Не на скъпотията! Искаме достоен живот!

Аман от скъпотия! Не щем вече немотия! Няма да позволим поредния провал на капитализма да бъде стоварен върху нас!

Share This