Настоящият текст е част от серия публикации и уебинари на тема социално възпроизводство, (женски) труд и миграция в Източна и Централна Европа и отвъд. Видеото от уебинара, където текстът е представен за първи път можете да видите тук. Серията цели да засили обществената чувствителност около борби в областта на трудовите, репродуктивни и миграционни права, както и положението на жените в обществото, особено с оглед на настоящата пандемия от ковид-19. Публикациите и уебинарите са координирани съвместно между българския феминистки колектив ЛевФем и платформата Транснационална Социална Стачка (Transnational Social Strike), а инициативата се случва с подкрепата на Фондация „Фридрих Еберт“ България. Много от участниците в серията са част от нововъзникналата мрежа EAST (Essential Autonomous Struggles Transnational), обединяваща активистки и работнички в Източна и Централна Европа. За повече информация за мрежата, пишете на essentialstruggles [at] gmail.com. Препубликуването на материали от серията е позволено с изрично позоваване на оригиналния източник.
Автор: Ваня Григорова
Пандемията от коронавирус доведе до натиск върху работещите в целия свят, но се отрази и ще продължава да се отразява най-пагубно върху особено уязвимите трудещи се – хора с увреждания, майки на малки деца, ниско платени наемни работници, заети в недеклариран труд. Жените традиционно се намират в групата на уязвимите икономически активни лица, макар в България разликите между мъжете и жените по основните показатели да е под средната за Европейския съюз. Работничките и служителките трябваше да са във фокуса на управленските политики през извънредното положение и последвалата извънредна епидемична обстановка. В държави като Румъния например беше приет изричен закон за подпомагане на родителите, които нямаха възможност да работят, защото трябва да гледат децата си. В България подобна мярка беше приета месеци по-късно и два месеца по-късно едва стотина родители са се възползвали от нея, поради заложените критерии за достъп.
Традиционно
Благодарение на включването на жените в производството по време на социалистическия период на развитие на страната, у нас разликите между мъжете и жените са по-слаби, отколкото в ЕС като цяло. Въпреки леките отклонения, това са едни от малкото социално-икономически показатели, по които страната не е на последните места сред държавите в европейската общност. Така например, по отношение на заетостта е видно, че делът на заетите жени в България е с почти 3 процентни пункта по-висок от средноевропейския.
Източник: Евростат
И все пак разликите между половете са видими. С цели 8 процентни пункта повече са наетите работници от мъжки пол. Данните на графиката се отнасят към 2019 г., която се характеризира с икономически подем и без значими глобални предизвикателства. Т.е. можем да приемем картината като „нормална“.
Когато обаче има сериозни предизвикателства, най-уязвими се оказват… мъжете. Поредица изследвания показаха значително по-висока устойчивост на жените по време на световната икономическа криза през 2008 г. например. Тяхната заетост също беше повлияна, но по-слабо. Спадът на женската заетост през 2010 г. е с 3,6%, докато на т.нар. силен пол – с 5,4%. Така през 2012 г. разликата в заетостта между половете се стопява до 5 процентни пункта в България, докато в ЕС е цели 11 п.п. Ситуацията се „нормализира“ едва със стабилизирането на икономиката през 2013 г., когато темпът на растеж на мъжката заетост се увеличава по-бързо от този на женската. Всичко това е следствие и от факта, че мъжете психически приемат по-тежко срива, склонни са към депресии, трудно се примиряват с по-непрестижни работни места и/или по-ниско заплащане.
Подобна е картината и по отношение на заплащането. Различията са по-малки от средните за Съюза. Но, както е видно на следващата графика, през последното десетилетие ситуацията се влошава, вместо заплащането между половете да се сближава в резултат на политическото говорене, разработваните стратегии, европейските приоритети, които остават основно декларативни.
Източник: Евростат, online data code: SDG_05_20
В Европейския стълб на социалните права са заложени цели два приоритета (от 20), насочени към жените: „Равенство между половете“ и „Баланс между работа и личен живот“. Формулировките са добри, но политиките зад тях са беззъби. В продължение на декларациите в Социалния стълб беше разработена Директива относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи. С този документ бяха направени препоръки за по-голяма гъвкавост на работното място, надомна работа и пр. улеснени възможности работодателите да продължават да ползват труда на родителите, но не и за задължение на държавите или компаниите да осигурят места в детски градини и ясли и те да бъдат безплатни, за да има възможност въобще хората да работят. Разбира се, именно жените са най-засегнати от трудностите да съчетават личния и професионалния си живот. Основната пречка пред трудовата заетост на майките на малки деца е работното време – когато то не позволява да взимат и да водят детето си на градина или училище, жените нямат физическа възможност да получават доходи от труд. А ако все пак намерят нормално работно време, почивката за тях не е точно личен живот – платената работа през деня прелива в домашна неплатена работа и полагане на грижи за деца вечерта.
Съществуват обективни причини за по-ниските възнаграждения за жените. Обичайно в рамките на двете години на майчинството заплатите на останалите работници се увеличават, докато на жената, която е извън предприятието, остава замразена. Това изоставане често не се компенсира при завръщане на работното място. Поради това през последните години в държавната администрация беше приет механизъм за еднократно актуализиране на възнаграждението след майчинство. В частния сектор обаче това зависи само и единствено от волята на работодателя.
Майките – нежеланите работници
Широко разпространена е практиката на интервю за работа младите жени да бъдат питани дали имат малки деца и дали планират скоро да забременеят. Под претекст, че работодателите нямат право да принуждават някои категории работници да полагат нощен труд, те принуждават потенциалните си служителки да подписват декларация, в която потвърждават, че:
- не са майки на деца до 6 години;
- не са бременни;
- не са в напреднал етап на ин-витро процедура.
Декларацията се попълва преди подписването на трудовия договор. В случай, че жената е сред тези групи, договорът въобще не се подписва с аргумент, че тя ще бъде непълноценен работник. И от гледна точка на собственика и мениджмънта това е точно така – съществуват законови ограничения да „ползват“ този служител както и когато им е нужен. Разбира се, кандидатката може да попълни невярна информация. Според юристи по наказателно право обаче, впоследствие работодателят й може да я съди за това.
Дори да се добере до заветното работно място, младата жена може да стане майка по-късно. Декларацията важи за момента, в който е попълнена, но работодателят има възможност (и го прави) да упражнява психологически натиск върху служителката, която е забременяла или има малко дете. Ще опиша реален случай. Завърнала се предсрочно от майчинство работничка на търговска верига „Фантастико“ получава по-ниско трудово възнаграждение в сравнение с това, което й е било изплащано преди. Детето, което е под 2 години, току-що е започнало да ходи на детска ясла, а почти няма дете, което да не се разболява често при прехода от домашна среда към детски заведения. Това принуждава майката да си взима болнични – налага се компанията да плаща всеки път по три дни за служител, който не работи, а в допълнение трябва да търси друг работник, който да замени липсващия. Кодексът на труда е категоричен – заплата не може да бъде намалявана едностранно от работодателя. Проблемът е в това, че в България е масова практиката почти половината от възнаграждението да се изплаща под формата на бонус, който зависи до голяма степен от волята на работодателя. А волята в този случай беше да не „стимулира“ служителката, за да я принуди да напусне.
Другият механизъм, който беше приложен и в този случай, е да се сменя графика от днес за утре. Самотната майка е намерила познат, който да взима детето й от ясла, когато тя е на работа. Но този познат също се труди и зависи от собственото си работно време, което не може да промени в рамките на няколко часа. Така майката е поставена в невъзможност да се грижи за малкото си дете и макар Кодексът на труда да я пази от уволнение, в повечето случаи е принудена да напусне сама.
COVID-19 родителска криза
Икономическите затруднения, които се появиха вследствие на пандемията и извънредното положение, усилиха „вродената“ уязвимост на работещите жени. Още на 13 март на среща на министъра на труда със социалните партньори синдикатът, в който работя, повдигна темата за майките, които ще се наложи да спрат работа, поради факта че децата им не могат да ходят на училище или детска градина. Предложихме на министъра тези родители да получат ваучери, с които да могат да потърсят детегледачи. Това не беше прието. Искането за допълнителен родителски отпуск – също. Поради хаотичните управленски решения и нежеланието да се приемат мерки за хората (основно жени), които се налага да си останат вкъщи, се налагаше служителки да ходят на работа с децата си, като така се компрометираха приложените ограничителни мерки, а жените нито можеха да се трудят пълноценно, нито да се грижат за децата. Единственото, което намери място в Закона за извънредното положение почти две седмици след началото на извънредното положение, беше възможността тези работещи да си взимат платен или неплатен отпуск, без да е нужно разрешение от работодателя.
Едва месец по-късно беше приета мярка за изплащане на еднократна помощ за такива случаи в размер на 375 лв. Условията обаче бяха изключително рестриктивни: жената следваше да е използвала целия си наличен платен отпуск и да е поне от 20 дни в неплатен, както и доходът на член от семейството да не е повече от 610 лв. Първо, почти невъзможно е пълният платен отпуск да е използван още в началото на годината. Второ, доход от 610 лв. не позволява наемане на детегледачка. Трето, имаше майки, които са успели да се комбинират с други членове на семейството и да останат на работа (недостъпен избор за голяма част от жените, които сами отглеждат деца), но на непълен работен ден, съответно с намалени доходи. Четвърто, това е еднократна, не месечна помощ. Критериите бяха такива, че трудно можеха да бъдат изпълнени, поради което бяха подадени и жалби до Комисията за защита от дискриминация от страна на майки, притиснати от кризата, които остават без доходи.
Пандемията беше използвана от работодатели, за да притискат служителки, с които имат трудовоправни спорове. Телекомът А1 например от години настоява работниците да подписват декларация, с която разрешават да бъдат правени удръжки от заплатите им. Практиката продължава, въпреки че Инспекцията по труда я е обявила за незаконна. Една от малкото работещи в А1, която отказва да я подпише, е командирована в Северозападна България със задача да търси клиенти на улицата и в домове за възрастни хора – места, в които посещенията бяха забранени заради коронавируса. Тъй като жената е самотна майка, изпратила детето си на село при родителите си. Но помолила да й дадат отпуск за първия учебен ден, за да може да доведе детето в столицата, където учи. Отказано й е категорично от работодателя, като й е било заявено, че освен това след приключване на командировката мигновено отново ще бъде наказателно командирована извън София. Поставена в невъзможност да отглежда детето си, като успоредно с това под въпрос е поставено образованието му, работничката е принудена да напусне и да остане без доходи.
Безработица във феминизирани сектори
Социално-икономическите мерки трябваше да бъдат насочени към запазване на заетостта и доходите. Най-популярната от тях е „60/40“. От самото начало на прилагането й управляващите и техни подгласници твърдяха, че е спасила 200-300 хиляди работни места. Това беше опровергано впоследствие, но не и признато от правителството. Факт е, че безработицата нарасна главоломно. Най-обсъждани и подпомагани бяха сектори като туризъм, хотелиерство и ресторантьорство. И наистина хиляди хора, заети в тези икономически дейности, останаха без препитание. Но внимателен преглед на данните по сектори показва, че всъщност най-голям ръст на новорегистрираните безработни през критичния месец април е отбелязал сектор „Хуманно здравеопазване и социална работа“.
Данни: Агенция по заетостта, месечни бюлетини
Оценки на Международната организация на труда сочат, че в България през 2020 г. между 71 и 80% от заетите в здравеопазването и социалната работа са именно жени. Поради нарасналите нужди от медицински и социални работници не беше логично напускането да се е случило по инициатива на работодателите. Единствено обяснение може да е фактът, че това са едни от най-неоценените професионалисти в България. Заплахата от заразяване в съчетание с ниските възнаграждения вероятно са основните причини служителките да напускат по собствено желание.
Това беше потвърдено и от участничка в уебинара, посветен на условията на труд на жените по време на пандемията, организиран от ЛевФем с помощта на фондация „Фридрих Еберт“ в началото на октомври 2020 г. Медицинската сестра е напуснала, след като не са й били осигурени необходимите предпазни средства и тя е решила, че не си заслужава да рискува собственото си здраве и това на невръстното си дете срещу заплата от 700 лв. на месец. При втората вълна в България и вече осезаемият недостиг на медицински специалисти, тези хора бяха обявени за дезертьори. Да, войниците не бягат, но те са въоръжени. За разлика от тях, лекарите и медицинските сестри бяха оставени дори без маски, а правителствени лица упражняваха натиск върху директори на болници, за да отричат, че липсват базови лични предпазни средства.
Критични работници с нищожни заплати
Когато през месец март 2020 г. голяма част от европейските държави затвориха границите си, Европейската комисия препоръча националните правителства да не възпрепятстват пътуванията на т.нар. критични работници. А те, според Комисията, са медицински работници, детегледачи, гледачи на възрастни хора и… сезонни работници. Общото между всички тези групи е това, че идват основно от Източна Европа, изключително ниско платени са в собствените си държави, затова не могат да си позволят да останат в родината си, дори когато пътуванията са равносилни на заразяване, а понякога и на смърт. Синдикатът, в който работя, публикува отворено писмо до управляващите в България с настояване на тези хора да им бъдат осигурени доходи, с които да могат да останат в страната и да не спомагат за разпространението на заразата и да рискуват живота си, за да издържат семействата си. Отвореното писмо намери отзвук в българските и някои чужди медии, но правителството го пренебрегна. Тези ключово важни за Европейския съюз професионалисти очевидно не бяха важни за собствената си страна.
Данни: МОТ
В статията „Коронавирусът не е сляп за пола, ние също не бива да сме“ се отбелязват някои ключови негативни ефекти от пандемията върху жените и момичетата. Авторите цитират и данни на Международната организация на труда, според които жените, работещи на първа линия, са значително повече от мъжете. Сред тях са именно „критичните работници“, за които ЕК настоява да продължават да номадстват, въпреки заплахата за здравето и живота им.
Все още жените са тези, които полагат повече грижи за децата и възрастните зависими роднини. Това означава по-продължително отсъствие от работа поради майчинство и болнични. Означава и дълги периоди без платена работа, поради липса на достъпни специализирани институции като хосписи например. Грижата за другите обаче води след себе си по-ниски възнаграждения, които впоследствие се отразяват пагубно и върху размера на пенсиите. Пандемията усили натиска върху трудещите се жени допълнително, а управляващите не пожелаха да го отслабят с адекватни социални мерки. Но пък иначе насърчават раждаемостта. Поне на думи.
Ваня Григорова е икономист, съветник на президента на КТ “Подкрепа” и председател на сдружение “Солидарна България”. Автор на изследвания за въздействието на международните финансови институции върху социално-икономическото развитие на България, за ефектите от договорите за свободна търговия, за последствията от дерегулацията на публичните услуги. Завършила Националната търговско-банкова гимназия, магистър в УНСС, понастоящем е докторант в катедра “Човешки ресурси и социална защита” в УНСС.
(снимка: Жана Цонева)
